1.

Звездата беше вече съвсем близо и изпълваше илюминаторите.
-Нищо. – промърмори мъжът.
-Не може да е нищо, изчисленията ни бяха точни, тук някъде трябва да е. – Жената се стараеше да говори спокойно, но потрепванията в гласа ѝ издаваха истинското ѝ душевно състояние.
-Съжалявам, Гея, компютърът просто не открива нищо. Може да сме сгрешили някъде.
-Не може да сме сгрешили!
Разбираше я. Нямаха гориво за нов скок, а и последния път се измъкнаха от преследвачите на косъм. Малко вероятно беше да имат нов шанс. Дори и…
-Ето там! – прекъсна мислите му тя и посочи нещо, встрани от звездата.
Кронос настрои уредите и започна да търси. Знаеше, че нейното “зрение” е по-добро от това на кораба, но предпочиташе да се увери, че е права, преди да изстиска и последните остатъци от горивото в името на някакви напразни надежди.
Апаратурата запиука и даде автоматично увеличение на някакъв обект, който се показваше иззад звездата.
Той четеше подадените от компютъра данни и постепенно сърцето му се изпълни с нова надежда. Беше неголяма планета, със собствена, плътна атмосфера и достатъчно далече от звездата, за да бъдат температурите приемливи. И най-важното – атмосферата съдържаше кислород!
-Мамо, тате, пристигнахме ли?
Жената погледна към вратата, където бяха застанали две момчета и се засмя щастливо, после се обърна към него.
-Казах ти, че ще успеем! Сега ни закарай там.
-А ти какво ще правиш?
-Аз отивам да хвана двама малки мъже.
Тръгна към децата, които побягнаха с весели писъци. Кронос се усмихна мислено и насочи кораба към малката планета. В далечината се появиха още някакви небесни тела, но те не го интересуваха. Вече знаеше, че са намерили своя нов дом.

2.

1943. Войната бе в разгара си. В Синай, обаче, това не се забелязваше. Около езеро някъде насред пустинята, чието присъствие наоколо нямаше никаква логика, растяха двадесетина дървета и почти до брега се издигаше двуетажна дървена къща. Нейните обитатели в този момент не се интересуваха от съдбата на света, заети със своята собствена битка за оцеляване.
На втория етаж в голямо легло лежаха две момчета, на видима възраст около двадесет години. Бяха съвършено отпуснати, с очи, вперени безжизнено в тавана. Единственият признак на живот у тях бяха спазмите, които през няколко минути преминаваха като електричество през телата им.
По-страшно, сякаш, бе на първия етаж. Мъж и жена с изнурени изражения, сновяха покрай легло, в което лежеше малко момиче, което би привлякло вниманието с изключителната си красота, ако не бяха огромните червени петна и гнойни рани, осеяли цялото му тяло. Детето се тресеше, а до него стоеше майка му, която през няколко минути го обвиваше с мокри кърпи. Бащата вареше някакви билки, опитвайки се в същото време да помага на жена си в моментите, когато детето в полусъзнание започваше да бълнува и да се опитва с все сили да стане от леглото.
-Кръв! Смърт! Боли! – стенеше момичето на отдавна забравен език, докато жената през сълзи се опитваше да го успокои.
Ако някой наблюдаваше отстрани, щеше да реши, че времето в тази къща е спряло. Защото сцената беше една и съща в продължение на няколко години. На първия етаж мъжът и жената се опитваха да намалят страданията на момичето, на втория лежаха безжизнено двете момчета и само веднъж на няколко дни някой от родителите им се качваше по стълбите, за да провери набързо състоянието им. Цялото усещане бе за отчаяние и безизходица. Дори водата на езерото отвън се променяше постепено и ставаше от ден на ден все по-мътна, а иначе вечно зелените дървета бяха започнали да пожълтяват и да губят листата си. Сякаш всичко наоколо страдаше и бавно умираше заедно с малкото момиче.
А по света войната продължаваше. И така – ден след ден, седмица след седмица, месец след месец.

3.

