Американски хроники – ден 2
Събудих се в 2.00. Като по часовник. Повреден часовник. Е, не е толкова страшно. Само дето по това време на денонощието няма много възможности – нито за работа, нито за развлечение. Добре, че Хищникът е с мен. Включих го и изкарах следващите няколко часа в опити да си подпомогна организацията на следващия сезон в София.
В 8.30 дойде домакинът и ме заведе на работна закуска, която плавно премина в работен обяд. Но тук толкова много ми харесва, че дори и работата не може да ме изплаши.
Признавам, Калифорния винаги ми е била слабост. Още от времето, когато обикалях по къщите на големите знаменитости, за да се снимам пред тях. Как тогава никой не ме преби, така и си остана загадка за мен… Представям си как се снимам пред някоя врата в България, излиза един здрав и пита в субконтра октава “Ти кво праиш тука, бе?”… И аз с изтънял гласец се пробвам – “Извинете, може ли да се снимам пред Вашата къща, тук е живяла Гена Димитрова..”… Единственият шанс да ми се размине боят би бил, ако онзи се размисли коя е тази и дали е била снощи у тях…
Следобедът бяхме с Максим в Universal Studios. След първоначалния шок от цените, започна веселата част. Не знам кое ме впечатли най-много – дали беше райдът от света на Мумията, или умопомрачителните холографски ефекти от Трансформърс… Или шоуто със специалните ефекти, които започнаха сериозно (признавам малко се стреснах, когато НАИСТИНА подпалиха една жена.. и наличието на множество пазещи медици и пожарникари не спомогна за успокояването ми) и продължиха със смешни и иронични моменти, някои от които предизвикаха болки в корема от смях.
Светът на Хари Потър (построено е цяло село, както и цялото училище (!) ) бе изключителен! И за малко да си купя вълшебна пръчица от магазина на Оливандър. После се сетих, че и моята ми върши добра работа, та успях да изляза обратно на улицата без сериозни сътресения за банковата ми сметка.
Най-впечатляващо, обаче, си остана шоуто на Waterworld. Невероятно!!! Благодарен съм на Максим, че ме възспря да седна на предните редове, където част от персонала почти през цялото време издевателстваха над хората, заливайки ги с кофи с вода и пръскайки ги с маркучи. Това шоу дълго ще го помня! Като да си във филм – вътре в действието… Играта на актьорите няма да коментирам – много сериозен професионализъм!
След разходката из студиата, отидохме на алеята на славата. Подготовката за Оскарите вече тече с пълна сила! Потърсих звездата на Густаво Дудамел, но вместо нея намерих звездите на Бруно Валтер и Йожен Орманди. Моята също не я видях. Вероятно са забравили да я сложат.
При гледката на китайския кино-театър, където са били премиерите на Star Wars, щях да хипервентилирам. И, разбира се, точно днес е предпремиерата на Алита – филм, който чакам от месеци. Разбира се, че взехме билети! Максим имаше съмнения, че след 17-часов ден, като седна на стола и ще заспя… Ха! Не ме познава! Запасих се кола и пуканки като истински американец и влязох в един от най-хубавите кино-театри, които съм виждал през живота си!
Всъщност, замислял ли се е някой, че старите кина се наричаха “кино-театър”, а новите са “кино-салон”? Не е случайна грешка! Влезте в София в НТ “Иван Вазов”, после – във физкултурния салон на 6-то училище и ще разберете разликата.
Това кино определено е “театър” и посещението в него създава усещането за събитие! Не само заради историята на премиерите, състояли се в него…
Разбира се, снимах се пред киното и бях много щастлив! После си намерих снимка пред същото кино от 1996 година. Сравних ги. Бях по-малко щастлив. И да знаете, ако ви каже някой, че проблемът е в ЕГН-то – не е прав! Имам съвсем ясен спомен от ЕГН-то си през 1996 – беше същото!
Преди да влезем в залата, разгледахме костюмите от Star Wars. Аз се заплеснах и по една една уникална рокля на Мерилин Монро… Първо малко се притесних, че точно такъв аксесоар ме е впечатлил, но после забелязах, че и други мъже са се вторачили с възхищение в нея и се поуспокоих.
След това дойде и филмът. Няма да ви го разказвам. И въобще да коментирам усещането. Chinese Theatre е нещо като Musikverein на киното… мисля, че дълго ще помня това, което изпитах… дори само заради този момент си струва идването. Както и следващото…
След филма последва обстойно разглеждане на звездите на Холивуд булевард. Ще ми се някой ден и български артист да се нареди там… И ако може, да е по мое време, за да го видя и аз.
Ще кажа само едно – толкова бях впечатлен, че забравих да вечерям. Който ме познава, знае какво означава това!
Така обичам да протича животът – работните проблеми да се решават без болка, а после да събирам впечатления от хубавите неща в света! И в този смисъл, денят ми бе повече от успешен! Сега с нетърпение очаквам утре! И ако може, да прескочим деловата част и да започнем направо със следобеда, защото в плана ми пише ДИСНИЛЕНД!
