Отново идват избори. Отново медиите ни заливат с нечия омраза. И отново се чуват отвсякъде гласове „няма да гласувам“.

Тези редове не пиша за тези, които са избрали вече за кого да гласуват – на тях каквото и да кажа, няма да им променя мнението. Не ги пиша и за другите, които още не са избрали своя фаворит – има ден на размисъл, ще помислят, ще решат.

Днес се обръщам към онези, които не желаят да гласуват. За да не пожелае човек да гласува на избори, причините могат да бъдат три: 1) отчаяние от ситуацията, 2) липса на подходящ кандидат/подходящи идеи сред кандидатите/партиите, 3) непукизъм. Доколкото съм запознат с българския народ, едва ли в цялата страна ще се намерят и сто човека, които да спадат към третата категория. А измежду моите приятели със сигурност няма такива!

За развитието на България има два пътя – ляв и десен. Ако щете ми вярвайте, но и двата пътя са добри за нас. Защото, макар и средствата им да са различни, целта им е една и съща – проспериращ народ в просприраща държава! Е, поне на теория е така. Практиката понякога малко залита в крайностите.  Всъщност, на практика те и партиите не са съвсем правилно разположени в пространството – огледайте се и ще видите около нас леви партии с десни похвати и обратното… Възможно е и точно това объркване в партиите да е и една от причините за объркването на толкова много хора, които не желаят да гласуват.

И въпреки това!

Не апелирам към вашите емоции, апелирам към вашата трезва преценка! Регистрирани за изборите тази година са 22 партии и 7 коалиции – леви, десни, националисти, комунисти, центристи, популисти… Има всякакви! Значи, откъм идеи сме идеални, пропуск няма! Тези от вас, които вярват в идеите имат кого да изберат, защото тук са представени всички идеи на съвременния политически спектър! И дори партията, която представлява вашите идеи да е сбъркала някъде в миналото – дайте и шанс! Дядо ми обичаше да казва: който не работи – той не греши!

Преди време много се спекулираше с идеята, не би ли било по-добре изборите да са мажоритарни – да се избират не партии, а хора – реални хора с идеи, които познаваме и на които можем да се доверим. Факт е, че с въвеждането на преференциалния вот, тази дилема отпадна. Защото сега въпреки всичко можете да изберете човека когото познавате или на когото вярвате – без значение от коя партия е и на кое място в листите! А некомпроментирани и положителни лица, забелязъл съм, има в почти всички партии! Ако не искате да гласувате за идеи, гласувайте за живия човек, на когото бихте могли да дадете доверието си! Той ще го оцени, повярвайте ми!

Ако и такъв човек не можете да намерите (в което не вярвам), а и на партиите вече не вярвате, тогава въпреки всичко гласувайте – с празна бюлетина! Сега ще ви кажа и защо: за избора на парламент няма голяма разлика, дали сте гласували с  празна бюлетина или не сте гласували. За партиите и съответно за правителството, обаче, има! Защото те се нуждаят от вашия глас! Ако вие не гласувате, за тях не съществувате, няма ви в алгоритъма с който изчисляват своята популярност, за тях вие сте едни от онези, на които не им пука. Ако гласувате, обаче, те ви „виждат“ и започват да се борят за вас! А това те могат да правят само по един начин – като водят политика, с която да ви се харесат, да бъдат оценени и да получат гласа ви на следващите избори! Нека сме честни и за още нещо – партиите знаят приблизителния брой на своите твърди фенове. Те им осигуряват статуквото, но не и победата. Ако избирателната активност е ниска, това би могло да изкуши някои от тях тихомълком да престъпят закона и да напазаруват гласове измежду онези по-необразовани от нас, които биха дали гласа си и за две кебапчета. Но при една по-висока избирателна активност, тази практика се обезсмисля! Тогава им остава единственият избор – да ни „купят“ с поведението си и с управлението си, със създаването на едни по-добри условия за достоен живот!

Към всичко това бих искал да добавя едно мое мнение, което знам, че има противници, но за мен е важно да го кажа. Изборите се един от най-основните инструменти на демокрацията! Отивайки да гласуваме, ние правим своя избор кой да ни управлява и да ни представлява пред света. По този начин се явяваме своеобразни работодатели на нашето правителство. Ако след това нещата не вървят, можем да излезнем на улицата и да протестираме (защото не са оправдали доверието ни – ако сме гласували за управляващите или защото са оправдали недоверието ни – ако сме гласували за други). Но, според мен, нямаме право да протестираме, каквото и да се случва, ако не сме гласували, защото с негласуването си сме изразили следната позиция – „не ме интересува тази държава, не ме интересува кой и как я управлява, не ме интересува кой я представлява“! Поради това можем да възприемем изборите като избор не просто на управляващи през следващия период от време, а като избор на позиция – „на мен ми пука какво се случва с България, за това –  гласувам“!

Последно. Знам, че много от приятелите ми тук са музиканти. Имам въпрос към вас: какво е усещането, когато свирите пред 30 човека в залата и какво е то при 4000? По същия начин ли се чувствате? Същото старание ли влагате? Да, знам, че е професионално да се свири еднакво добре и пред двама, и пред две хиляди. Но на практика не е така, нали? Не смятате ли, че същото важи и за политиците? Колкото са повече гласувалите, толкова повече ще се стараят и те – само и само да спечелят тези гласове на следващите избори!

Предстои ни ден за размисъл. Помислете.

И гласувайте!