Отдалече изглеждаше, сякаш бе устремена огнена топка, изпратена от небето да унищожи малкия оазис. Едва с приближаването се очертаха контурите на странното тяло и стана ясно, че не е метеорит или някое оръжие от бушуващата из целия свят война, а космически кораб. Единствено не беше ясно каква бе целта на пристигането му. Мъжът бе излязъл от къщата и наблюдаваше кацането със сменящо се непрекъснато изражение на лицето. Ако някой наблюдаваше отстрани, можеше да забележи в очите му ту гореща надежда, ту силен страх, от своя страна заменен от войнствена решителност.
Минути по-късно, от вече кацналия кораб, който съвсем не изглеждаше голям, слезе човек, държащ в ръцете си предмет, който безпогрешно можеше да бъде определен като оръжие. Той се огледа бавно и тръгна предпазливо към мъжа, който продължаваше да стои пред вратата на къщата, сякаш готов да я брани от нашественици. Спря се на няколко метра от него и за известно време двамата само мълчаха и се гледаха. В един момент новодошлият си пое въздух, като че ли взел решение и проговори.
-Здравей, Кронос.
Мъжът стоеше неподвижен, без да отговаря.
-Няма ли да ме поздравиш?
Кронос, продължавайки да гледа враждебно, бавно попита:
-Кой си ти?
-Какво?!
-Приятел или враг?
Новодошлият избухна:
-Ама ти сериозно ли? Кое те кара да смяташ, че това място щеше още да го има, ако бях враг? Не би ли ми било по-лесно първо да създам един добре изглеждащ кратер и тогава да се приземя?
Нещо в Кронос сякаш се счупи и лицето му се сгърчи в болка.
-Помогни ми!
Новодошлият бързо се приближи и прегърна силно рязко състарилия се мъж.
-Разбира се, че ще ти помогна! Какво се е случило, братко?
За известно време Кронос не отговори. Като че ли след цяла вечност, се отдръпна леко и промълви:
-Дъщеря ми е тежко болна.
-Дъщеря? Какво стана с близнаците?
-Тук са, но и те бавно си отиват. Не могат да оцелеят без нея.
-Добре. Нищо не разбрах. Нека започнем отначало. Първо ми кажи, Гея добре ли е?
-На ръба е, но още се държи. Вътре е, грижи се за Савелия. Хайде, ела да влезем. Но първо прибери това оръжие, че нали я познаваш?
Новодошлият погледна сепнато надолу, едва сега забелязал, че още държи странния предмет в ръката си. Засмя се неловко, докато го прибираше и тръгна след мъжа към вратата на къщата.

4.

Гея погледна към новодошлия, докато увиваше момичето с поредните мокри кърпи и очите ѝ сякаш светнаха.
-Здравей, Ур!
Мъжът се усмихна приветливо, но в момента, в който погледна към леглото, на лицето му се изписа загриженост.
-Казва се Савелия. – обади се отново Гея, проследила погледа му. – И разменям живота си за нейния, ако има как да ѝ помогнеш!
-Никой няма претенции към живота ти. – каза тихо Ур и се приближи към малкото момиче, което почти не даваше признаци на живот. – Откога е така?
-Принципно още от рождението си е с нестабилно здраве, но в последно време положението се влоши окончателно. – намеси се Кронос. – От четири цикъла е в безсъзнание.
-А кога се роди? И къде въобще са близнаците? – докато питаше, момичето отново започна да се тресе и той бързо сложи ръка на челото му. На мястото на допира се появи ярка светлина, която сякаш потъна в детето и то отново се успокои, дори дишането му се нормализира.
Гея гледаше ту към Ур, ту към Савелия, неосъзнавайки, че по лицето ѝ се стича поток от сълзи. Виждайки, че жена му, към която бе отправен въпроса, няма да отговори, Кронос продължи с обясненията.
-Роди се малко след като пристигнахме тук, преди около дванадесет хиляди цикъла. И да, Ур, тя също го носи.
-Как се изразява? – попита гостът, правейки се, че не е забелязал агресивния тон на последното изречение.
Кронос го изгледа косо, след което въздъхна.
-Дава смисъл.
Ур повдигна вежди.
-Сложно е. Кара околните да изпитват чувства, които ти, ако вярваше в тях, би нарекъл “любов”.
-Тоест, кара ги да се държат неадекватно. – замълча за момент. – Като вас.
Гея се намеси почти с усмивка през сълзите си.
-Не. Точно обратно. Кара ги да виждат всичко красиво наоколо и да намират смисъла на цялото съществуване. Всъщност точно нейната поява ги подтикна да излязат от пещерите.
-Това, което видях набързо, докато се опитвах да ви засека, не ми приличаше особено на красиво и смислено. По-слоро ми приличаше на развилнял се Ко-Ах Ин. И като стана дума, къде са близнаците?
-Не си прав, Ур, Ин няма нищо общо с това. За съжаление, всеки път, когато тя е в криза, местните подивяват и започват да се избиват.
-Ок. Да речем, че е така, къде е той тогава? И къде е Хох-Ма Ян? – в гласа на Ур се усещаше неверие.
-Обещай ми, че нищо няма да им се случи! – Кронос стана отново видимо нервен.
Ур, който бе приклекнал до леглото на Савелия, се изправи начумерен.
-Казах ти, братко, дошъл съм с мир. Останалите дори не знаят къде съм! – виждайки изненаданото изражение на Кронос, се засмя и продължи. – Радвайте се, че точно аз прихванах сигнала ви. И въобще, чудя се на безмерната ви смелост, да пуснете тракера, след всичко, което се случи. – Лицето на Кронос отново се втвърди и Ур загуби търпение. – Стига! Нищо няма да им сторя! Искам само да се убедя, че този хаос навън не е от тях!
Кронос погледна към Гея, която леко му кимна. Срещна отново погледа на госта и тръгна към стълбите.
-Последвай ме. – каза.

