Пoпитаха ме, защо в моя FB профил пише “Войн на Светлината”. Това тук е моят отговор. Ако не ви е притеснявало другото, няма нужда да четете и това.

Исторически погледнато, винаги когато най-важните учения са губили връзката с първичния си смисъл, когато хората са забравяли тяхното послание, но са запомняли някак, че са важни, те са се превръщали в религии.

Днес в западния свят религиите не са на почит. Ученията, обаче, също. Днес на почит е потреблението и забавлението. И точно оттук започват проблемите.

Но нека започна по-отдалече.

Вероятно мнозина са чували историята (за някои – легенда) са стълбовете на човека и човечността.

Някога, много, много отдавна, когато хората още са осъзнавали, че човешкото съществуване има три основи – сила, мъдрост и красота (ако искате ги наречете физическа стабилност, интелектуален капацитет и смисъл на живота; или пък физическо, интелектуално и духовно начало), е съществувало учение за просветлението на човека. Често се е случвало, в момент на криза на обществата, нещата да бъдат опростени до “материално” и “нематериално” начало. Хората в криза смятали, че онова, което не може да се докосне, не е важно за тяхното съществуване и постепенно обществата/държавите западали. В някои случаи изчезвали цели цивилизации, друг път се появявали “учители”, които с думи и действия пробуждали в хората усета към нематериалното (наричали го “светлина”, понеже тя олицетворява началото на живота, а и не е било възможно да бъде “докосната” от материалното ни тяло). С времето хората отново забравяли причините за това учение и то отново се превръщало в религия. За да бъда по-неутрален, ще ви дам пример с будизма. Някои го наричат религия, други – философия. Но то е просто учение (един от различните пътища) за онази нематериална светлина, която ни прави не-животни. Впрочем, името Буда означава в превод “просветлен”.

В един от онези моменти, когато в България нещата са се деляли на “материално” и “нематериално”, е имало много министерства, свързани с материалните проблеми и едно – с нематериалните – то обединявало в себе си двата “нематериални” стълба. Наричало се е Министерство на Просветата. Просветата. На онези – светлите неща, които не разбираме, но уважаваме. С времето то се разделило на двете съставляващи го части – от една страна интелектуалното начало (образование и наука), от друга страна – духовното начало или поне част от него (култура).

Както вече писах, днес нашата цивилизация е достигнала до едно състояние, в което на почит е потреблението и забавлението. Може би по тази причина мнозина от нас смятат, че изкуство служи за забавление. И то бавно умира. Е, аз не вярвам, че ще загине наистина, но не защото самото изкуство е безсмъртно, а защото очаквам в един момент да се включи в действие инстинктът ни за оцеляване и да се появи някое ново или старо учение за просветлението! Защо ли? Защото изкуството е съществена част от същността на културата, а тя е онова, което ни превръща от животински индивиди в човеци. Без културата ние сме просто вид маймуни.

Какво, обаче, се случва днес с трите стълба:

По отношение на физическото/материалното начало – ние пазаруваме, изхвърляме и отново пазаруваме. Всичко онова, което преди е било средство за преживяване, днес е смисъл на живота – новата кола, новата рокля, новият компютър, новият смартфон. Интересна е и ситуацията с храната – отдавна вече не ядем това, което е важно за нашето физическо здраве. Е, освен когато сме болни. Тогава се сещаме (и пак не винаги). Делим храната на два вида – бърза и вкусна. При това и двата вида са обикновено със съмнителна полезност за нашето здраве.

