Ако някой чете какво пиша (защото знам, че мнозина просто харесват бутона “Like”), вероятно ще е забелязал, че избягвам активно две теми – дефинирана религия и партийна политика. Не, че нямам становище по въпросите, но то си е мое лично мнение и не желая, изразявайки го публично, да окажа някакво влияние на хората около мен. Просто са теми, за които всеки сам трябва да взима своето собствено решение. Толкова.
Сега, обаче, ще направя едно малко изключение, използвайки един стих от свещената книга на християните и евреите.
Става дума за темата, която напоследък владее общественото пространство в световен мащаб и която аз активно коментирам, рискувайки да си навлека неприрязънта на мнозина. Идеята ми в момента е елементарна – да посоча гледна точка за едно голямо несъответствие в човека, което обърква мнозина, надявайки се, по този начин да обясня и защо съм винаги на противоположното мнение, когато чуя някой да коментира.
Разбира се, става дума за насилието като цяло, насилието между половете (обикновено, но съвсем не винаги в смисъл агресивен патриархат) и основното объркване, в момента резултиращо в събитие, което бих нарекъл “революция”, ако не се появи някакъв реакционизъм, обезсмислящ всички жертви, които трябва да дадем на полето на възприятията ни за света – представата ни за добър/лош човек.
В последната година често ме питат, предвид естеството на изкуството като цяло и музиката в частност, дали голям/добър музикант може да бъде лош/неморален човек. И моят отговор е винаги един – “ДА”. Самият аз познавам много такива и практиката, но и познанията ми по темата са ме подготвили отдавна за този шок, който мнозина напоследък изживяват.
Сега, обаче, ще направя едно малко изключение, използвайки един стих от свещената книга на християните и евреите.
Става дума за темата, която напоследък владее общественото пространство в световен мащаб и която аз активно коментирам, рискувайки да си навлека неприрязънта на мнозина. Идеята ми в момента е елементарна – да посоча гледна точка за едно голямо несъответствие в човека, което обърква мнозина, надявайки се, по този начин да обясня и защо съм винаги на противоположното мнение, когато чуя някой да коментира.
Разбира се, става дума за насилието като цяло, насилието между половете (обикновено, но съвсем не винаги в смисъл агресивен патриархат) и основното объркване, в момента резултиращо в събитие, което бих нарекъл “революция”, ако не се появи някакъв реакционизъм, обезсмислящ всички жертви, които трябва да дадем на полето на възприятията ни за света – представата ни за добър/лош човек.
В последната година често ме питат, предвид естеството на изкуството като цяло и музиката в частност, дали голям/добър музикант може да бъде лош/неморален човек. И моят отговор е винаги един – “ДА”. Самият аз познавам много такива и практиката, но и познанията ми по темата са ме подготвили отдавна за този шок, който мнозина напоследък изживяват.
Защо намесвам Библията във всичко това? Защото познавам мнозина, които твърдят, че отговорите на всички въпроси могат да се открият в нея.
Аз принципно смятам, че отговорите на всички въпроси могат да бъдат открити навсякъде. Дори се забавлявам да откривам „отговори“ за всяка ситуация в моя любим филм „Междузвездни войни“.
Тази тема, обаче, е прекалено сериозна и не искам да замърсявам с нейното съдържание галактиката, която е много, много далече. Затова отворих Стария завет, без никакви очаквания, с идеята да започна да търся. Не ми се наложи. Отговорът беше пред мен. Най-отпред, сякаш чакащ да го видя и осъзная. Замислих се, колко ли неща в живота са пред нас, без да се замисляме за това и чакаме верния момент, за да ги видим?
И така:
Аз принципно смятам, че отговорите на всички въпроси могат да бъдат открити навсякъде. Дори се забавлявам да откривам „отговори“ за всяка ситуация в моя любим филм „Междузвездни войни“.
Тази тема, обаче, е прекалено сериозна и не искам да замърсявам с нейното съдържание галактиката, която е много, много далече. Затова отворих Стария завет, без никакви очаквания, с идеята да започна да търся. Не ми се наложи. Отговорът беше пред мен. Най-отпред, сякаш чакащ да го видя и осъзная. Замислих се, колко ли неща в живота са пред нас, без да се замисляме за това и чакаме верния момент, за да ги видим?
И така:
„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.“ (Битие 2:7)
Запомнете това изречение, защото ще се върна на него. Вярвам, че в него е разковничето на проблема. В различните издания на Библията преводът може съвсем малко да варира, но това по никакъв начин не променя съдържанието. Той оригиналът на Тората така или иначе не се знае дали още съществува, а и, повярвайте ми, не е на български.
Проблемът: Насилието. Сексуалното насилие. Насилието между половете. Доброто/Злото в човека.
Тази тема принципно винаги трябва да бъде актуална, защото нейното неглижиране в цялата ѝ многостранност, може да доведе до тежки поражения върху психиката на толкова много хора, колкото едва ли някой може да си представи. Истината е, обаче, че въпреки поредицата тежки случаи назад във времето и особено през последните няколко години в центъра на Европа, породени от културни различия, медиите и органите на властта бяха често в една необяснимо либерална позиция, което доведе в изключително кратки срокове до сериозни промени в отношението на хората към теми, считани до скоро за стълбове на съвременната цивилизация. Тези промени могат да се видят навсякъде, включително в резултатите от провежданите в различни страни парламентарни и президентски избори. Дори това, обаче, не промени много от навиците на обществото. Или може би не съвсем, има една новост – страх и предпазливост.
Самият аз от известно време чаках някакво развитие, което беше ясно, че ще последва. Напрежението нямаше начин да не избие някъде. И то изби. Но не там, където мнозина очакваха, а тръгна от съвсем друго място. Обществото бързо се пренастрои към това, което всички смятат за опасност, макар че ако някой е по-подозрителен, би могъл да го определи и като „стръв“. Аз съвсем естествено реагирах наобратно. Както винаги. Защото не мога да потуша собствените си подозрения и съмнения всеки път, когато големи маси хора от различни прослойки и с различно мислене, заемат една и съща позиция. Който ме познава, знае, че инстинктът ми ме води винаги в обратна посока на течението. Органически не понасям мнения и решения, диктувани от големи маси хора, защото вярвам, че при формиране на становище по който и да било въпрос при големи групи, от решаващо значение е емоционалното състояние (което е лесно за дистанционно управление), а не природната човешка интелигентност, която всеки един от нас поотделно носи. Затова съм бил винаги скептичен, затова не вярвам на общи събрания и на решения, взети на митинги, затова в такива ситуации предпочитам да си взема някоя хубава книга и да игнорирам околния свят. Сега, обаче това няма как да стане, защото, ако имаме късмет, в момента се извършва промяна. Ако нямаме късмет – пак ще се извърши промяна. Или по-скоро подмяна. Поради това, в един момент реших да обобщя всичко, което видях, а и коментирах, може би не толкова за другите, колкото за мен самия. Защото понякога се случват в рамките на собствения ни живот събития, които не могат да влязат в графата на „чудо за три дни“ и променят за добро или лошо пътя на нашето развитие. Вярвам, че сега е един такъв момент и вярвам, че от реакциите ни в този момент и оттук нататък, възможното ни бъдеще може да се разклони в позитивна или негативна посока.
Какво всъщност се случи?
Няма да започна с различната визия за ролята на жената в обществото между европейските граждани и мигрантите от последните години. Защото, въпреки всякаква логика, тези събития не се оказаха катализатор на очакваните от мен промени. Вместо това, всичко започна на другия край на света, в началото на октомври тази година с едно име – Харви Уeйнстейн. Той бе публично обвинен в секстормоз от една от актрисите, които менажира. Общо взето – нищо ново. Но този път вълната на общественото мнение се надигна и го помете. След това продължи напред и открехна завесата на един паралелен свят, за който всички винаги сме знаели, че съществува, но някак сме го възприемали като нещо далечно и незасягащо ни лично. Дори когато сме играели определена пасивна роля по неговите закони и правила. А законът му е лесен за запомняне, защото е движещ в природата при отсъствието на два, задължително свързани фактора – разум и морал. Но и двете понятия не са лесни за дефиниране, без значение какво сме учили за тях в училище. Сещате ли се кой е този “закон”? Познавате го, защото всеки един от нас го е изпитвал на гърба си от едната или другата му страна – Законът на по-силния.
Сега, въпреки, че смятам да се върна към 2:7 от Петокнижието не сега, а по-късно, ще засегна за кратко така избягваната от мен религиозна тема, цитирайки предпоследния патриарх на Русия – Алексий II:
“Над закона може да бъде само любовта, над правдата – само милостта, и над справедливостта – само прошката.”
Не зная, дали тези думи ви импонират по някакъв начин. Не зная и дали, ако намирате смисъл в тях, сте в състояние да ги преведете в действие в собствения си живот. Най-вероятно – не. Защото, колкото и красиво да звучат, са изключително трудни за следване в ежедневния живот. Повярвайте ми, знам това. Негово Светейшество също го е знаел, затова се е молил на Онзи, който е над всички (както искате Го наричайте, това са си ваши лични отношения с Него), да дари хората с разбиране. Защо тогава ги цитирам, ако са неизпълними? Защото са в основата на смисъла на нашето съществуване като човеци, общество и цивилизация.
Достатъчно за Алексий. Ако не сте разбрали защо го цитирам, ще разберете, когато усетите собствената си реакция към това, което продължавам да пиша оттук нататък. Защото ще се върна на последните събития от арт-индустрията, които разклатиха обществото.
Сега следват малко случки от последните седмици. Ще си позволя дори да цитирам самия себе си, с надеждата, който не е разбрал мнението ми, да го разбере сега. Обещавам ви да не сте съгласни с мен, но ако бяхте, какъв смисъл щеше да има цялото ми писание? Повярвайте ми, аз също не съм съгласен с вас, но разбирам абсолютно ясно гледната ви точка. Опитайте и вие да разберете моята. Защото са противоположни само на пръв поглед.