5.

Противно на представите на човечеството, Вселената бе едно изпълнено с живот място. Наистина повечето планети съществуваха скромно и тихо, но не бяха изключителна рядкост и онези небесни тела, на които се зараждаше живот. А понякога този живот носеше и наченките на разум. В определени случаи този разум се развиваше по-бавно или по-бързо, в други се самоунищожаваше преди да прескочи онази невидима граница, след която ставаше интересен за контакт от Древните – вероятно първата хуманоидна раса, успяла да овладее пътуването през огромната пустош между звездите. Някои дори твърдяха, че именно Древните са посели семената на живота на избрани от тях планети, следвайки някаква своя тайна стратегия. Да, наистина Древните не бяха сами в своите умения, но за другите принципно не се говореше много.
Имаше и цивилизации, в които се появяваха индивиди, които успяваха да надскочат всички очаквания в развитието си и преминаваха в нова степен на развитие, която ги доближаваше до евентуалните им създатели. Те добиваха различни способности на контрол върху себе си или околния свят и бяха поставяни под наблюдение от Древните, които се притесняваха да не бъде нарушен баланса във Вселената. Носеха се дори легенди, че определени раси са успели да се развият дотолкова, че в тях се е отключил вътрешен слух към онзи невидим и нематериален глас, който Древните наричаха “Бащата”, и за когото се смяташе, че е първоизточникът на живота въобще.
За да бъде избегната възможността някоя цивилизация да създаде “свръхчовеци”, които да доминират и подтиснат развитието на останалите, Древните бяха създали поредица от правила, едно от които бе забраната за бракосъчетаване и създаване на наследници от двама представители на “аристократите” – така се наричаха онези, които бяха преминали в стадий на развитието си, позволяващ им да влияят дори само с присъствието си на околния свят.
И точно тук бе голямото престъпление на Гея и Кронос, които по време на съвместни мисии се бяха влюбили един в друг и след време, нарушавайки всички правила и забрани, бяха решили да имат свои деца. Първоначално Гея криеше информацията, кой е бащата на Ко-Ах Ин и Хох-Ма Ян, което бе довело до отстраняването ѝ от всички заемани от нея позиции в обединения флот на централните цивилизации, но с времето децата ѝ започнаха да проявяват способности, които хвърлиха управляващите в смут. Разбирайки, че нещата са излезли извън контрол, Кронос, заряза всички свои задължения и нарушавайки вероятно последните останали ненарушени от двойката закони, измъкна своето семейство изпод носа на пристигналите за задържането им представители на обединения флот. Въпреки че бе обявена награда за залавянето им, те сякаш изчезнаха вдън земя и никой не чу повече нищо за тях.
До момента, в който Ур бе засякъл бедствен сигнал от един от изостаналите региони на галактиката.

