България сякаш никога не е имала политици, с които да се гордее. Винаги нещо не е било наред, винаги сме имали причина да се съмняваме, винаги нещо е загрозявало цялостната картина. Но дали в чужбина нещата са по-добри?
Един от най-абсурдните, по мое мнение, президенти на САЩ, започнал няколко безсмислени войни и родоначалник на днешната криза – Дж. Буш младши- бе избран за два поредни мандата от своите съграждани. Явно харесван от повече от половината американци, въпреки всички свои гафове, той изкара в Белия дом максималния възможен престой.
Една от най-необичаните и крайни партии – тази на националистите на Хайдер в Австрия, срещу която имаше не малко протести в почти цялата държава, направи някои много смислени реформи по време на 8 годишното си съвместно управление с консерваторите. И все пак – най-успешната партия в ново време, довела страната до разцвет по време на десетилетията свое управление е социалистическата партия на Австрия.
В Израел, в името на националнта сигурност, в момента управляват съвместно политици, които преди 15 години бяха най-големи противници.
А какво представляват българските политици?
Двама от тях са основни “виновници” за падането на комунизма в България. И това не са опозиционери, борещи се за по-добро бъдеще на нацията. Това са Петър Младенов – първият български президент, известен с това, че при вида на протестиращите срещу управлението му изрича фразата “докарайте танковете” и Андрей Луканов – един от основните виновници за източването на парите на българската държава. Точно тези двамата са от кръга, решил да свали Тодор Живков и дал възможност по-късно да се създаде синята опозиция.
По-нататък – правителството, известно с това, че допуска най-страшната в ново време криза в България и паднало след невиждани протести и отцепвания на цели градове- това на Жан Виденов – е всъщност и най-некорумпираното правителство в най-новата ни история.
Най-обичаното и подкрепяно от повечето българи правителство – това на Бойко Борисов – ни докара с нечовешките решения преди всичко на финансовия си министър, до най-голямото обедняване на българския народ, а публичните изяви на вътрешния му министър доведоха до изостряне на отношенията на “обиковените” хора, сякаш целенасочено хората бяха насъсквани едни срещу други.
Но да се върнем назад – правителството, което изкара България от тежката криза от 1996/97 година – това на Иван Костов – доведе понятието корупция до невиждан разцвет.
Следващото правителство – това на Симеон- си тръгна безславно, принудено да влезне след 4 години в коалиция с БСП и ДПС; но и до ден днешен, вътрешни и външните фирми работещи / работели с България твърдят, че това е било най-доброто време за развитие на българския бизнес.
А тройната коалиция, известна със своите корупционни практики, всъщност стартира повечето проекти, на които Бойко Борисов преряза лентите.
Какво трябва да означава всичко това? Две неща. Първо – нещата в политиката не са черно-бели, както на нас ни се иска. И второ – без значение дали го осъзнаваме, политиците не са някаква отделна раса същества, а са хора, със своите грешки и недостатъци, но и със своите положителни страни, които, колкото и да не искаме да го признаем, са част от народа. И понеже са избирани от същия този народ, са представителна извадка на вижданията на хората. Защото всеки човек избира по време на избори онзи политик, чиито виждания олицетворява със своите собствени. А политическите партии в България са толкова много и разнообразни, че всъщност няма възможна политическа линия за развитие, която да не е представена от поне една партия или коалиция. Поради което не мога да приема мнения от рода на “не гласувах, защото няма за кого”. На последните избори за парламент кандидатстваха над 40(!) политически субекта, от крайно леви до крайно десни.
Тук е моментът да изкажа мнение, с което повечето хора няма да са съгласни. Не смятам, че имат морално право да протестират хора, които не са гласували. Основна форма на изява на демокрацията е изборът. Който не е употребил това си право по време на национални или регионални избори, е декларирал чрез поведението си, че не го интересува кой и как ще го управлява. И е перверзно след това да има претенции по този въпрос. Човек протестира когато е излъган, а не когато не му харесва нещо, за което е демонстрирал с поведението си, че не го интересува. Толкова по този въпрос, не той е основната тема на това писание.
Основното, за което искам да изкажа своето болезнено несъгласие не са политиците ни, а другите – онези гласували и негласували, които са се хванали за гушите в името на каузата, която защитават.