Доста от скандалите, които се развихриха, се базират на отношението на мъжете към жените и на темата за равенството между половете. Вероятно причината е в истерията около Холивудските новини от последния месец, които, обаче, не са нито нови (нека не се правим, че никой не е знаел, че това се случва навсякъде, включително в киноиндустрията – дори широкоизвестни вицове има за това), нито жертвите са само от единия пол (и за да раздразня отново – нито всички “жертви” са жертви).
Бих искал да отбележа, че се бъркат драстично термините и понякога слушайки/четейки, изпадам в ступор. Уважаеми приятели (ако ме четете, значи поне във Фейсбук сме такива) “Равни права” не означава “еднакви”, което вече доста хора се опитват да ме убедят!!! Ние не сме еднакви! И няма как да бъдем! Аз деца няма да раждам, без значение, дали с това накърнявам правата на жените! Ако мислите, че се шегувам, грешно си мислите. Защото едно от последните безумия, които прочетох бе, че жените били в неравностойно положение, защото трябвало да раждат!?! Ами, ако трябва да бъда честен, това няма да успеете да го промените със закон!!! Съжалявам, уважаеми феминистки, но изборът е между раждането на деца и приключването на човечеството. Аз лично не съм достатъчно ерудиран, за да направя преценка кое от двете е по-добрият вариант. Но точно това, че от вас зависи дали да има хора или да няма (с малко усилия мъжете могат да бъдат заменени с епруветка, както разбрахме от един полски филм още през 80те), ви прави да сте СИЛНИЯТ пол. Винаги, когато е трябвало да сравнявам възможностите/уменията/издържливостта на мъжете и жените, изводът е бил този – мъжете са по-слабите! Единственото, в което мъжете в нормалния случай превъзхождат жените, е чисто физическата сила, но това е било важно през първобитно-общинния строй, а не през 21 век! Така че, нека не търсим поводи да се делим и по пол, достатъчни са другите безумни разделения в обществото!
Преди време бях чел някъде, че още от древността мъжът се грижи за външните опасности в едно семейство, а жената – за това, въобще да го има семейството. Знам, че вече не ви харесва тази формулировка и това разделение. Вероятно затова и семейството като институция е в криза. Ок, измислете нова форма! Аз съм съгласен и вероятно повечето мъже ще бъдат, но не скачайте на думата “мъж”, като бик на червено, защото първо – бикът е мъжко животно и второ – много вероятно ще можете да живеете идеално и без мъже, но ще ви бъде ужасно скучно (ако искате да знаете как ще бъде, изгледайте филма “Сексмисия” от 80те!
Един от случаите наскоро, когато равенството между половете бе нарушено, според новите (все още неписани) правила за правилно говорене и организираният феминизъм намери почва за сериозен растеж, бе едно непремерено изказване на (за мен) големия диригент Марис Янсонс на тема жени-диригенти. Наистина изказването му бе глупаво, но очевидно човекът, взел интервюто по съвсем друг повод, е знаел за мнението му и е решил да вдигне рейтинга на медията, в която работи, с една добре премерена “сензация”. Последва вулкан от реакции в цял свят срещу Янсонс, а малко след това и извинението му, в което обяснява, че е израснал в среда, в която е било нормално диригентите да са мъже, но не отрича жените диригенти, напротив, би помагал на всяка една в развитието ѝ (че какво друго да отговори след цялата тази история, даже съм убеден, че оттук нататък ще направи всичко по силите си да направи кариера на поне 4-5 жени, само за да докаже, че не е сексист).
Сега, тук идва моят личен проблем. Не, не това, че предстои вълна на пренебрегване на мъжете-диригенти, за да се докаже равенството на половете (аз също съм мъж и ще се смятам за такъв, без значение колко на брой ще станат скоро официално признатите полове, също така съм и диригент, поне в моите собствени представи). Проблемът ми е съвсем друг – с понятието “демокрация” и свързаното с него – “плурализъм”.
По-възрастните помнят времето преди 1989, когато имаше “правилно” мнение и тези, които бягаха по кривата имаха различна съдба, според това, доколко встрани от “правилното” мнение са се изказвали. Можеше да бъдат порицани и да им се даде шанс да се извинят публично, можеше да си загубят работата, можеше и тях да ги загубим от полезрение. После дойде прословутият плурализъм, като основополагащ елемент на демокрацията – вече можеше да си говорим каквото си искаме, без да се притесняваме от последствия. Разбира се, тогава не разбирахме, че правото да си кажем мнението не е еднозначно със задължението на отсрещната страна да го чуе… както и да е, това е една друга тема. Нямам ясна представа, защото се случи незабелязано, но по някое време се появи днешната полит-коректност в говоренето – например в Америка вече няма негри (трябва да се отбележи, че в някои езици думата е исторически натоварена с негативно значение, но в повечето носи само основния си смисъл – цвят на кожата), а има афро-американци, циганите изчезнаха някъде и на тяхно място се появиха роми и т.н. и т.н. С времето започна да се затяга все повече контролът върху речта, но и върху мнението ни по различни въпроси – ако не си с правилно мнение по въпросите за малцинствата, сексуално-различните или равните права на половете (в европейското общество те отдавна се обърнаха в другата посока, но това е друг въпрос, за който съм писал и пак ще пиша, за да зарадвам приятелките ми феминистки), биваш публично порицан, трябва да се извиниш – също публично, има вече доста случаи на хора, които си губят работата… Преди не много време нещата съвсем загрубяха в една изненадваща за демократичните общества тема – лично мнение по политически въпроси. Може би си спомняте, че Валерий Гергиев почти си загуби работата, която току що беше започнал като главен диригент на Мюнхенска филхармония, заради изразено лично становище към политическата система в родината му. За да е пълна иронията, в същото време друг голям диригент – Густаво Дудамел получи огромен обществен натиск с опасност също да загуби работата си във филхармонията в Лос Анжелис поради точно обратния проблем – отказ да заяви публична позиция за политическата система в неговата родина. Демокрация? Не звучи ли по-добре в случая “диктатура на пролетариата”? И като стана дума за това, очаквам с искрен интерес въвеждането на последната мярка от времето на комунизма (макар че, ако трябва да сме коректни, то и комунизъм е нямаше, нали знаете?). Е, ако в горните два случая проблемът беше наличието и съответно отсъствието на лично мнение по политически въпроси, то при Марис Янсонс проблемът се оказа полов.
Бих желал да цитирам изречението, което му докара белята: ‘Women on the podium are not my cup of tea’. Забележете, той не заявява, че жените не стават за диригенти! Заявява, че не са неговото предпочитание! И заради това изразено лично мнение, се стигна до всякакви крайни реакции! Ето ви и част от извинението, което мнозина обясняват, че е абсолютно недостатъчно и трябва да има тежки реакции срещу диригента: ‘I come from a generation in which the conducting profession was almost exclusively reserved to men. But it was undiplomatic, unnecessary and counterproductive for me to point out that I’m not yet accustomed to seeing women on the conducting platform. Every one of my female colleagues and every young woman wishing to become a conductor can be assured of my support, for we all work in pursuit of a common goal: to excite people for the art form we love so dearly – music.’ Нарочно не превеждам, за да няма никаква чужда намеса в думите му. Че нали знаете какво се случва понякога из медиите…
Сега да си задам въпроса: Къде отиде основополагащия елемент на демокрацията – правото на лично мнение? Или имаме право на лично мнение, само ако съвпада с “правилното” мнение? И кой определя кое е правилно? Ако си спомням коректно, преди по-малко от два века в Америка е било правилно да имаш роби!
Късметлия съм си аз, че харесвам жени – диригенти… макар че, за тези думи може пък обвинение за изразяване на сексуално отношение да получа.
Уважаеми жители на демократичното общество на планетата Земя, днешното “правилно” мнение може и да ви харесва, но утре ще последват нови и нови ограничения на личната ви свобода и тогава вече може да бъде късно да реагирате! Ако скоро не се събудите (включително уважаемите феминистки!), някоя сутрин ще се събудим в рая на Оруел. И сте в дълбока грешка, ако смятате, че това е фантастика от въображението на един творец. Или, че бихте имали време да реагирате. Само се заинтересувайте, каква система за обществена оценка се въвежда от 2020 в Китай и после прочетете пак “1984”. В този ред на мисли, тези от вас, които още четат книги, могат да си пробват нервната система с “Подчинение” на Уелбек. И да осъзнаят, че от всички нас зависи, дали след сто години хората ще гледат на него като на писател, или като пророк.
