В последните години хората започнаха да имат проблем с политиците. Мнозина в обществото ни се радикализираха, други престанаха въобще да се интересуват.
Аз нямам такъв проблем. Защото знам, че ако даден политик не ти харесва, можеш да съдействаш за неговото отстраняване след около четири години.
Имам, обаче, съвсем друг проблем и това са медиите – истинската власт по света и у нас!
Защото в един момент се усетих, че когато наистина се интересувам от нещо и искам да разбера какво точно се случва, търся да прочета информация в български, австрийски, немски, английски, американски и руски медии. Не преувеличавам!
И причината за това е в неусетното израждане на медиите – не само у нас, но в световен мащаб!
Замислял ли се е някой някога, че ролята на медиите следва да бъде да ни информират, за да изградим своето мнение по дадена тема, която ни интересува (или те смятат, че ни интересува). Но те отдавна не правят това! Вместо да ни дадат опорни точки за мислене, те ни налагат готови мнения. Вместо обективна информация, лишена от пристрастност, получаваме нечии задкулисни гледни точки под формата на новини.
Аз не искам да ми се казва какво да мисля! Искам научавам факти, върху които да мисля!
Всяка една важна международна тема в последните години идва до нас пречупена през нечия гледна точка. Ирак, Либия, Сирия, Украйна, ООН… Това ни кара да забравяме да мислим, да се превръщаме в обикновени пешки в нечия игра на шах. И да се противопоставяме грубо един на друг, заради различната информация, която получаваме, заради различното, наложено ни като с щампа мнение от различните източници.
Четейки различните информации за едно и също събитие, понякога се чудя и ядосвам на коментарите на хората около мен, забравяйки, че те са просто жертва на манипулативното представяне на фактите от медията, която следят.
Впрочем, срещат се тук-там и медии, които се стараят да са обективни, но в цялата бъркотия малцина им обръщат внимание. И обикновено те страдат от своята обективност, защото биват обвинявани от привържениците на различните отбори, че играят за “другите”. Сякаш сме на футболен мач…
Разсъждавайки преди няколко дни по темата, открих и един отговор, който отдавна ме тормозеше – защо изкуствата и онези неща, които дефинираме като “култура” постепенно изчезват от потребностите на обществото.
А отговорът е бил непрекъснато пред мен. Медиите. За тях културата не е интересна. Те я игнорират. За българските медии, например, не представлява факт от значение, че концертмайсторите на някои от най-големите оркестри по света са българи, или че възродената филхармония “Пионер” заедно с Любомир Денев-Младши и Светлин Русев покори сърцата на хората в Берлин, или че Виктория Василенко спечели първа награда на един от най-престижните конкурси в света, или че “Космически гласове” с Ваня Монева закриха Олимпиадата в Рио.
Някой да е чул за тези неща по новините в 20.00 часа? Научаваме за тях от фейсбук!
За медиите, това не са интересни новини, защото не са интересни на широката публика. Това е стандартният отговор. Но никой не ни дава другия отговор – че тези новини не са интересни на широката публика, защото ги няма в медиите!
Медиите формират мнението на обществото! Хората отдавна са спряли да мислят по множество причини, една от които са медиите, които – повтарям се, знам – не ни дават факти, върху които да мислим и да изградим своето мнение, а ни казват на готово какво да мислим.
Така че, наравно с образователната ни система, която е друг болен въпрос у нас, наравно с културните институции, които се интересуват основно от собственото си оцеляване, а не от това да правят хората по-културни, основна вина за все по-голямото опростяване на нацията ни носят и медиите.
Но не си мислете, че това е наш патент. Вгледайте се в чуждите медии и ще видите същото. Големите медии по света отдавна не са разпространител на информация, а се занимават с това да внушават на обществото нечии опорни точки. И даже не знаем чии опорни точки. След толкова години, все още си спомням с потрес признанието на президента Буш, че следял развоя на войната в Ирак по CNN.
Иска ми се, да мога да отворя вестник и да видя в него основно факти. Нека има и мнения, те са винаги интересни! Но не може ли мненията да бъдат съобщени като такива, а не като “истини”? И не може ли, когато има мнение на едната страна, да има такова и от другата страна? Пък нека ние сами да си направим изводите. Ако можем. Защото с времето май и това забравихме да правим.