6.

Ур стоеше безмълвен до леглото, загледан в близнаците. До него Кронос кършеше ръце, а на лицето му бе изписана безмерна мъка.
-От кога са така? – гласът на госта бе тих, като че ли се страхуваше да не попречи на двете момчета.
-От четири цикъла.
-Значи едно и също нещо е повалило и тях, и дъщеря ти и трябва да открием какво е.
-Знаем какво ги е повалило тях.
Ур се обърна с изненадано изражение на лицето.
-Така ли? Какво?
-Савелия.
Ур изглеждаше още по-объркан след този отговор.
-В какъв смисъл Савелия? Какви са ѝ дарбите?
-Вече ти казах.
-Явно не си ми казал всичко! Как е възможно малко дете да ги докара тези двамата до това състояние? Още от люлката бяха трудни за овладяване!
Изведнъж от първия етаж се чу шум и възклицание и в този момент двете момчета на леглото започнаха силно да се тресат. Кронос скочи към стълбите, почти блъскайки се в нищо неразбиращия Ур.
-Хей, няма ли да им помогнеш?!
-Савелия! – изгъгри Кронос, прескачайки по няколко стъпала наведнъж.

Гледката долу беше тежка. Гея бе прегърнала полуизправилото се в леглото момиче, което с широкоотворени очи, гледащи в нищото, повтаряше:
-Смърт! Разрушение! Страдание!
Кронос се опитваше да върне детето в леглото, то се дърпаше и се притискаше в майка си. В един момент, сякаш някой бе изключил съзнанието му с натискане на копче, то замлъкна и се отпусна обратно на възглавницата. Отпуснаха се изнемощели на земята и двамата родители. Ур, ги гледаше известно време, после се върна на втория етаж, където близнаците отново лежаха спокойни в своя мъртвешки полусън.

На следващата сутрин положението беше аналогично. Двамата родители се опитваха да свалят температурата на горящото момиче, което през няколко часа изпадаше в шоково състояние и започваше да бълнува.
Ур се бе върнал на кораба си, като само два пъти влезе в къщата – единият път за да вземе кръв от детето и вторият път – да го успокои, понеже кризата бе по-тежка от обичайното.

Някъде през ранния следобед той влезе отново в стаята и каза:
-Искам да взема кръв от вас и от близнаците.
Гея само кимна, а Кронос попита:
-Откри ли нещо?
Ур се втренчи в мъжа.
-Да, но не разбирам как е възможно.
-Какво?
-Първо искам да ви проверя вас и тогава ще говорим.
-Ние сме здрави, Ур, Савелия е болна.
-Знам. Но е възможно да е по-сложно, отколкото изглежда. И въобще, не знам откъде го извадихте този късмет, точно аз да ви открия.
Кронос се усмихна уморено и нави ръкава на лявата си ръка.

Часове по-късно Ур влезе отново в къщата и сложи някакъв уред върху устата на Савелия, който нагласи така, че тя да може да диша през него. Лицето на момичето се отпусна.
-Какво е това? – Гея гледаше загрижено към детето си.
-Това ще намали болките ѝ и ще я успокои, докато бъде готово лекарството.
-Значи знаеш какво ѝ има?
Ур се отпусна на един стол и каза:
-Мисля, че трябва да си поговорим.

7.