Много се отклоних от темата. Защото понятието “демокрация” ми е важно и обществените му интерпретации са болезнени за мен. Но спирам до тук и се връщам на генералната тема за отношенията между половете. Моля, без никой да го приема като лична обида, защото не е такава, но забелязали ли сте, че днес е абсолютно често срещано явлението млада красива жена да е с партньор грозен богат мъж (разбира се, че преувеличавам, но говоря за тенденцията. Освен това обратното също се среща, но значително по-рядко). Според настроението си, човек може да обвини за явлението който пол си иска, но на мен ми е интересно друго – жените имат определено по-силен усет за красивото, не случайно са измислени всичките дрънкулки… добре де, бижута, които те носят (и които аз никога няма да разбера) и не случайно има много повече разнообразие при дамските дрехи, отколкото при мъжките. Също така, повечето топ-дизайнери, които познавам, са жени. И въпреки това, често се случва така, че във взаимоотношенията си, мъжете се впечатляват преди всичко от външния вид на жените, а за жените външния вид на мъжа е (вероятно) от второстепенно значение. Пак казвам, има изключения, но ако се огледате, това е определено по-често срещаната комбинация. Дори при платената любов (извинявам се на моралистите, че я споменавам) – съотношението между компаньонки и жигула е впечатляващо в полза на компаньонките. Когато се заяждам, обикновено използвам тези факти, за да докажа, че мъжете са по-големи естети (дано жена ми не чете това, но дори и аз имам порива да се обърна, когато мине покрай мен красива жена, при това без никаква друга мисъл в главата). Разбира се, това не е вярно, жените са изключителни естети. Когато реша да защитавам жените, заявявам, че причината е, че жените имат по-силно развито чувство за отговорност към бъдещето. Но и това не е вярно (повечето мъже, които познавам, се стараят да планират много по-напред, от своите половинки, жена ми също може да го потвърди, ако още ми говори след това ми писание). Някаква идея, защо това е така? Ако очаквате от мен отговор, той няма да ви хареса – защото сме различни! Сега си отговорете честно (никой няма да ви чуе), можете ли да поставите обективно равенство между различни неща? Не можете! Защо тогава искате да сме равни? Не сме! И това не е лошо! Големият ни проблем е, че използваме грешните думи, за да определим отношенията между половете. Защото “равенство” е израз от математиката, а тя няма място в дефинирането на понятията “мъж” и “жена”! Не можем да измерваме тези два пола, това не е математическа формула, а биологическа даденост – ние съществуваме едновременно, не за да се измерваме един – друг, а за да се допълваме! Това е друга наука! Така че, скъпи мои приятелки във фейсбук и живота, вие не сте ми равни! И аз не съм ви равен! Ние де нуждаем един от друг, за да съществуваме заедно! И колкото и да имам близки хора с различни сексуални наклонности, това, че аз ги приемам и обичам такива, каквито са, не означава, че децата ще се получават по нов и различен начин! Повярвайте ми, аз също изпитах силен стрес, когато разбрах, че не щъркелите носят бебетата. И това, че се осмелявам да го кажа на глас, не е обида към различно ориентираните, защото правенето на бебета е едно, човешките чувства и нуждата от човешка близост са друго! Дори имам за вас възможно обяснение за този на пръв поглед парадокс – В материалния свят, в който имате нещастието да живеете и да ме познавате, за да се създаде поколение са нужни представители на двата основни пола. Това е зададено така от природата или ако искате – от Него и ние не можем да го променим с приемане на закони в парламента! Чувствата, обаче, не са част от този материален свят. Те са необходимост на нашата душа, която няма пол и може да разпознае, да обича и да се влюби във всяко едно същество на земята, което носи сходна душа. За душата полът няма сбсолютно никакво значение… А онова, което свързва двата свята е страстта и привличането (което някои са на път да обявят за незаконно) – усещания, които ние често бъркаме с любовта.
Нито има значение, нито ме интересува дали сте съгласни с мен. Понеже вашето и моето мнение няма да променят нещата.
Пак се отклоних, но беше важно да уточня отношенията на хората от еднакъв пол, преди да се върна на любимата ми тема за спорове с феминистките.
Една позната скоро ми написа с известна нервност, че мъжете никога няма да разберат проблемите на жените, че дори не знаят какво е да облечеш пола. Така и не разбрах, защо полата е толкова важен елемент в дискусията, но естествено не е вярно, че на мъжете никога не им се е налага да носят пола! И това може да го потвърди всеки втори мъж в Шотландия! За другото съм съгласен – мъжете не са наясно с много от проблемите на жените, но, ако искате ми вярвайте, проблемът е двустранен – жените дори не подозират много от проблемите на мъжете. Най-често, защото те никога няма да си ги признаят пред която и да е жена – заради очакванията, заради страх, че ще се изложат, заради наложения стереотип, че са силният пол… Смисълът не е в това, да си обясняваме кой има повече проблеми от другия и кой е по-различен. Смисълът е да осъзнаем, че това да сме различни е страхотно и благодарение на него все още много жени се влюбват в мъже и (все по-малко) мъже се влюбват в жени. И, повярвайте ми, ако до мен има някоя жена, с която сме еднакви, ще избягам с писъци! Познавам се достатъчно добре, че да съм съгласен да търпя наоколо и друг такъв като мен…
Впрочем, наистина има проблем в отношението на мъжете към жените в определи култури, които по редица обективни и субективни причини са на друг етап в развитието си. И този, новопоявил се страх в обществото през последните две години, е резултат от опита за смесване на някои от тези култури с европейското общество. Но дори и в този случай, няма да приема критика към моя пол, защото решението (което е по чисто хуманни причини), е взето от жена. Могъща, силна жена, един от най-силните политици на нашето време. Как беше онова в медиите за подтиснатите жени? Представям ви най-силния лидер на Европа – канцлерът на Германия!
Съжалявам, ако на моменти съм малко саркастичен, но наистина ме боли от насажданото почти навсякъде мнение за агресивните мъже, което води до нови и нови законови рестрикции за отношенията между половете. Повярвайте ми, не са агресивни мъжете (по-точно, не са агресивни само мъжете). Агресивни са хората на властови позиции, поради съвсем различни причини, свързани с изменението на психиката им – и то само в случаите, когато загубят границата между лични и професионални права и задължения. И това няма нищо общо с половата принадлежност! Трябва да разберем това и да спрем тези безумни ограничения на правото ни да заявяваме, че харесваме противоположния пол. Абсурдно е, ако харесвам как изглежда една жена, да се притеснявам дали не съм я погледнал прекалено настойчиво и дали утре няма да получа призовка заради това…
Защото основният резултат от подобна политика (проявяваща се все по-ярко в новите закони) спрямо мъжете в нашето общество ще бъде неочакван за мнозина – с времето все повече мъже ще предпочитат всичко друго, пред риска да имат близки отношения с насрещния пол.
Написаното дотук не означава, че няма проблем! Проблем определено има и аз не го отричам! И винаги съм говорил за това. Но предвид обвиненията в последно време в сексуално посегателство срещу поредица личности, включително известни актьори и музиканти (добре де, диригенти) и реакциите в публичното пространство, следва да се имат предвид две неща:
1) посегателство (включително сексуално) срещу лица от всякакъв пол и възраст е неетично, незаконно и нехуманно. И като такова следва да се наказва от закона.
2) в общество, вярващо в принципите на демокрацията и функциониращо на базата на приети от всички закони, всеки човек би следвало да се счита за невинен до доказване на противното.
Явно, не всичко в Холивуд е наред. И музикалния свят също. И в театралния. И въобще, има проблеми сред жителите на планетата Земя.
Но подобни масови заклеймявания в медиите и социалните мрежи, преди да бъде доказано кога и какво се е случило, унищожават човешки съдби. Защото дори после да се окаже, че нещата стоят по различен начин, имиджът и животът на предполагаемия сексуален посегател са публично сринати.
Ако е виновен – нека си изтърпи наказанието.
Но ако се окаже, че не е?
Аз лично съм винаги подозрителен към “случайни съвпадения” като всичко това, което наблюдаваме в момента.
Имам и един неприятен въпрос: ако жертвата не е имала желание да бъде с посегателя, но не го е показала по никакъв начин, заради очаквани бъдещи облаги, произтичащи от отношенията между двамата (и съответно на посегателя не му и хрумва, че е насилник, защото всичко се случва по взаимно съгласие), това сексуално насилие ли е или е сделка с неприятен сексуален привкус? Извинявам се за въпроса. Подчертавам, има го и обратното – когато посегателят е дотолкова свикнал с пълната си власт, че би бил по-скоро изненадан да получи отказ.
Моето лично мнение е, че когато има подобно насилие, реакцията следва да бъде безкомпромисна. Но ако не е мигновена, то следва да е близко до случая време. В противен случай как може да бъде доказано, че не става дума за разчистване на сметки? Чух различни реплики, че жертвите се страхували да направят нещо по въпроса и чак сега, когато тръгна акцията “издай свинята” (що за име?!) са добили смелост. Възможно е. Но нека се замислим, наистина ли са толкова слаби жертвите, ако проявят активност? Кой има повече да губи – те или посегателят? Особено в случаите, когато той е обществена личност (и подобен проблем може да му струва всичко постигнато в живота)? Нека се сетим и за историята с Моника Люински и Бил Клинтън. Той се спаси с извъртане и с помощта на някакво чудо от импийчмънт. Тя дори издаде книга… за преживяванията ѝ с пурите на Клинтън! Моля? Кажете ми също, кой от вас знаеше за нея, преди тази история да стане обществено достояние? Не, не ми казвайте, знам отговора! Вие само ми кажете, вече припомнили си президента Клинтън, кой има и кой няма какво да губи в подобна ситуация? Затова, нека не си говорим за страх! Поне не и докато не навлезем официално в някоя следваща диктатура.
Впрочем, в много страни дефиницията за сексуално посегателство е толкова разширена, че наистина се замислям от утре да напусна работа и да си стоя за по-сигурно само в къщи пред компютъра! Ето ви една частична извадка от американските закони: Sexual contact (can be) any touching, or causing another person to touch, either directly or through the clothing, any body part of any person, if done with an intent to arouse or gratify the sexual desire of any person. Touching may be accomplished by any part of the body.
А? Всички сме мръсници, ако насрещният човек реши, че го желаете! А, повярвайте ми, мъжете определено имат проблем. О, извинете, естествено, че го знаете. Проблемът, уви, е биологичен. Причината при мъжете нагонът (каква дума…) да бъде по-ясно изразен е в недостатъчното количество кръв в тялото, за да обслужва и двата… центъра на съществуването на мъжа. Лекарите да го обяснят по-подробно, аз съм чиновник в културата. Вероятно това е природен механизъм за подсигуряване на съществуването на вида, както си е и при животните. С което не искам да кажа, че сме животни. Но и не е като да не сме… поне част от нас.