Кои са големите “Лоши”? Доколкото схванах от всичко, което видях и чух в последно време, това са “мръсните комунисти”, Държавна сигурност и днешните продажни, корумпирани политици. Да разгледаме трите “лоши” категории:
КОМУНИСТИТЕ. Символ на голямото зло. Съмнявам се, че повечето хора са наясно със смисъла на тази дума. Няма нищо лошо в комунизма. Това е една утопична идея, добронамерена в своята същност, която няма как да бъде реализирана в действителност, поради хиляди причини. Преведена в опростен вид с едно изречение гласи: всеки да работи толкова, колкото е във възможностите му и да получава насреща толкова, колкото му е необходимо. Не е възможно, но това ли е “голямото зло”? Преди години, по време на социализма имаше една книга, в която цензурата беше пропуснала едно изречение на един от “лошите” герои, което тогава ме впечатли. Впечатлява ме и днес. То гласеше горе-долу следното: Няма сърце този, който в младежките си години не вярва в комунистическия идеал и няма мозък този, който в зряла възраст продължава да вярва в него!
Днешните млади, обаче, ги учим да мразят думата “комунист”, днес тя е обида. И почти никой от всички “анти-комунисти”, излезли на улицата, не се замисля, че исканията, които отправя към управляващите са дефинитивно “леви”, понякога доста неразумно леви. Явно има някъде късо съединение – и в сърцето, и в мозъка.
Въобще не коментирам, че (според мен) БСП, със своето поведение демонстрира доста десни възгледи и политика, нямаща нищо общо с “лявото”. Ако от тази партия искат да са честни с избирателите, би следвало да си променят името в нещо, отговарящо повече на посоката им на управление.
ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Другото изначално зло. Проблем наистина има! Но кой е той? И защо трябва да са изначално зли всички, които са работили в тази структура? Такава служба има всяка една страна. И тази служба работи за интересите на своята страна. И работещите в нея (или голяма част от тях) работят за Родината. Онази, с голямата буква. Те НЕ са лошите! Днес изкарваме по-черен от дявола всеки, който е имал нещо общо с ДС. Но ДС има и днес – Държавна Агенция за Национална Сигурност. Съвсем наскоро хората протестираха в защита на агенцията от безумното назначение за нейн шеф. Те не са врагът! Врагът са онези, работили за ДС, които са били наистина доносници и са унищожавали човешки животи с действията си. Днес, ние мразим всички – и мръсниците, предавали близките си, и хората, работели в името на Родината си, и онази трета категория – принудени от системата про-форма да са водени на отчет, без всъщност да са сътворили нещо лошо. Ами, американците да закрият и ЦРУ, и ФБР тогава! Лов на вещици, това се случва у нас. В името не на справедливостта, а на отмъщението. А виновните, те пак ще се измъкнат. Защото всъщност ние не търсим тях, а търсим върху кого да излеем гнева си.
КОРУМПИРАНИТЕ ПОЛИТИЦИ. Модерното зло. Те унищожават всеки шанс на България да се изправи на крака. И нека не се заблуждаваме – те са и в ляво, и в дясно, и в центъра. И още нещо да изясним – не политическата система е грешна (тя е само една от възможните форми на управление, неутрална в същността си), а хората, които са вътре в нея (избрани с гласуване или негласуване от нас).
Защо са ни такива политиците. Ами защото са като нас! Само че са на по-високо (и да, ние сме ги избрали да са там) и съответно могат да правят повече поразии. Не смятам, че те са проблемът. По-точно – не са само те. Мнозина от нас правят същото като тях, на нивото в обществото, където се намират. Искаме закони, които другите да спазват, но ние самите допускаме за самите себе си, да сме по-либерални с възгледите си по темата. Защото цялата държава била такава. Е да, ама не. Защото ние сме държавата. Всеки един от нас. Ние сме причината това да са ни политиците и те са такива заради нас. Не, не “заради” нас. А “като” нас!
Това са трите “злини”. Според хората. Според мен злото се измерва с други думи. Завист. Недобросъвестност. Нетолерантност.