Всяка раса от централните цивилизации искаше да спечели благоволението на Древните. Но те стояха на еднаква дистанция от всички. Историците познаваха само един потвърден случай някой да спечели тяхното уважение.
Наричаха ги на с любов “ангелите”, защото имаха онзи мистичен контакт с “Бащата” и бяха по-стари от всички други, някои фанатици дори твърдяха, че са по-стари от Древните. Но за разлика от останалите, те не обичаха да пътуват. Съществуваха кротко в своята система и избягваха излишни контакти с по-младите цивилизации. Имаха и още едно качество, което ги отличаваше от повечето хуманоиди – можеха да летят. В смисъл – сами, без машини. Притежаваха красиви крила, които оставяха всеки видял ги без дъх.
Всички знаеха за тяхното желание за усамотение, но редовно се намираха такива приключенци, които се стараеха да си създадат поводи и обстоятелства, които да наложат контакт с тях. Просто за да ги видят и да изпитат онова пристрастяващо чувство на опиянение, в което изпадаше всеки доближил се до тях.
Един ден, обаче, те не отговориха на сигналите на “загубила” се фрегата. Когато корабът навлезе в тяхната система без потвърждение, всички от екипажа очакваха проблеми. Но отново нищо не се случи. Силно притеснен, капитанът изпрати сигнал до Обединения флот и реши да се приземи на основната им планета. Гледката беше потресаваща. Усещането – също. Един по един членовете на екипажа изпадаха в нетърпима депресия и посягаха на живота си. Когато пристигна подкреплението, вече не бе останал никой за спасяване.
Не дълго след това Древните се намесиха и затвориха системата за достъп. Събраха учени от всички раси, отговарящи на някакви, познати само на тях критерии и след кратко обучение ги изпратиха обратно на ангелската планета, като те самите останаха извън границите на системата. Никой от учените не каза какво са правили там, но едно бе ясно за всички – беше се случило нещо ужасно, което бе изличило от лицето на земята расата на ангелите.
И един от онези учени, видели края на великата цивилизация, бе Ур.

8.