Понеже, обаче, идеята ми не е да ви разказвам за животинските видове, а за човешкото общество, искам да се върна на проблема ми с феминистките, които се опитват да ме/ни убедят, че европейското общество живее на принципите на патриархалния строй (наистина го твърдят!!!). Аз, естествено, не мисля, че днес живеем в “мъжки свят” и не мисля, че продължаващото феминизиране на проблемите в обществото ни ще помогне с нещо. Вероятно (доста сигурно дори), преди 50 години това е било така, но днес нещата не са такива. И това може да го види всеки, който пожелае. Ето, аз се обръщам към “моя” свят и виждам следното – в организацията, в която работя – Софийска филхармония – жените са повече от мъжете и не са на по-ниски заплати (каквато е теорията на феминистките), така е и в повечето състави, които познавам, а познавам много. На някои състави ръководителите са мъже, на други са жени – заплатите им са еднакви. Човекът, работил на моето място преди мен е жена. Моят директен шеф е жена. Преди около 15 години последният “мъжки” оркестър в света – Виенска филхармония прие жени в своя състав, днес концертмайстор там е българка, в същото време по света има много дамски оркестри, в които – логично – нямат право да свирят мъже. Не знам как изглежда отстрани, но в моите очи няма различно отношение към жените и мъжете, може би с изключение на рекламата, понеже познавам рекламни агенти, които предпочитат често да рекламират жени, смятайки, че са по естетически причини по-продаваеми. Хм, съгласен съм. Сексист ли съм поради това, че съм съгласен, че жените са по-красиви от мъжете?
Предпочитам да не знам отговора. Това, обаче, че не вярвам в съществуващ днес в нашето общество “мъжки свят” не означава, че няма проблем с насилилието на сексуална основа. Което,от своя страна, не означава, че етикетите “насилник” и “жертва” са винаги на място. Защото, както всички знаем, има хора (от двата пола), които са готови да използват сексуалните отношения за цели, нямащи нищо общо с интимната човешка близост – и такива хора има и от двете страни – и на “насилниците”, и на “жертвите”. Всеки сам избира пътя, по който да потига целите си – според възпитание, личен етичен кодекс и избор в живота. Проблемът е, когато някой се опитва насила да получи нещо от друг – без значение какво – изнасилване, кражба, убийство – все е престъпление, за което следва да се носи наказание. Но продължава да ми е странно случващото се в момента – как можеш след 30 години да решиш, че срещу теб е извършено престъпление.
Също така, не ставайте жертва на идеята, че единствените сексуални насилници са мъже. Проблемът е, че мъжете много по-трудно могат да проговорят, ако са имали “инцидент” с жена, заради срам, поради същия онзи добре известен стереотип- че мъжете са силни, а жените -слаби. И ако щете вярвайте, но не говоря само за сексуално насилие. Всеки от нас, който е в състояние да изпитва чувства, може да стигне до състояние, при което в момент на безсилие, да бъде агресивен и да иска да употреби сила. И във всеки от нас в този момент се обажда и гласът на човешката ни същност и ни казва да спрем. Останалото е въпрос на личен избор. Някой ден всички ще осъзнаем, че насилникът няма пол. И че насилието е болест на душата.
Бих искал да отбележа, че се бъркат драстично термините и понякога слушайки/четейки, изпадам в ступор. Уважаеми приятели (ако ме четете, значи поне във Фейсбук сме такива) “Равни права” не означава “еднакви”, което вече доста хора се опитват да ме убедят!!! Ние не сме еднакви! И няма как да бъдем! Аз деца няма да раждам, без значение, дали с това накърнявам правата на жените! Ако мислите, че се шегувам, грешно си мислите. Защото едно от последните безумия, които прочетох бе, че жените били в неравностойно положение, защото трябвало да раждат!?! Ами, ако трябва да бъда честен, това няма да успеете да го промените със закон!!! Съжалявам, уважаеми феминистки, но изборът е между раждането на деца и приключването на човечеството. Аз лично не съм достатъчно ерудиран, за да направя преценка кое от двете е по-добрият вариант. Но точно това, че от вас зависи дали да има хора или да няма (с малко усилия мъжете могат да бъдат заменени с епруветка, както разбрахме от един полски филм още през 80те), ви прави да сте СИЛНИЯТ пол. Винаги, когато е трябвало да сравнявам възможностите/уменията/издържливостта на мъжете и жените, изводът е бил този – мъжете са по-слабите! Единственото, в което мъжете в нормалния случай превъзхождат жените, е чисто физическата сила, но това е било важно през първобитно-общинния строй, а не през 21 век! Така че, нека не търсим поводи да се делим и по пол, достатъчни са другите безумни разделения в обществото!
Преди време бях чел някъде, че още от древността мъжът се грижи за външните опасности в едно семейство, а жената – за това, въобще да го има семейството. Знам, че вече не ви харесва тази формулировка и това разделение. Вероятно затова и семейството като институция е в криза. Ок, измислете нова форма! Аз съм съгласен и вероятно повечето мъже ще бъдат, но не скачайте на думата “мъж”, като бик на червено, защото първо – бикът е мъжко животно и второ – много вероятно ще можете да живеете идеално и без мъже, но ще ви бъде ужасно скучно (ако искате да знаете как ще бъде, изгледайте филма “Сексмисия” от 80те!
Един от случаите наскоро, когато равенството между половете бе нарушено, според новите (все още неписани) правила за правилно говорене и организираният феминизъм намери почва за сериозен растеж, бе едно непремерено изказване на (за мен) големия диригент Марис Янсонс на тема жени-диригенти. Наистина изказването му бе глупаво, но очевидно човекът, взел интервюто по съвсем друг повод, е знаел за мнението му и е решил да вдигне рейтинга на медията, в която работи, с една добре премерена “сензация”. Последва вулкан от реакции в цял свят срещу Янсонс, а малко след това и извинението му, в което обяснява, че е израснал в среда, в която е било нормално диригентите да са мъже, но не отрича жените диригенти, напротив, би помагал на всяка една в развитието ѝ (че какво друго да отговори след цялата тази история, даже съм убеден, че оттук нататък ще направи всичко по силите си да направи кариера на поне 4-5 жени, само за да докаже, че не е сексист).
Сега, тук идва моят личен проблем. Не, не това, че предстои вълна на пренебрегване на мъжете-диригенти, за да се докаже равенството на половете (аз също съм мъж и ще се смятам за такъв, без значение колко на брой ще станат скоро официално признатите полове, също така съм и диригент, поне в моите собствени представи). Проблемът ми е съвсем друг – с понятието “демокрация” и свързаното с него – “плурализъм”.
По-възрастните помнят времето преди 1989, когато имаше “правилно” мнение и тези, които бягаха по кривата имаха различна съдба, според това, доколко встрани от “правилното” мнение са се изказвали. Можеше да бъдат порицани и да им се даде шанс да се извинят публично, можеше да си загубят работата, можеше и тях да ги загубим от полезрение. После дойде прословутият плурализъм, като основополагащ елемент на демокрацията – вече можеше да си говорим каквото си искаме, без да се притесняваме от последствия. Разбира се, тогава не разбирахме, че правото да си кажем мнението не е еднозначно със задължението на отсрещната страна да го чуе… както и да е, това е една друга тема. Нямам ясна представа, защото се случи незабелязано, но по някое време се появи днешната полит-коректност в говоренето – например в Америка вече няма негри (трябва да се отбележи, че в някои езици думата е исторически натоварена с негативно значение, но в повечето носи само основния си смисъл – цвят на кожата), а има афро-американци, циганите изчезнаха някъде и на тяхно място се появиха роми и т.н. и т.н. С времето започна да се затяга все повече контролът върху речта, но и върху мнението ни по различни въпроси – ако не си с правилно мнение по въпросите за малцинствата, сексуално-различните или равните права на половете (в европейското общество те отдавна се обърнаха в другата посока, но това е друг въпрос, за който съм писал и пак ще пиша, за да зарадвам приятелките ми феминистки), биваш публично порицан, трябва да се извиниш – също публично, има вече доста случаи на хора, които си губят работата… Преди не много време нещата съвсем загрубяха в една изненадваща за демократичните общества тема – лично мнение по политически въпроси. Може би си спомняте, че Валерий Гергиев почти си загуби работата, която току що беше започнал като главен диригент на Мюнхенска филхармония, заради изразено лично становище към политическата система в родината му. За да е пълна иронията, в същото време друг голям диригент – Густаво Дудамел получи огромен обществен натиск с опасност също да загуби работата си във филхармонията в Лос Анжелис поради точно обратния проблем – отказ да заяви публична позиция за политическата система в неговата родина. Демокрация? Не звучи ли по-добре в случая “диктатура на пролетариата”? И като стана дума за това, очаквам с искрен интерес въвеждането на последната мярка от времето на комунизма (макар че, ако трябва да сме коректни, то и комунизъм е нямаше, нали знаете?). Е, ако в горните два случая проблемът беше наличието и съответно отсъствието на лично мнение по политически въпроси, то при Марис Янсонс проблемът се оказа полов.
Бих желал да цитирам изречението, което му докара белята: ‘Women on the podium are not my cup of tea’. Забележете, той не заявява, че жените не стават за диригенти! Заявява, че не са неговото предпочитание! И заради това изразено лично мнение, се стигна до всякакви крайни реакции! Ето ви и част от извинението, което мнозина обясняват, че е абсолютно недостатъчно и трябва да има тежки реакции срещу диригента: ‘I come from a generation in which the conducting profession was almost exclusively reserved to men. But it was undiplomatic, unnecessary and counterproductive for me to point out that I’m not yet accustomed to seeing women on the conducting platform. Every one of my female colleagues and every young woman wishing to become a conductor can be assured of my support, for we all work in pursuit of a common goal: to excite people for the art form we love so dearly – music.’ Нарочно не превеждам, за да няма никаква чужда намеса в думите му. Че нали знаете какво се случва понякога из медиите…
Сега да си задам въпроса: Къде отиде основополагащия елемент на демокрацията – правото на лично мнение? Или имаме право на лично мнение, само ако съвпада с “правилното” мнение? И кой определя кое е правилно? Ако си спомням коректно, преди по-малко от два века в Америка е било правилно да имаш роби!
Късметлия съм си аз, че харесвам жени – диригенти… макар че, за тези думи може пък обвинение за изразяване на сексуално отношение да получа.
