Живеем в страшно време, вероятно без напълно да го осъзнаваме. През вековете са се водили много войни – за територии, за богатства, за влияние… Днес сме в разгара на най-тежката война – тази за истината. И дори не знаем коя страна защитаваме. Точно защото, въпреки всичките ни убеждения и учения, все по-малко можем да я разпознаем. Разбира се, по приеода сме така устроени, че всеки смята, че истината е на негова страна. А тя, всъщност, може и отдавна да не е около нас.

Днес всички знаем, че Хитлер е олицетворение на злото. Но какво ли щяхме да “знаем”, ако той бе победил през Втората Световна Война? Демокрацията ли щеше да бъде злото?
Кое е истината?

Хора, които до преди 30 години са били убедени, че Социализмът е добро, а Капитализмът – зло, днес се кълнат в обратното. Същите хора. Други идеали.
Кое е истината?

Днес в столицата на България има издигнат паметник на американските летци, загинали у нас по време на голямата война. Загинали, докато са пускали бомби над София, свалени от българската армия. Да, те са се борили срещу НАЦИСТКА България. Но са пускали бомбите над БЪЛГАРИЯ. Защитавайки, всъщност, добрата кауза. По време на тези бомбандировки е разрушена и Зала България, която в края на краищата никога повече не е била възстановена в пълния ѝ блясък.
Кое е истината?

Много от нас считат Османската империя за зло, от което сме страдали 500 години. Други се възхищават на филмите, които идват от Турция и възхваляват същата тази империя.
Кое е истината?

А Френската революция? Благовеем пред девиза ѝ: “Свобода, Равенство, Братство”. Но колко пъти, в избор между свобода и сигурност, сме избирали свободата? И свободни ли сме днес? А равенството? То беше една от основните причини хората да намразят социализма! Защото работещите и мързеливите бяха равни. Поради което хората зсгубиха мотивация да искат да се развиват, знаейки, че в края на краищата, отново ще бъдат “подравнени” с масата. И до днес страдаме от това. Колкото до братството, чел съм в една стара книга за двама братя – Каин и Авел. Но и в българския фолклор можете да научите доста по темата. Или си спомнете за “Големия брат”. Е? “Свобода, Равенство, Братство”?
Кое е истината?

Лидер на движението MeToo бе обвинена тази година в сексуален тормоз. Ä?
Кое е истината?

Имам подобни дилеми и в личния си живот.
През 2003 година имах концерт с мой любим оркестър, който бе един от най-емоционалните и силни концерти в живота ми. Според мен. Трябваше да се връщам на сцената около 15 пъти след края на концерта. Малко по-късно в уважавана от мен медия излезе рецензия от ерудиран критик. Тази рецензия и до днес се дава като пример за моя “талант” от хората, които предпочитат да не се бях раждал. Цитирам: “Той наистина изглеждаше като следващия несполучливо избран гастрольор, един пасажер, който се покланя, взима си хонорара и си заминава да пише с други потърпевши световната своя кариера. Де да беше така! Човекът е ръководител на оркестъра, главният отговорен за състоянието му, за начина на представяне, за всички онези “трансформации” на звука му, който все още се помни от публиката в Русе от “предитодоровия” период. Слушах увертюрата “Руслан и Людмила” и “Картини от една изложба” и през цялото време си мислех как това момче в Пловдив всеки ден влиза в стаята си във филхармонията и гледа портрета на Добрин Петков. Тодоров е вече трети сезон шеф на този оркестър; той смени Георги Димитров!”
Човекът, написал тези думи, разбира от музика. Проблемът е, че според мен, аз също разбирам от музика. Прекарал съм години наред в световната столица на музиката, учейки между 8 и 12 часа на ден. И нищо да не съм научил? Да не мога да различа добро от потресаващо лошо ниво?
Кое е истината?

Но нека се върна на по-общи теми. Например – любовта!
Вероятно всеки човек е преживявал край на връзка с друг човек. Всеки знае какво е усещането. Колко пъти някой, чието сърце е било отхвърлено, е смятал, че това е справедливо? А какво е било мнението по въпроса на другата страна? Е?
Кое е истината?

По темата може да се дискутира с години. Но ще дам още един пример. “Ад” на Дан Браун. Вероятно много хора, които са чели книгата, ще могат да ми посочат “лошия” герой. Но какво ще кажете за мотивите му? И за следствията от победата на доброто над злото?
Кое е истината?

Защо пиша всичко това?
Днес има един модерен термин: “фалшиви новини”. Самият факт, че този термин съществува, говори не малко за времето, в което живеем. Но най-опасното, според мен, е това, че живеем във време на глобален поток на информация (не задължително истина или още по-малко някакъв вид познание), когато е изключително лесно да бъдем манипулирани, дори и несъзнателно. И благодарение на също така глобалните социални мрежи, можем при добро желание (което не е случаят с българина) да се обединим и да пометем всичко наоколо. И накрая да се окаже, че сме били използвани. Отново ще дам примера с Френската революция, чиято идея е да замени монархията с републиката, но накрая осъмва с император, който хвърля във война цяла Европа! И когото ние днес ценим и учим в учебниците!

Целта на това писание не е да дава отговори. А да зададе въпрос:

Познавате ли Истината?

А ако вашата Истина не е истина за човека до вас, то Истина ли е тя тогава?

Моето предложение е да започнем наново да я търсим. Но не само “нашата” истина, а и истината на стоящия отсреща. Може би това ще усложни живота ни първоначално. Но ще събуди други сетива и в края на краищата, общото ни съществуване може да се окаже много по-лесно. И дори – приятно.