-Какво знаете за “ангелите”?
Гея и Кронос се спогледаха изненадани от неочаквания въпрос. После жената отговори.
-Малко се знае за тях. Говори се, че са много стара раса, и че са били дружелюбни, но по-скоро отшелници. Но вече ги няма. Изчезнаха някъде по времето, когато аз постъпвах във флота.
-Не са изчезнали, загинаха.
-В смисъл? Не вярвам, че някой би посегнал точно на тях.
-Аз бях там, Гея. Нямаше оцелели.
-От какво?
-Какво общо има това със Савелия? – намеси се изнервено Кронос.
-Ще стигнем и до там. Това, което искам да кажа е, че бях част от група, сформирана от Древните, чиято цел бе да изследва унищожението им.
-Унищожение?!
-Нямаш си представа, братко, за какво ставаше дума. Навсякъде наоколо витаеше смъртта. Тела имаше по улиците, в сградите… навсякъде.
-Но кой би посмял и би имал силата да се мери с тях?
-Никой. Може би знаеш, че те можеха да влияят на чувствата и емоциите на околните. Затова и никой никога не е изпитвал агресия към тях. Установихме изменения в атмосферата и в магнитното поле, които най-вероятно са отключили латентен смъртоносен ген в тях. И всичко се е случило сравнително бързо – едва за няколко цикъла. Те са осъзнавали какво се случва с тях, но не и защо. До последно са търсили причината.
Гея гледаше тъжно към Ур, без да проговори. Кронос отново бе по-прагматичният.
-И защо ни разказваш всичко това?
-За да разберете онова, което предстои да ви споделя. Знаете ли защо древните забраняват всякакви бракосъчетания между “аристократи”?
Кронос, който стоеше до този момент спокойно, отново се напрегна.
-За да не се случи някоя цивилизация да придобие прекалено голяма сила и да се наложи над останалите.
-Това е общоприетото вярване, но истината е друга.
И Гея, и Кронос загледаха Ур с интерес, очаквайки продължението на темата, която живо ги интересуваше.
-Всъщност, – продължи гостът – причината е историческа. Преди еони, във Вселената е имало само три раси.
-От къде знаеш? – прекъсна го Кронос.
-От Древните.
Недоизказаното увисна във въздуха. Ако Ур знаеше тайни на Древните, значи наистина работеше за тях. А това не предвещаваше добро бъдеще за семейството бегълци. Ур се направи, че не забелязва изписаното на лицата им и продължи.
-Тези три раси са започнали дългосрочен експеримент – създавали са и са видоизменяли видове навсякъде из галактиката, според спецификата на различните планети. А в някои, макар и редки случаи са вкарвали и свои гени в новосъздадените раси. Поне в началото. После са разбрали по трудния начин, че идеята не е добра и са прекратили тази практика.
-Какво се е случило? – Гея изглеждаше искрено заинтригувана, за момент сякаш забравила за болестта на своето дете, спящо на няколко метра от нея.
-Расите, притежаващи гена на своите създатели, били свръхинтелигентни и бързо преминали бариерата на началното развитие. Излезли в Космоса и в един момент са се открили взаимно.
-Не ми казвай, че са се избили едни други!
-Точно обратно! Тъй като били създавани по общ унифициран от трите раси модел, те са решили не без основание, че имат общ прародител. Започнали да се обединяват и в един момент се е стигнало и до връзки между представителите на различните цивилизации…
-И не е проработило.
-Първоначално изглеждало, че няма проблеми и всичко е наред, но това продължавало само няколко цикъла… Ще бъда кратък. Нямало е оцелели деца и всички са свършвали в тежки мъки. Това е бил моментът, в който старите раси са разбрали за грешката си и за това, че гените им са несъвместими помежду си. Така постепено съюзът между ранните цивилизации се разпаднал и всички се затворили в своите светове. И с времето са изчезнали. Вероятно поради демографски причини. Но някои приключенци все пак са продължили да обикалят и са се натъкнали на новите – чисти – цивилизации. Постепено са се смесели с тях и са се претопили. Но родовете, които са техни наследници, са запазили в себе си гените, които с времето се отключвали. Тези хора, които са носители на старите гени, са днешните “аристократи”.
Гея и Кронос гледаха с изумление към своя гост, който продължи разказа си.
-По някакви причини, раждаемостта на “аристократичните” фамилии е много ниска, въпреки че генът не се отключва при всички. И затова хората с дарбите са толкова малко. Дори се предполагаше до скоро, че с времето съвсем ще изчезнат.
-Това не обяснява забраната за връзки между “аристократите”, – намеси се Гея – особено след като нямат голям шанс за наследство!
-Да. Тук идва проблемът. Принципно, от трите стари раси, само Древните са правили подобни генни експерименти, но в самото начало е имало няколко подобни опита и от страна на “ангелите”. И не знаем дали и къде има техни наследници. Сега, след като вече ги няма, търсенето на носители на техните гени се засили, по причини, които само Древните знаят.
-Ти виждал ли си наживо Древни? – обади се Кронос. – Защото всеки говори за тях или работи за тях, но не познавам някой, който да ги е виждал.
-Да, Кронос, виждал съм. Вие също ще ги видите.
Кронос рязко се изправи, събаряйки стола си. Ур го изгледа уморено.
-Седни, моля те. Нищо не ви заплашва.
-Ти си ги повикал.
-Да.
-Знаеш, че сме нарушили повечето закони и сме бегълци, нали?
-Да. И въпреки това няма от какво да се притеснявате.
-Защо? – попита Гея.
-Заради това момиче тук.
-Савелия? – в погледа на Гея се появиха опасни искри.
-Да. И повтарям, нямате причини да се притеснявате.
-Защо?
-Защото, Гея, Кронос е най-обикновен носител на гена на Древните, доколкото това въобще може да бъде нещо обикновено. Но ти си носител на “ангелския” ген. По някакъв начин твоят род го е носил през цялото време, но е бил заключен. И нещо го е отключило, макар и само частично, точно в теб.
Гея беше спряла да слуша и гледаше с ужас към леглото, в което за първи път от много време кротко спеше дъщеря ѝ. По лицето ѝ потекоха сълзи, които тя дори и не забелязваше. Кронос тихо отбеляза:
-Затова е толкова болнава. Затова страда. – после се сети нещо и се обърна рязко към Ур. – Чакай, а близнаците? Те не боледуват!
-Така ли ти изглежда?
-Да! Нищо им нямаше до появата на Савелия! Те са свързани по някакъв начин с нея, както впрочем и всичко живо в тази част на системата и кризите им са винаги, когато тя получи криза!
-В интерес на истината, при близнаците “ангелският” ген си стои неактивен, както и в някаква степен при майка им. – обърна се към Гея. – при теб се е активирала някаква малка част, която ти е дала дарбите, но при дъщеря ти генът е съвсем “буден”. Както и генът на Древните.
-Как можем да я спасим? – попита Гея. – И не ми казвай, че няма начин!
Последното бе почти изкрещяно.
-Има начин, Гея. Точно затова ги повиках.