Уважаеми жители на демократичното общество на планетата Земя, днешното “правилно” мнение може и да ви харесва, но утре ще последват нови и нови ограничения на личната ви свобода и тогава вече може да бъде късно да реагирате! Ако скоро не се събудите (включително уважаемите феминистки!), някоя сутрин ще се събудим в рая на Оруел. И сте в дълбока грешка, ако смятате, че това е фантастика от въображението на един творец. Или, че бихте имали време да реагирате. Само се заинтересувайте, каква система за обществена оценка се въвежда от 2020 в Китай и после прочетете пак “1984”. В този ред на мисли, тези от вас, които още четат книги, могат да си пробват нервната система с “Подчинение” на Уелбек. И да осъзнаят, че от всички нас зависи, дали след сто години хората ще гледат на него като на писател, или като пророк.
Много се отклоних от темата. Защото понятието “демокрация” ми е важно и обществените му интерпретации са болезнени за мен. Но спирам до тук и се връщам на генералната тема за отношенията между половете. Моля, без никой да го приема като лична обида, защото не е такава, но забелязали ли сте, че днес е абсолютно често срещано явлението млада красива жена да е с партньор грозен богат мъж (разбира се, че преувеличавам, но говоря за тенденцията. Освен това обратното също се среща, но значително по-рядко). Според настроението си, човек може да обвини за явлението който пол си иска, но на мен ми е интересно друго – жените имат определено по-силен усет за красивото, не случайно са измислени всичките дрънкулки… добре де, бижута, които те носят (и които аз никога няма да разбера) и не случайно има много повече разнообразие при дамските дрехи, отколкото при мъжките. Също така, повечето топ-дизайнери, които познавам, са жени. И въпреки това, често се случва така, че във взаимоотношенията си, мъжете се впечатляват преди всичко от външния вид на жените, а за жените външния вид на мъжа е (вероятно) от второстепенно значение. Пак казвам, има изключения, но ако се огледате, това е определено по-често срещаната комбинация. Дори при платената любов (извинявам се на моралистите, че я споменавам) – съотношението между компаньонки и жигула е впечатляващо в полза на компаньонките. Когато се заяждам, обикновено използвам тези факти, за да докажа, че мъжете са по-големи естети (дано жена ми не чете това, но дори и аз имам порива да се обърна, когато мине покрай мен красива жена, при това без никаква друга мисъл в главата). Разбира се, това не е вярно, жените са изключителни естети. Когато реша да защитавам жените, заявявам, че причината е, че жените имат по-силно развито чувство за отговорност към бъдещето. Но и това не е вярно (повечето мъже, които познавам, се стараят да планират много по-напред, от своите половинки, жена ми също може да го потвърди, ако още ми говори след това ми писание). Някаква идея, защо това е така? Ако очаквате от мен отговор, той няма да ви хареса – защото сме различни! Сега си отговорете честно (никой няма да ви чуе), можете ли да поставите обективно равенство между различни неща? Не можете! Защо тогава искате да сме равни? Не сме! И това не е лошо! Големият ни проблем е, че използваме грешните думи, за да определим отношенията между половете. Защото “равенство” е израз от математиката, а тя няма място в дефинирането на понятията “мъж” и “жена”! Не можем да измерваме тези два пола, това не е математическа формула, а биологическа даденост – ние съществуваме едновременно, не за да се измерваме един – друг, а за да се допълваме! Това е друга наука! Така че, скъпи мои приятелки във фейсбук и живота, вие не сте ми равни! И аз не съм ви равен! Ние де нуждаем един от друг, за да съществуваме заедно! И колкото и да имам близки хора с различни сексуални наклонности, това, че аз ги приемам и обичам такива, каквито са, не означава, че децата ще се получават по нов и различен начин! Повярвайте ми, аз също изпитах силен стрес, когато разбрах, че не щъркелите носят бебетата. И това, че се осмелявам да го кажа на глас, не е обида към различно ориентираните, защото правенето на бебета е едно, човешките чувства и нуждата от човешка близост са друго! Дори имам за вас възможно обяснение за този на пръв поглед парадокс – В материалния свят, в който имате нещастието да живеете и да ме познавате, за да се създаде поколение са нужни представители на двата основни пола. Това е зададено така от природата или ако искате – от Него и ние не можем да го променим с приемане на закони в парламента! Чувствата, обаче, не са част от този материален свят. Те са необходимост на нашата душа, която няма пол и може да разпознае, да обича и да се влюби във всяко едно същество на земята, което носи сходна душа. За душата полът няма сбсолютно никакво значение… А онова, което свързва двата свята е страстта и привличането (което някои са на път да обявят за незаконно) – усещания, които ние често бъркаме с любовта.
Нито има значение, нито ме интересува дали сте съгласни с мен. Понеже вашето и моето мнение няма да променят нещата.
Пак се отклоних, но беше важно да уточня отношенията на хората от еднакъв пол, преди да се върна на любимата ми тема за спорове с феминистките.
Една позната скоро ми написа с известна нервност, че мъжете никога няма да разберат проблемите на жените, че дори не знаят какво е да облечеш пола. Така и не разбрах, защо полата е толкова важен елемент в дискусията, но естествено не е вярно, че на мъжете никога не им се е налага да носят пола! И това може да го потвърди всеки втори мъж в Шотландия! За другото съм съгласен – мъжете не са наясно с много от проблемите на жените, но, ако искате ми вярвайте, проблемът е двустранен – жените дори не подозират много от проблемите на мъжете. Най-често, защото те никога няма да си ги признаят пред която и да е жена – заради очакванията, заради страх, че ще се изложат, заради наложения стереотип, че са силният пол… Смисълът не е в това, да си обясняваме кой има повече проблеми от другия и кой е по-различен. Смисълът е да осъзнаем, че това да сме различни е страхотно и благодарение на него все още много жени се влюбват в мъже и (все по-малко) мъже се влюбват в жени. И, повярвайте ми, ако до мен има някоя жена, с която сме еднакви, ще избягам с писъци! Познавам се достатъчно добре, че да съм съгласен да търпя наоколо и друг такъв като мен…
Впрочем, наистина има проблем в отношението на мъжете към жените в определи култури, които по редица обективни и субективни причини са на друг етап в развитието си. И този, новопоявил се страх в обществото през последните две години, е резултат от опита за смесване на някои от тези култури с европейското общество. Но дори и в този случай, няма да приема критика към моя пол, защото решението (което е по чисто хуманни причини), е взето от жена. Могъща, силна жена, един от най-силните политици на нашето време. Как беше онова в медиите за подтиснатите жени? Представям ви най-силния лидер на Европа – канцлерът на Германия!
Съжалявам, ако на моменти съм малко саркастичен, но наистина ме боли от насажданото почти навсякъде мнение за агресивните мъже, което води до нови и нови законови рестрикции за отношенията между половете. Повярвайте ми, не са агресивни мъжете (по-точно, не са агресивни само мъжете). Агресивни са хората на властови позиции, поради съвсем различни причини, свързани с изменението на психиката им – и то само в случаите, когато загубят границата между лични и професионални права и задължения. И това няма нищо общо с половата принадлежност! Трябва да разберем това и да спрем тези безумни ограничения на правото ни да заявяваме, че харесваме противоположния пол. Абсурдно е, ако харесвам как изглежда една жена, да се притеснявам дали не съм я погледнал прекалено настойчиво и дали утре няма да получа призовка заради това…
Защото основният резултат от подобна политика (проявяваща се все по-ярко в новите закони) спрямо мъжете в нашето общество ще бъде неочакван за мнозина – с времето все повече мъже ще предпочитат всичко друго, пред риска да имат близки отношения с насрещния пол.
Написаното дотук не означава, че няма проблем! Проблем определено има и аз не го отричам! И винаги съм говорил за това. Но предвид обвиненията в последно време в сексуално посегателство срещу поредица личности, включително известни актьори и музиканти (добре де, диригенти) и реакциите в публичното пространство, следва да се имат предвид две неща:
1) посегателство (включително сексуално) срещу лица от всякакъв пол и възраст е неетично, незаконно и нехуманно. И като такова следва да се наказва от закона.
2) в общество, вярващо в принципите на демокрацията и функциониращо на базата на приети от всички закони, всеки човек би следвало да се счита за невинен до доказване на противното.
Явно, не всичко в Холивуд е наред. И музикалния свят също. И в театралния. И въобще, има проблеми сред жителите на планетата Земя.
Но подобни масови заклеймявания в медиите и социалните мрежи, преди да бъде доказано кога и какво се е случило, унищожават човешки съдби. Защото дори после да се окаже, че нещата стоят по различен начин, имиджът и животът на предполагаемия сексуален посегател са публично сринати.
Ако е виновен – нека си изтърпи наказанието.
Но ако се окаже, че не е?
Аз лично съм винаги подозрителен към “случайни съвпадения” като всичко това, което наблюдаваме в момента.
Имам и един неприятен въпрос: ако жертвата не е имала желание да бъде с посегателя, но не го е показала по никакъв начин, заради очаквани бъдещи облаги, произтичащи от отношенията между двамата (и съответно на посегателя не му и хрумва, че е насилник, защото всичко се случва по взаимно съгласие), това сексуално насилие ли е или е сделка с неприятен сексуален привкус? Извинявам се за въпроса. Подчертавам, има го и обратното – когато посегателят е дотолкова свикнал с пълната си власт, че би бил по-скоро изненадан да получи отказ.
Моето лично мнение е, че когато има подобно насилие, реакцията следва да бъде безкомпромисна. Но ако не е мигновена, то следва да е близко до случая време. В противен случай как може да бъде доказано, че не става дума за разчистване на сметки? Чух различни реплики, че жертвите се страхували да направят нещо по въпроса и чак сега, когато тръгна акцията “издай свинята” (що за име?!) са добили смелост. Възможно е. Но нека се замислим, наистина ли са толкова слаби жертвите, ако проявят активност? Кой има повече да губи – те или посегателят? Особено в случаите, когато той е обществена личност (и подобен проблем може да му струва всичко постигнато в живота)? Нека се сетим и за историята с Моника Люински и Бил Клинтън. Той се спаси с извъртане и с помощта на някакво чудо от импийчмънт. Тя дори издаде книга… за преживяванията ѝ с пурите на Клинтън! Моля? Кажете ми също, кой от вас знаеше за нея, преди тази история да стане обществено достояние? Не, не ми казвайте, знам отговора! Вие само ми кажете, вече припомнили си президента Клинтън, кой има и кой няма какво да губи в подобна ситуация? Затова, нека не си говорим за страх! Поне не и докато не навлезем официално в някоя следваща диктатура.
