Е, случи се. Някой успя да разклати Европа отвътре. Хората по целия континент се разделиха на две – едните видяха връщане на демокрацията, другите – Деня на Страшния съд. При това и едните, и другите не са прави. Защото ситуацията въобще не е черно-бяла, а е с много нюанси на сивото. На тъмно-сивото.

Къде всъщност е проблемът:

1) гърците решиха с възможно най-демократично средство нещо, което ЕС не желае, но Гърция е част от същия този ЕС.

2) това решение с нищо не подобрява ситуацията им, защото да не се плаща даден кредит може да реши този който го е дал, а не този, който го е взел.

3) несигурността пред бъдещето на ЕС никога не е била толкова застрашаваща, да не коментираме бъдещето на еврото.

4) мнозина могат сега да решат, че също могат да спрат да си плащат сметките, това би довело до анархия.

5) ако бяха гласували с “да”, гърците всъщност щяха да гласуват за по-ниски доходи, по-голяма безработица, бедни пенсионери… и тръгване по една спирала, която ние добре познаваме. Макар че, гласуването с “не” не означава обратното, освен ако ЕС не реши, че има пари за губене и започне благотворително да финансира тези, които са отхвърлили правилата му.

Проблемът, всъщност, не е в самия референдум, а в правилата на играта. Защото тя цялата игра е изначално извратена – при отговор “да”, Гърция би започнала реформи (разбирай “съкращения” на средства и живи хора), които вероятно биха оздравили в някаква степен държавата и икономиката, но цената би била – бедност, безработица, съсипване на живота на цели поколения. Докато при отговор “не”, има цели два варианта:

1) Гърция евентуално няма да получи финансови инжекции от ЕС, държавата вероятно ще фалира и резултатът би бил – бедност, безработица, съсипване на живота на цели поколения.

2) Евросъюза би могъл да реши, в името на спасяването на еврото, въпреки нарушаването на правилата от страна на Гърция, да отпусне така нужните финансови средства, което би било добър сигнал за другите бедстващи икономики от южна Европа, че могат и те да си пробват късмета с едно “не” към Европа, което би довело до икономически колапс и от там до бедност, безработица, съсипване на живота на цели поколения.

Това, което се опитвам да кажа е, че всички пътища водят до една и съща катастрофа, въпросът е, колко точно може тя да бъде отлагана. А причината е, че основните политически и икономически кръгове в момента работят за създаването на добри условия за просперитет на банки, концерни, холдинги и никой, НИКОЙ не се интересува от живота и съдбата на отделния човек.

При все това, не вярвам да няма формула, при която и хората да имат правото и възможността да работят и живеят в нормални условия, и икономиката да се развива и да работи на плюс. И нали икономическата система е създадена за по-доброто развитие на хората, а не обратно?

Както бях чел някъде наскоро, от всички видове същества на тази планета, единствените, които трябва да си плащат, за да имат правото да живеят на нея са хората. Това ли е целта на цивилизацията? Това, всъщност, “цивилизовано” ли е? Може би цялата система е тотално сгрешена и се нуждае от рестарт, може би някъде по пътя сме направили грешен завой и вече започва да става спешно да променим посоката.

Целта на Цивилизацията и на Държавата като нейно проявление би следвало да бъде просперитета и развитието на отделния човек и на човечеството като цяло. И когато започваме да жертваме човеци – и то все по-големи маси от човеци – за да издържи Системата, значи може би тази система се нуждае от ремонт?