9.

Интересни бяха вярванията и религиите на местните. Дори и близнаците бяха станали в някаква степен част от тези вярвания. Когато навлязоха в пубертета, започнаха да бягат от вкъщи и се разхождаха в отдалечени райони, в които обичаха да се закачат с хората. Проблемът бе в дарбите им. Единият предизвикваше често подсъзнателно конфликти, от които хората да излизат по-силни. Другият се стараеше да носи мир, за да имат хората време да вникват в собствената си същност и да търсят мъдростта. В някои части на Земята ги възприемаха като едно цяло, като двете страни на една и съща монета. На други места ги смятаха за врагове, за борещи се непрекъснато едно с друго Добро и Зло. А те бяха просто двама тийнейджъри, търсещи приключения и изучаващи с интерес околния свят. По време на обиколките си често слушаха какви ли не изопачени истории за себе си и се смееха с удоволствие на чутото, без да осъзнават голямото влияние, което оказваха на хората.
На други места, обаче, чуваха и съвсем различни истории – понякога бяха за различни Богове, живеещи подобно на хората, друг път – за един единствен Бог, който властва над света. Историите имаха и свои варианти, които братята разучаваха с интерес и после разказваха на своите родители.
Някои от тези истории звучаха стряскащо за Кронос и Гея, защото в тях се разказваше за ангели, които силно наподобяваха расата на ангелите, която би трябвало да бе изчезнала преди появата на местните. Дори имаше и съвпадения на имена – отново и отново се чуваха имената на Михаил, който бе известен генерал на ангелската раса, както и войнът Гавраил или ученият Рафаел.
В един момент Гея забрани на синовете си да посещават районите, в които се разказваха тези истории. Възможно бе и да са съвпадения, но не искаше да поемат излишни рискове да бъдат разкрити. Братята, разбира се, не винаги се вслушваха в думите на майка си, но въпреки това с времето се връщаха и оставаха все повече и повече при своите родители. А причината бе малката им сестра, която само с присъствието си променяше всичко около себе си. Да, усещаха влиянието ѝ където и да се намираха, но колкото по-близо бяха до нея, толкова по-пълно и ярко бе усещането. Когато се смееше, всички наоколо бяха щастливи, когато се мръщеше, дори времето се разваляше. Момчетата не разбираха каква точно е дарбата на сестра им, още повече, че тя самата бе прекалено малка за да я осмисли, но знаеха, че там, където е тя, животът просто бе красив. И затова правиха всичко възможно, малкото и слабо момиченце да се чувства щастливо. Но после дойде болестта.

10.

Корабът се приземи съвсем безшумно. Двете същества, които слязоха от него, не подлежаха на описание. Хората стояха и ги гледаха без да се помръдват, сякаш изпаднали в някаква форма на транс.
Бяха хуманоиди. Поне по форма. Защото не беше съвсем ясно дали всъщност имат тела. Хората ги виждаха и в същото време виждаха през тях. Сякаш бяха наситен в различни блестящи и изкрящи цветове въздух.
Древните се приближиха.
-Здравей, Ур.
Не проговориха. Гласовете им се чуваха в главите на хората, но реално те не издаваха никакъв звук.
Ур кимна.
-Това е семейството на бегълците. Мои близки. Кронос и Гея. Децата са вътре в къщата.
-Да. Сега ги разпознаваме. – Този който “говореше” се обърна към Кронос. – Как избрахте планетата?
Кронос се обърка от въпроса.
-Търсехме планета с кислородна атмосфера, която да е извън обхвата на централните цивилизации.
-Но защо точно тази?
-Ами… Всъщност Гея я избра. Защо? Какво значение има?
-Значи не знаете на какво сте попаднали? Интересно. Добре, нека видим момичето. – и тръгна към вратата.
Гея му препречи пътя.
-Няма да ни я отнемите!
В звука в главата ѝ се усети нотка на веселие.
-Не, няма да ви я отнемаме.