Впрочем, в много страни дефиницията за сексуално посегателство е толкова разширена, че наистина се замислям от утре да напусна работа и да си стоя за по-сигурно само в къщи пред компютъра! Ето ви една частична извадка от американските закони: Sexual contact (can be) any touching, or causing another person to touch, either directly or through the clothing, any body part of any person, if done with an intent to arouse or gratify the sexual desire of any person. Touching may be accomplished by any part of the body.
А? Всички сме мръсници, ако насрещният човек реши, че го желаете! А, повярвайте ми, мъжете определено имат проблем. О, извинете, естествено, че го знаете. Проблемът, уви, е биологичен. Причината при мъжете нагонът (каква дума…) да бъде по-ясно изразен е в недостатъчното количество кръв в тялото, за да обслужва и двата… центъра на съществуването на мъжа. Лекарите да го обяснят по-подробно, аз съм чиновник в културата. Вероятно това е природен механизъм за подсигуряване на съществуването на вида, както си е и при животните. С което не искам да кажа, че сме животни. Но и не е като да не сме… поне част от нас.
Понеже, обаче, идеята ми не е да ви разказвам за животинските видове, а за човешкото общество, искам да се върна на проблема ми с феминистките, които се опитват да ме/ни убедят, че европейското общество живее на принципите на патриархалния строй (наистина го твърдят!!!). Аз, естествено, не мисля, че днес живеем в “мъжки свят” и не мисля, че продължаващото феминизиране на проблемите в обществото ни ще помогне с нещо. Вероятно (доста сигурно дори), преди 50 години това е било така, но днес нещата не са такива. И това може да го види всеки, който пожелае. Ето, аз се обръщам към “моя” свят и виждам следното – в организацията, в която работя – Софийска филхармония – жените са повече от мъжете и не са на по-ниски заплати (каквато е теорията на феминистките), така е и в повечето състави, които познавам, а познавам много. На някои състави ръководителите са мъже, на други са жени – заплатите им са еднакви. Човекът, работил на моето място преди мен е жена. Моят директен шеф е жена. Преди около 15 години последният “мъжки” оркестър в света – Виенска филхармония прие жени в своя състав, днес концертмайстор там е българка, в същото време по света има много дамски оркестри, в които – логично – нямат право да свирят мъже. Не знам как изглежда отстрани, но в моите очи няма различно отношение към жените и мъжете, може би с изключение на рекламата, понеже познавам рекламни агенти, които предпочитат често да рекламират жени, смятайки, че са по естетически причини по-продаваеми. Хм, съгласен съм. Сексист ли съм поради това, че съм съгласен, че жените са по-красиви от мъжете?
Предпочитам да не знам отговора. Това, обаче, че не вярвам в съществуващ днес в нашето общество “мъжки свят” не означава, че няма проблем с насилилието на сексуална основа. Което,от своя страна, не означава, че етикетите “насилник” и “жертва” са винаги на място. Защото, както всички знаем, има хора (от двата пола), които са готови да използват сексуалните отношения за цели, нямащи нищо общо с интимната човешка близост – и такива хора има и от двете страни – и на “насилниците”, и на “жертвите”. Всеки сам избира пътя, по който да потига целите си – според възпитание, личен етичен кодекс и избор в живота. Проблемът е, когато някой се опитва насила да получи нещо от друг – без значение какво – изнасилване, кражба, убийство – все е престъпление, за което следва да се носи наказание. Но продължава да ми е странно случващото се в момента – как можеш след 30 години да решиш, че срещу теб е извършено престъпление.
Също така, не ставайте жертва на идеята, че единствените сексуални насилници са мъже. Проблемът е, че мъжете много по-трудно могат да проговорят, ако са имали “инцидент” с жена, заради срам, поради същия онзи добре известен стереотип- че мъжете са силни, а жените -слаби. И ако щете вярвайте, но не говоря само за сексуално насилие. Всеки от нас, който е в състояние да изпитва чувства, може да стигне до състояние, при което в момент на безсилие, да бъде агресивен и да иска да употреби сила. И във всеки от нас в този момент се обажда и гласът на човешката ни същност и ни казва да спрем. Останалото е въпрос на личен избор. Някой ден всички ще осъзнаем, че насилникът няма пол. И че насилието е болест на душата.
Мисля, че след като съм успял в някаква степен да обясня собственото си мнение по силно обвързания с всички останали теми въпрос за насилието (насилие/сексуално посегателство/отношения мъж-жена), вече мога да се върна към онзи цитат от Тората, който обяснява всичко. Но преди него искам да ви разходя до Азия, не за друго, а защото по свой начин и от съвсем друга гледна точка, източната философия достига до същия извод, до който ме доведе и стих 2:7 от Петокнижието. Някъде около двехилядната година се запознах за първи път със системата на чакрите, докато разглеждах гледните точки на различните религии за влиянието на музиката върху човека. По-късно се задълбочавах още няколко пъти в темата и, за да съм сигурен, че ще забележите онова, което искам да ви подслажа, бих желал да ви представя съвсем бегъл преглед на тяхната същност. Чакрите са енергийни центрове в нашето тяло, според източните философи и са свързани както с физическата, така и с менталната и духовната същност на човека. Основните чакри са седем и са разположени вертикално в човешкото тяло – от областта на гениталиите до фонтанелата. За незапознатите, ще ги представя в един сбит и непълен вид:
Първата чакра е свързана с физическата (материалната) енергия и с половите жлези. Втората чакра е свързана с емоционалната ни същност. Третата чакра контролира възприятието ни за околния свят. Четвъртата чакра влияе върху въображението и е свързана с някои по-„висши” емоции като нежността, разбирането, съпричастието. Петата чакра се свързва с говора и с вярата. Шестата чакра отговаря за интуицията и “познанието”. Със седмата и най-висша чакра се свързва космическата същност на човека.
Това, което трябва да знаем е, че и седемте чакри присъстват в нас и в резултат на тяхното развитие и “разтваряне”, според източните философи, се изменя нашето поведение и нашата същност. Впрочем, понеже съм диригент, няма как да не спомена, че различните видове музика засилват влиянието на различните чакри.
Ако седна да пиша за чакрите, ще трябва да пиша до края на годината, поради което бих искал да обърна внимание само на първата и последната.
Първата чакра (която – интересен факт – отговаря на червения цвят – онзи същият, който изнервя и биловете…) влияе силно на агресията в нас и на сексуалността ни. Винаги ми е било много интересно, че при наличието на седем основни енергийни центрове, един и същи отговаря както за нашето отношение към секса (чиято основна цел в природата е създаване на следващо поколение), така и за физическата ни агресивност (природен рефлекс, съществуващ, за да опазваме себе си и наследството си живи). Това би обяснило, впрочем, честата връзка между насилието и сексуалността. Предполагам, че много по-често сте чували за “сексуално насилие”, отколкото за “духовно насилие”. Аз лично мисля, че не познавам примери за последното.
Седмата чакра е най-висшата и се предполага, че тези, които успяват да я “зареждат”, са на най-високо ниво в развитието си и имат, образно казано, връзка с висшата / космическата същност на света (в превод на християнски – Бог), част от която сме всички ние.
Забележителното в източните философии е, че те не разглеждат доброто и злото като противоположности (при нас: Бог/дявол или рай/ад), а като едно неделимо цяло (ин&ян). В тази плоскост е и разбирането за чакрите – един “съвършен” човек следва да е “отворил” всичките си чакри, а не само най-“горните”, както бихме предположили ние, децата на Европа.
Ето тук бих искал да се върна на темата за различни хора от света на изкуството – без значение дали става дума за Кевин Спейси, или Джеймс Ливайн, или ако щете Георги Димитров (шегувам се. донякъде) – според гледната точка на Изтока, това че тези личности са много високо в развитието си в областта на изкуството, по никакъв начин не противоречи на проблемните страни от техния характер – било то агресивност, неконтролирана сексуалност и т.н.. Защото проблемите в поведението са просто показател за проблемна чакра, която не е добре “захранена”.
Достатъчно за източните теории. Спрях се на тях, защото първата и седмата чакра могат да се съпоставят, всъщност, със създаването на човека, според Библията. Първата чакра, която се свързва със земята и гравитацията, може да се съпостави със създаването на човека от пръст (глина, според някои преводи). Впрочем, според повечето религии от Шумер насам, човекът е бил създаден от глина. А сега още една връзка – името на първия човек – Адам – си има превод. Защото то не е случайно измислено, а е комбинация от няколко сходни думи на иврит и може най-общо да се преведе като “човекът, създаден от червена земя”. Вероятно става дума за разпространената в Близкия Изток червена глина, но аз бих искал да обърна внимание на същността на създадения във физическа форма човек, изразяваща се в двете думички – “земя” и “червено”. А това са основните характеристики, с които на изток можете да определите първата чакра. За да ви объркам още малко, бих искал да споделя, че в началото на 20. век руският учен Владимир Иванович Вернадский, който е един от основателите на биохимията, достига до интересния извод, необорен до момента, че в някои видове глина се съдържат всички елементи, от които е изградено нашето тяло… млъквам тук, че посоката на мисълта започва да плаши… и отивам до момента на превръщането на това глинено тяло в човек. Ето го отново:
Първата чакра е свързана с физическата (материалната) енергия и с половите жлези. Втората чакра е свързана с емоционалната ни същност. Третата чакра контролира възприятието ни за околния свят. Четвъртата чакра влияе върху въображението и е свързана с някои по-„висши” емоции като нежността, разбирането, съпричастието. Петата чакра се свързва с говора и с вярата. Шестата чакра отговаря за интуицията и “познанието”. Със седмата и най-висша чакра се свързва космическата същност на човека.