ЗАВИСТТА е явно наша национална черта. Казано е много, изписано е много. И пак не е достатъчно. Колко зло сме извършили поради завист. А колко ли още ще извършим… “Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”. Мога да дам стотици примери от собствения си живот. И съм убеден, че всеки един може да го направи. Въпросите са два: как реагираме на проявите на завист около нас – доноси, клевети, интриги; и вторият и по-важен въпрос – как реагираме на СОБСТВЕНИТЕ си прояви на завист! Как се борим срещу завистта вътре в себе си! Какво правим за да я преодолеем. Как реагираме, когато друг получи това, което ние силно сме желали. Как реагираме на чуждото щастие, когато ние самите сме нещастни. Ето това е въпросът!
НЕДОБРОСЪВЕСТНОСТ. Другата тежка национална драма. Ето една по-“лека” проява – нашите корумпирани катаджии по пътищата. Не нямам предвид катаджиите! Или по-точно – не само тях. Имам предвид даващите подкупа, “жертвите”. Те са виновните. Те “възпитават” катаджиите, в невинното си желание да не са наказани. С други думи – да са “над закона”. Животът ни е пълен с такива примери, дребни, нищожни, но създаващи действителността такава, каквато е днес. Шофьор, който дава подкуп, за да се спаси от по-голямата глоба, която няма достатъчно пари да плати. Портиер, крадящ от институцията, която пази, за да купува лекарства за болната си жена. Чиновник, завишаващ с фалшификации сметките, за да събере пари защото няма достатъчно за да подсигури следването на своето дете. Служител в държавна фирма, стараещ се да работи по-малко (тя държавата ни мами, защо да не я мамим и ние) и без да го интересува качеството, защото и без това не получава достатъчно за работата, която върши. Хората са недобросъвестни, защото изнемогват, а държавата не се грижи за тях. Но държавата не се грижи, защото тя самата изнемогва, унищожавана от нашата недобросъвестност. Затворен кръг. Защото държавата не може първа да се промени, трябва да се променят първо съставните и части. Хората.
НЕТОЛЕРАНТНОСТТА. Най-страшната злина. Тя е навсякъде около нас. И в нас. Единият е мръсен комуняга. Защото защитава кауза, която не е нашата. Другият е мръсен гербераст. По същата причина.
Проблемът не е в различните мнения на хората около нас. Проблемът е, че ние не приемаме това. Проблемът не е в това кой е прав и кой – не. Проблемът е в отказа да акцептираме чуждото мнение. Не разбираме, че всеки има правото на свое мнение, без значение дали е правилно или грешно! И ние трябва да се борим с хората с различно мнение не като ги отричаме и обиждаме, а опитвайки се да ги убедим с думи и дела в своята правота! И особено важно – въпреки всички наши усилия, те НЕ са длъжни да се съгласят с нас. Защото и те, “другите”, подобно на нас, имат право на своето мнение и имат право да го отстояват. Другото е агресия. Големият проблем на “доброто” е, че то не може да се отстоява с агресивност, защото тогава вече престава да бъде добро. Да си спомним за идеята на социализма. Добрите идеи могат да победят само с убеждение и постоянство. Иначе се израждат. Като цял един народ, който днес се бори сам със себе си. “Ние” срещу лекарите-“убийци”. “Ние” срещу подкупните съдии. “Ние” срещу некадърните учители. “Ние” срещу алчните банкери. “Ние” срещу калпавите строители. “Ние” срещу продажните политици. Е, имам изненада за вас – всички те – лекари, съдии, учители, банкери, строители, политици (!) – всички те са част от това “Ние”. Всички заедно сме Българският народ! И няма да видим дори далечна светлина в тунела, докато не спрем да се делим на “ние” и “те”! Докато не спрем, подобно на канибали, да “изяждаме” всеки, който е посмял да бъде различен от това, което ние смятаме, че трябва да бъде!
Завист, недобросъвестност, нетолерантност. Трите убиеца на българския народ.
Кое е страшното? Страшното е, че ако се опитат да се променят в тази посока няколко човека, те в “очите” на другите ще бъдат “глупаци”. И рано или късно ще се откажат. Или ще бъдат смачкани. За да има промяна, трябва критична маса! Трябват милиони! А това, знаем го, е невъзможно…
За нас вече е късно. Но за България не е! Има една надежда. И тя е в нашите деца! Бихме могли да започнем с тях. Да ги възпитаме да не са като нас, да бъдат по-добри! И тогава промяна ще има! За техните деца.