Вътре в къщата другият от Древните се надвеси над леглото и докосна спящото дете. То веднага се събуди и го погледна. Древният се отдръпна, сякаш зашлевен през лицето. Обърна се към онзи, който първи проговори и сякаш във въздуха проехтя дълбокия му глас.
-Истина е.
Всички се приближиха към леглото, Гея отново бе в сълзи, видяла за първи път от дълго време детето си в съзнание. Говорещия с тях се обърна към Савелия, и ѝ каза нещо, което другите не разбраха. Тя се усмихна и затвори очи, а той тръгна към вратата.
-Трябва да донесем ваксината.
-Ваксина? Има ваксина за понасяне на гените?
-Не. Има ваксина срещу това, което покоси планетата на “ангелите” и от което боледува дъщеря ви.
-Ние не сме на планетата на “ангелите” и току що разбрахме, че гените ѝ имат вътрешна несъвместимост.
Древният се спря и Гея усети огромното напрежение, което се излъчваше от него.
-Дъщеря ви е първият известен случай, в който гените на “ангелите” съществуват в мир с нашите. Това я прави уникална и безценна. И всъщност, точно нашият ген я държи жива, въпреки усилията за самоунищожение на “ангелското” в нея.
-Няма да я взимате! – Гея незнайно защо изкрещя последното.
-Не. Няма. Дори само защото населяващите планетата, която сте открили, също са много важни за нас, а не сме сигурни как те биха понесли нейното заминаване в този момент. – Гея гледаше втренчено към Древния и той продължи – Наистина ли мислите, че не виждаме каква е тя?
След тези думи, той излезе.
Кронос гледаше неразбиращо. Ур явно също не беше съвсем наясно, защото се обърна към останалия при тях Древен с въпросително изражение на лицето.
-Какво те тревожи, Ур?
-Защо са ви важни местните?
-Защото, идвайки насам, направихме кратък оглед на планетата. Колкото и да е невероятно, местните жители носят в себе си заключен “ангелски” ген. Трябва да им помогнем, но докато са в този стадий, ще им е трудно да продължат, ако момичето се отдалечи прекалено. Влиянието ѝ върху тях е прекалено силно. Освен това засякохме съвсем недалеч хибернационни капсули. Възможно е да се окаже, че тук има спящи “ангели”. Ако е така, можем да им помогнем с ваксината, която твоят екип разработи на ангелската планета. – после се обърна към Гея и Кронос. – Тя ще оздравее, обещавам ви. Но искам да си поговоря и с Ин и Ян.
-Защо? Те нищо не са направили? – Кронос реагираше винаги с притеснение, когато станеше дума за близнаците.
-Защото могат да направят. Вероятно и досега са го правили несъзнателно, но сега ще трябва специално да се постараят. Особено докато тя оздравее.
-Те са в безсъзнание.
-Вече не са. Тя излезе от кризата и те са будни. – с тези думи той тръгна към стълбите.
-Колко време ще ѝ бъде нужно да оздравее? – попита след него Гея.
-Около 90 местни цикъла. – разнесе се глас в главите им и те се обърнаха към влизащия в момента Древен, който носеше някаква апаратура. – Но още след няколко часа ще бъде на крака.

Малко по-късно Ур стоеше пред своя кораб, до него бяха Гея и Кронос.
-Благодаря ти, Ур.
-За нищо, братко. И знай, че вече не е нужно да се криете. Но наученото днес трябва да остане само между нас.
-Да, разбира се. Въпреки че не разбирам защо… – изведнъж Кронос млъкна и се обърна. Ур също застина за момент, след което насочи поглед, пълен с изумление, към вратата на къщата, където стояха двамата Древни. Единият от тях държеше в ръцете си малкото момиченце, което му се усмихваше.
-Това ли е усещането? – промълви Ур с благовение в гласа.
-О, това нищо не е. Изчакай само да се съвземе. – усмихна се щастливо Гея и тръгна към дъщеря си.
На вратата зад Древните се появиха двама младежи, които също гледаха с палави усмивки към сестра си.
Момичето погледна към вехнещите наоколо дървета и нещо пробясна в погледа ѝ. В този момент задуха лек ветрец и дърветата започнаха да се променят, клоните се изправяха, листата започнаха бързо да възвръщат зеления си цвят.
Красотата се завръщаше на планетата Земя.