От 5 години работя в град Русе, давам всичко от себе си

за идеи, в които вярвам,

за град, който харесвам,

за оркестър, от който се възхищавам,

за една институция, чиято съдба съм приел присърце.

И въпреки това, във всеки един момент на криза

– истинска, каквато е в момента или

измислена -поради човешка грешка, злонамереност или стечение на обстоятелства

чувам или чета във вестниците (а най-често и двете) репликата, че аз не съм русенец. Че ако съм бил бил (о, мой език) русенец, щяло да бъде по-различно, по-добре, по-така…

Всъщност, може ли някой да ми каже какъв съм?

Роден съм в Пловдив, женен съм в София, живея в Русе, любим град ми е Виена.

Учил съм в Пловдив, Виена, София, Йерусалим и Лондон.

Работил съм (т.е. – на договор) във Враца, Видин, София, Пловдив, Лос Анжелис, Хайфа, Русе.

Имал съм концерти и спектакли в 47 страни през последните 20 години.

Е, какъв съм?

Или нека задам въпроса така: кое определя какъв съм? Къде съм роден, къде живея, за кого работя, какво мечтая, къде са приятелите ми?

Или да го задам по друг начин – да, случва се понякога аз да отсъствам от Русе, в някои случаи по лични причини (да, наистина имам и личен живот и да, в тези случай съм в отпуск, благодаря за проверките), по-често – заради институцията за която работя, а най-често – със същата тази институция – пътуваме заедно по света, за да покажем изкуството, което се твори в град Русе!

Обидно е!

Обидно е непрекъснато да бъде поставяна под съмнение лоялността ми към град и институция, за които давам всичко от себе си и то не защото съм се родил случайно там, а защото съм направил този избор! За разлика от около 200.000 (да!) русенци, които са родени в Русе, но живеят в други градове в България и по света!

Не ме съдете за това какъв не съм, първо ме вижте кой съм и какво правя.