Това, което трябва да знаем е, че и седемте чакри присъстват в нас и в резултат на тяхното развитие и “разтваряне”, според източните философи, се изменя нашето поведение и нашата същност. Впрочем, понеже съм диригент, няма как да не спомена, че различните видове музика засилват влиянието на различните чакри.
Ако седна да пиша за чакрите, ще трябва да пиша до края на годината, поради което бих искал да обърна внимание само на първата и последната.
Първата чакра (която – интересен факт – отговаря на червения цвят – онзи същият, който изнервя и биловете…) влияе силно на агресията в нас и на сексуалността ни. Винаги ми е било много интересно, че при наличието на седем основни енергийни центрове, един и същи отговаря както за нашето отношение към секса (чиято основна цел в природата е създаване на следващо поколение), така и за физическата ни агресивност (природен рефлекс, съществуващ, за да опазваме себе си и наследството си живи). Това би обяснило, впрочем, честата връзка между насилието и сексуалността. Предполагам, че много по-често сте чували за “сексуално насилие”, отколкото за “духовно насилие”. Аз лично мисля, че не познавам примери за последното.
Седмата чакра е най-висшата и се предполага, че тези, които успяват да я “зареждат”, са на най-високо ниво в развитието си и имат, образно казано, връзка с висшата / космическата същност на света (в превод на християнски – Бог), част от която сме всички ние.
Забележителното в източните философии е, че те не разглеждат доброто и злото като противоположности (при нас: Бог/дявол или рай/ад), а като едно неделимо цяло (ин&ян). В тази плоскост е и разбирането за чакрите – един “съвършен” човек следва да е “отворил” всичките си чакри, а не само най-“горните”, както бихме предположили ние, децата на Европа.
Ето тук бих искал да се върна на темата за различни хора от света на изкуството – без значение дали става дума за Кевин Спейси, или Джеймс Ливайн, или ако щете Георги Димитров (шегувам се. донякъде) – според гледната точка на Изтока, това че тези личности са много високо в развитието си в областта на изкуството, по никакъв начин не противоречи на проблемните страни от техния характер – било то агресивност, неконтролирана сексуалност и т.н.. Защото проблемите в поведението са просто показател за проблемна чакра, която не е добре “захранена”.
Достатъчно за източните теории. Спрях се на тях, защото първата и седмата чакра могат да се съпоставят, всъщност, със създаването на човека, според Библията. Първата чакра, която се свързва със земята и гравитацията, може да се съпостави със създаването на човека от пръст (глина, според някои преводи). Впрочем, според повечето религии от Шумер насам, човекът е бил създаден от глина. А сега още една връзка – името на първия човек – Адам – си има превод. Защото то не е случайно измислено, а е комбинация от няколко сходни думи на иврит и може най-общо да се преведе като “човекът, създаден от червена земя”. Вероятно става дума за разпространената в Близкия Изток червена глина, но аз бих искал да обърна внимание на същността на създадения във физическа форма човек, изразяваща се в двете думички – “земя” и “червено”. А това са основните характеристики, с които на изток можете да определите първата чакра. За да ви объркам още малко, бих искал да споделя, че в началото на 20. век руският учен Владимир Иванович Вернадский, който е един от основателите на биохимията, достига до интересния извод, необорен до момента, че в някои видове глина се съдържат всички елементи, от които е изградено нашето тяло… млъквам тук, че посоката на мисълта започва да плаши… и отивам до момента на превръщането на това глинено тяло в човек. Ето го отново:
“И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.”
Седмата чакра се свързва в източните философии с мисълта и със съзнанието.
Но за нея – после. Сега първо ще се върна на монотеистичните религии и ще захапя – ето ви една еретична мисъл – Ако Бог е създал света и преди това не е имало нищо, него имало ли го е?
Не избивам случайно темата в тази посока. Библията твърди, че сме създадени по Божий образ и подобие. И в творбите на някои от най-гениалните творци в историята ще видите мъдрия и всезнаещ дядо (сетете се за едно от чудесата на днешния свят, според мен – Създаването на Адам от Буонароти �, на онзи приказен таван… който не го е видял, не е живял).
Но не ви ли противоречи това на идеята, че светът не е съществувал, до момента, в който Бог е решил да го създаде (или, ако предпочитате, да го кажа научно – до Големия взрив)? Как го е имало Него тогава? И защо да е дядо, а не младеж? И защо е мъж (препоръчвам ви контра-версията на Бог от другия пол, която не се понрави на Ватикана – филма “Догма”)?
Ами ако всичко е верно и просто го четем погрешно? Ако не е “дядо”, не е и “мъж” (повтарям го, защото имам чудесни приятелки – феминистки и искам поне малко да ги зарадвам), не е и въобще “човек”? Ами ако имаме през цялото време истината пред нас, но не я разпознаваме? (Този пост няма да бъде публичен, поради голямото ми уважение към Църквата и нежеланието ми да бъда анатемосан от някой изнервен свещеник.) Ако Бог е извънземен? Ок, последното беше шега с уфолозите.
Всичко е написано ясно в Свещената книга. И по-точно в Битие 1:26.
Но за нея – после. Сега първо ще се върна на монотеистичните религии и ще захапя – ето ви една еретична мисъл – Ако Бог е създал света и преди това не е имало нищо, него имало ли го е?
Не избивам случайно темата в тази посока. Библията твърди, че сме създадени по Божий образ и подобие. И в творбите на някои от най-гениалните творци в историята ще видите мъдрия и всезнаещ дядо (сетете се за едно от чудесата на днешния свят, според мен – Създаването на Адам от Буонароти �, на онзи приказен таван… който не го е видял, не е живял).
Но не ви ли противоречи това на идеята, че светът не е съществувал, до момента, в който Бог е решил да го създаде (или, ако предпочитате, да го кажа научно – до Големия взрив)? Как го е имало Него тогава? И защо да е дядо, а не младеж? И защо е мъж (препоръчвам ви контра-версията на Бог от другия пол, която не се понрави на Ватикана – филма “Догма”)?
Ами ако всичко е верно и просто го четем погрешно? Ако не е “дядо”, не е и “мъж” (повтарям го, защото имам чудесни приятелки – феминистки и искам поне малко да ги зарадвам), не е и въобще “човек”? Ами ако имаме през цялото време истината пред нас, но не я разпознаваме? (Този пост няма да бъде публичен, поради голямото ми уважение към Църквата и нежеланието ми да бъда анатемосан от някой изнервен свещеник.) Ако Бог е извънземен? Ок, последното беше шега с уфолозите.
Всичко е написано ясно в Свещената книга. И по-точно в Битие 1:26.
“Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие”
В този стих е казано всичко, което е скрито от нас! Първо, че хората на изкуството са най-близо до Него. Защото са творци. Какъвто е и Той. Добре, шегувам се. Ама не съвсем.
Понеже вече така или иначе сами сте се досетили, въпреки моето разиграване, ето ви гледната ми точка, а вие си решете за вас, в какво желаете да вярвате. Отзад напред: Ако Той е мъж, значи жените на са създадени по Негов образ и подобие, което ми е трудно да повярвам, още повече, че при вида на някои жени, доста мъже благодарят на Бог, че ги е създал… Не мога да приема също така, че е жена, защото в тази ситуация аз самият се оказвам без Създател, а това е крайно неприемливо за мен. Не вярвам да отговаря на изискванията и някой от новите джендъри; даже, ако трябва да се доверя на Библията, не вярвам Той да ги е създал; по-скоро са еволюирали… Не искам да обиждам никого. Само искам да ви помоля, да погледнете по-горе, какво е моето разбиране за любовта, както и за отношенията (причините за тях) между хората от един и същи пол. Бих искал да отбележа, че и Библията, и източните философии не отричат това, в което вярвам и което съм написал по-горе. Защото седмата чакра символизира точно това, което е дядо ви от Сикстинската капела – Мисъл и Съзнание! Ако си преведем текста “вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”, ще можем да определим какво е Бог – Дух, Дихание, Душа, Живот, Разум, Мисъл, Съзнание… всичко това, според начина, по който желаете да си го преведете и представите…
Съжалявам, че отклоних толкова много темата от това, което очаквате да прочетете. Но бях честен още в началото и ви предупредих, че ще говоря за Религия. Просто си я запазих за края…
Извинявам се и на всички вярващи, които биха се почувствали засегнати от моите твърдения. Не задължавам никого с тях, но нали помните проблема с плурализма и демокрацията – всеки има право на лично мнение и това е моето! Поради което го заявявам отново:
За разлика от всичко наоколо, ние сме създадени по образ и подобие на нашия Творец. Ние не сме мъже, жени или някой друг, от например официално признатите в САЩ 31 пола. Ние сме души, обитаващи материални тела!
Ако искате, сега можем да си поговорим и за смъртта. И за това, кое умира и кое продължава да живее. Но знам, че не искате. Никой не иска. Не е и нужно. Защото и сами можете да се досетите.
Понеже вече така или иначе сами сте се досетили, въпреки моето разиграване, ето ви гледната ми точка, а вие си решете за вас, в какво желаете да вярвате. Отзад напред: Ако Той е мъж, значи жените на са създадени по Негов образ и подобие, което ми е трудно да повярвам, още повече, че при вида на някои жени, доста мъже благодарят на Бог, че ги е създал… Не мога да приема също така, че е жена, защото в тази ситуация аз самият се оказвам без Създател, а това е крайно неприемливо за мен. Не вярвам да отговаря на изискванията и някой от новите джендъри; даже, ако трябва да се доверя на Библията, не вярвам Той да ги е създал; по-скоро са еволюирали… Не искам да обиждам никого. Само искам да ви помоля, да погледнете по-горе, какво е моето разбиране за любовта, както и за отношенията (причините за тях) между хората от един и същи пол. Бих искал да отбележа, че и Библията, и източните философии не отричат това, в което вярвам и което съм написал по-горе. Защото седмата чакра символизира точно това, което е дядо ви от Сикстинската капела – Мисъл и Съзнание! Ако си преведем текста “вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”, ще можем да определим какво е Бог – Дух, Дихание, Душа, Живот, Разум, Мисъл, Съзнание… всичко това, според начина, по който желаете да си го преведете и представите…
Съжалявам, че отклоних толкова много темата от това, което очаквате да прочетете. Но бях честен още в началото и ви предупредих, че ще говоря за Религия. Просто си я запазих за края…
Извинявам се и на всички вярващи, които биха се почувствали засегнати от моите твърдения. Не задължавам никого с тях, но нали помните проблема с плурализма и демокрацията – всеки има право на лично мнение и това е моето! Поради което го заявявам отново:
За разлика от всичко наоколо, ние сме създадени по образ и подобие на нашия Творец. Ние не сме мъже, жени или някой друг, от например официално признатите в САЩ 31 пола. Ние сме души, обитаващи материални тела!