Как стои въпросът с интелектуалното начало? В училищата отдавна вече не ни учат как да мислим. Учат ни какво да мислим. Учат ни кое е добро и кое е зло, но не ни учат защо е така и как сами да достигаме до нужните изводи. Вероятно на малцина им прави впечатление, че преди 30 години учехме че САЩ е лошо, а Русия – добро, а днес ни учат на обратното. Ами ако ни учеха да разбираме защо САЩ и Русия правят това, което ги определя в нашите очи като добри или лоши? Дали нямаше да се окаже, че категория “лош” всъщност не съществува, а има гледни точки?
А науката? Тя бива финансирана, когато носи пари? Замисляли ли сте се някога, кога науката носи пари? Когато открива нови технологии за нуждите на… военните?! Дори интернет е измислен за тях! А “лоши” ли са военните? Всъщност, от векове сред тях са едни от най-интелигентните хора. Защото по неволя се учат не само какво, но и как да мислят. За да могат да изграждат своите тактики и стратегии. Но решенията се взимат не от тях. А от други, които работят за индустрията. В случая – военната индустрия. Ще попитате, какво общо има всичко това с интелектуалното начало? Ами и аз това бих искал да знам.
Общо взето, интелектуалното начало се оказва проблемно за човечеството. Не случайно повечето религии нямат добро отношение към него (спомнете си само какво се случва с Адам и Ева, когато опитват ябълката на познанието). Винаги съм си задавал въпроса “защо?”. Може би отговорът е, че без третия стълб, вторият е прекалено опасен…

И така, остана третият стълб – духовното начало. Светлината. Забелязали ли сте, че хората често бъркат понятията дух и душа. Повечето религии имат интересно и съвпадащо определение – душата е есенцията на това, което сме “ние”. Тя е нашата същност. А духът е присъстваща в нас частица от “Него”. Той е онова, което обързва всички души (всички нас) в едно цяло. Учените не вярват в понятията “дух” и “душа”. Но и това не е съвсем така. Замисляли ли сте се, че при психически заболявания, лекарите говорят за “душевно” разстройство.ч? Обаче никога става дума за “духовно” такова?! Душата може да се развие или да западне, според това, което ѝ причиняваме, но духът е константна величина – не се променя, не се изражда. Той е онази вътрешна “светлина”, към която се стремим. Как? Като учим нашата душа как да комуникира с него, как да изгради здрава и стабилна връзка с него, как да се “просветли”, за да взаимодейства безпроблемно с него. Точно това учение е големият ни проблем днес. За кой ли път.

Както вече писах, качество на това учение е, когато забравим неговия смисъл, но все още го практикуваме, да се превръща в религия. Която с времето запада и, ако не бъде (пре)открит отново смисълът, умира.
Колко пъти в миналото е било скривано това познание в религията, за да оцелее… Вече писах за Буда (Просветления). А в авраамическите религии? Те, колкото и да е странно, имат двойствено отношение към светлината. От една страна, Бог създава Светлината още през първия ден и не само това, но “видя, че светлината беше добро” (Битие 1:4). От друга страна, падналият ангел, който се е превърнал в символ на всичко лошо, се нарича “Носителят на Светлина” (Луцифер). Но това не е всичко! Друг един архангел носи името Уриел – “Светлината на Бог” (Ур на иврит означава Светлина, а Ел – Бог).

В този ред на мисли, един от най-старите и значими градове е бил шумерският град Ур (на немски думата се превежда като “първоизточник”). От този град произхожда и бащата съвременното (според Библията) човечество – Авраам…

Приключвам с религиите, защото не за тях ми е мисълта в това писание. А за учението за светлината. Както вече многократно писах, това учение често е преминавало в религиозен култ. И точно за това ми е думата – за култът към светлината. Да го кажа по друг начин: Cult-Ur.

Една от основните форми за просветление на CultUr, още от времето, когато не е било култ, а учение, е изкуството. Нещо повече, днес много от нас използват думите култура и изкуство почти като синоними. А музиката? Тя е висшата форма, когато вече нямаме нужда от думите, за да разберем посланието.

Разберете ме правилно, хората имат нужда от изкуството, като средство за просветление на тяхната душа. Но това не означава, че винаги го разбират. Въпреки това, ние трябва да продължаваме да опитваме. Едно филмово послание преди време остана в моето съзнание – Ако обичаш някого, какво ще му дадеш? Това, което иска от теб или онова, от което се нуждае?

Децата не са достатъчно зрели, за да знаят какво искат, затова “възрастните” им казват, че трябва да ходят на училище. Същото важи и за култа към светлината – ако една душа не иска досег с културата, това не означава, че няма нужда, а че не е достатъчно зряла, за да го осъзнае.

Имам още много какво да напиша за светлината, но ще бъде някой друг път. Ако е останал някой, на когото да му пука за нея.

Истината обаче е, че ако скоро не преоткрием и не предадем на поколенията след нас учението на светлината, ни очаква една безкрайно дълга нощ.