В момента в Европа има нов проблем. Голям проблем. Неочакван за мнозина проблем. Бежанците. Цифрите са страшни. Мнозина виждат сякаш преселение на народите. И хората не знаят как да реагират. Борят се чувствата на толерантност и самосъхранение. Което е по-страшно – засилват се националистичните движения. Защото много хора се страхуват. И отново – според едни страхът е нерационален, според други – основателен.

Истината е, че различното се случва, неменуема е промяната на демографската карта. И всеки, който пътува повече, може да види разликата. И да се замисли.

На пръв поглед дилемата на европейците е следната: ако искаме да запазим постигнатото, трябва да затворим границите, ако искаме да запазим човешкото в нас, трябва да ги отворим.

Всъщност, проблемът, поне според мен, е на съвсем друго място.

Фактът е, че огромни маси хора напускат родните си места, защото там е вече полу-невъзможно да се живее – по причини политически, икономически, социални или морални. Тези хора искат да живеят някъде, където са предценили, че животът може да е по-добър, по-мирен, въобще по-възможен. Че в Европа животът може да се живее в борба за развитие, а не за оцеляване. И той вероятно наистина е такъв – в резултат на действията на поколения европейци, създали свой ред, свой мироглед, своя ценностна система.

Проблемът всъщност е, че хората които се стремят към този, като цяло по-уреден живот, искат да пренесат в него своите обществени порядки, своя тип мислене, своя начин на живот. Без да се замислят, че проблемите от които бягат са резултат от всичко това. И че, когато харесваш нещо и се стремиш към него, може би трябва да разбереш къде е разликата с това, което имаш и на какво се дължи тази разлика.

В момента, ако европейците затворят границите си за нуждаещите се, ще погазят свой основен принцип, който е в основата на това, което са и който е една от основните причини за това, което са постигнали; от друга страна, ако ги отворят, толерантността им може да им изиграе доста лоша шега и след няколко години да не можем да познаем Европа.

Истината е, че решението може да дойде само чрез жертва от страна на преселващите се – да разберат, че тази нова “обетована земя”, към която са се устремили е резултат от културата на обществото, което я е изградило и да се постараят целенасочено да се интегрират в това общество и да приемат неговите норми на поведение, начин на мислене и отношения между хората.

В противен случай можем да доживеем времето, когато Европа да бъде отново една от “горещите” точки на планетата. А днес това, без преувеличение, може да бъде фатално за цивилизацията във вида, в който я познаваме.