Ако искате, сега можем да си поговорим и за смъртта. И за това, кое умира и кое продължава да живее. Но знам, че не искате. Никой не иска. Не е и нужно. Защото и сами можете да се досетите.
Сега, обаче, ще ви върна на земята, защото искам още веднъж да ви споделя мнението си за дисбаланса в поведението на редица хора, включително онези, които всички ние толкова мило и задружно искаме да разпънем на кръстта.
Да, виновни са. Не, (повечето) не са изроди, болни са. И в едно цивилизовано общество, болните не ги убиват, а ги лекуват.
За мен, това противоречие в същността им се основава на сблъсък на инстнкти:
-загубата на контрол върху сексуалния нагон на физическото ни тяло може да превърне човека в неразпознаваемо животно;
-уви, това по никакъв начин не противоречи на възможностите за създаване на удивителна красота от цветове или звуци от страна на въображението и свободата на нематериалната ни душа.
Ако ви е по-лесно, приемете, че всеки един от нас е в някаква степен шизофреник. Отново, с извинение за личното мнение. Но фактът е налице – в нас съжителстват два свята, крайно различни по своята същност и изява. Дори Църквата не би оспорила наличието на два свята, вплетени един в друг – тленен (материален) и духовен (нематериален). За нас остава да се научим да живеем с тях.
Да, виновни са. Не, (повечето) не са изроди, болни са. И в едно цивилизовано общество, болните не ги убиват, а ги лекуват.
За мен, това противоречие в същността им се основава на сблъсък на инстнкти:
-загубата на контрол върху сексуалния нагон на физическото ни тяло може да превърне човека в неразпознаваемо животно;
-уви, това по никакъв начин не противоречи на възможностите за създаване на удивителна красота от цветове или звуци от страна на въображението и свободата на нематериалната ни душа.
Ако ви е по-лесно, приемете, че всеки един от нас е в някаква степен шизофреник. Отново, с извинение за личното мнение. Но фактът е налице – в нас съжителстват два свята, крайно различни по своята същност и изява. Дори Църквата не би оспорила наличието на два свята, вплетени един в друг – тленен (материален) и духовен (нематериален). За нас остава да се научим да живеем с тях.
Още нещо. Всички религии говорят за съществуването на Негов План. Предвид факта, че можем да го наречем Мисъл, но не и хаос, аз вярвам, че това е повече от възможно.
Затова следва да се замислим за онзи – Големия въпрос. Дъглас Адамс може и да е намерил за себе си отговора, но на мен 42 не ми е достатъчно. Понеже често пътувам (искам да опозная красотата на Земята), обичам пътьом да си играя с iPhone, компютрите също са ми слабост. Купувам си и книги, дискове, дори тениски от различни градове. Но не това е смисълът на живота, за който сме се родили. Днес не само отделни души са болни, цялото ни общество страда. Не знаем кой е Пътя. Дори хората на изкуството, такива като мен, са вече болни и не осъзнават щастието, което са способни да изпитват и даряват на останалите около тях. Дори музикантите – тези, които са способни с красотата на звука да събудят всяко чувство в душата на човека, сме се превърнали в поредните, изплащащи кредит, потребители. Тук трябва да призная, че имам диплома. И в онова висше училище, където станах това, което съм днес, учих за това, какво правим, как да го правим, защо обществото наоколо не може без нас… Изкуството отразява живота и потребностите на съответното време. Но това ли е то, времето, в което живеем? Това ли сме ние, живи предмети с (често празни) банкови сметки? Действащи и реагирайки в щампи, без да осмисляме и изживяваме красотата около нас? Бързо и непрекъснато движение в реалния живот, без осъзнаване на процесите, прикриващо трагедията от липсата на “движение” и процеси в сърцата и умовете ни? Обездушени души. Потребители… Някой беше казал, че голямата драма в днешния свят е несъответствието между технологичното и духовното развитие на човека. Различието в растежа на материалния и нематериалния свят. Дали не е точно това причината за агресията и нихилизма наоколо? Дали не сме станали като собствените си смартфони? Функциониращи. И реално несъществуващи. Но ако сте стигнали дотук, то вие вече знаете решението на проблема. Трябва да изравним баланса. Трябва да намерим пътя, по който битието и небитието да съществуват, без едното да унищожава другото. Не е невъзможно!
И обратно към онзи възел, чието разплитане не знаем какво ще донесе:
Не са ни нужни секс-скандали. Но спирането им не идва само с овладяването на нагона, нито с публичното опозоряване на онези, които са загубили висшето си аз някъде из глиненото си сърце. Ако се опитаме само да осъзнаем важността на всяко глинено човече, ако видим в човека до нас детето със светла душа… нали знаете, че сме още деца? И трябва да се вземем в ръце и да тръгнем отново напред. За себе си зная какво ми е нужно и ще го споделя и с вас, но трябва да сте наясно, че не знанието, а осъзнаването е това, което ни движи:
Трябва да бъдем мъдри в избора на пътя, по който сме решили да вървим.
Трябва да сме силни, за да издържаме на изпитанията и да не ни събарят разочарованията.
Трябва винаги и навсякъде да виждаме красивото. Защото само красотата придава онзи последен щрих, който осмисля живота ни.
Аз с красотата нямам проблем. Музиката, която мога да изживявам всеки ден, е част от онази палитра светове (няма грешка), която оцветява живота ми и ми дава силата да вървя напред, въпреки проблемите, въпреки хората с глинени сърца, понякога – въпреки самия мен.
А на всички вас ви остава да изберете.
Можете да отричате (без значение какво), да унижавате (без значение кого), да мразите (без значение защо).
Или можете да спрете, да се огледате и да тръгнете по онзи път нагоре, който вие сами си изберете. Ако успеете да разтопите глиненото си сърце, посоката ще бъде без значение, защото там, накъдето сме се запътили, се стига само със светлина, струяща от сърцето. Светлина от онзи Дъх, стаил се в нас, чакащ отново да си спомним кои сме…
Затова следва да се замислим за онзи – Големия въпрос. Дъглас Адамс може и да е намерил за себе си отговора, но на мен 42 не ми е достатъчно. Понеже често пътувам (искам да опозная красотата на Земята), обичам пътьом да си играя с iPhone, компютрите също са ми слабост. Купувам си и книги, дискове, дори тениски от различни градове. Но не това е смисълът на живота, за който сме се родили. Днес не само отделни души са болни, цялото ни общество страда. Не знаем кой е Пътя. Дори хората на изкуството, такива като мен, са вече болни и не осъзнават щастието, което са способни да изпитват и даряват на останалите около тях. Дори музикантите – тези, които са способни с красотата на звука да събудят всяко чувство в душата на човека, сме се превърнали в поредните, изплащащи кредит, потребители. Тук трябва да призная, че имам диплома. И в онова висше училище, където станах това, което съм днес, учих за това, какво правим, как да го правим, защо обществото наоколо не може без нас… Изкуството отразява живота и потребностите на съответното време. Но това ли е то, времето, в което живеем? Това ли сме ние, живи предмети с (често празни) банкови сметки? Действащи и реагирайки в щампи, без да осмисляме и изживяваме красотата около нас? Бързо и непрекъснато движение в реалния живот, без осъзнаване на процесите, прикриващо трагедията от липсата на “движение” и процеси в сърцата и умовете ни? Обездушени души. Потребители… Някой беше казал, че голямата драма в днешния свят е несъответствието между технологичното и духовното развитие на човека. Различието в растежа на материалния и нематериалния свят. Дали не е точно това причината за агресията и нихилизма наоколо? Дали не сме станали като собствените си смартфони? Функциониращи. И реално несъществуващи. Но ако сте стигнали дотук, то вие вече знаете решението на проблема. Трябва да изравним баланса. Трябва да намерим пътя, по който битието и небитието да съществуват, без едното да унищожава другото. Не е невъзможно!
И обратно към онзи възел, чието разплитане не знаем какво ще донесе:
Не са ни нужни секс-скандали. Но спирането им не идва само с овладяването на нагона, нито с публичното опозоряване на онези, които са загубили висшето си аз някъде из глиненото си сърце. Ако се опитаме само да осъзнаем важността на всяко глинено човече, ако видим в човека до нас детето със светла душа… нали знаете, че сме още деца? И трябва да се вземем в ръце и да тръгнем отново напред. За себе си зная какво ми е нужно и ще го споделя и с вас, но трябва да сте наясно, че не знанието, а осъзнаването е това, което ни движи:
Трябва да бъдем мъдри в избора на пътя, по който сме решили да вървим.
Трябва да сме силни, за да издържаме на изпитанията и да не ни събарят разочарованията.
Трябва винаги и навсякъде да виждаме красивото. Защото само красотата придава онзи последен щрих, който осмисля живота ни.
Аз с красотата нямам проблем. Музиката, която мога да изживявам всеки ден, е част от онази палитра светове (няма грешка), която оцветява живота ми и ми дава силата да вървя напред, въпреки проблемите, въпреки хората с глинени сърца, понякога – въпреки самия мен.
А на всички вас ви остава да изберете.
Можете да отричате (без значение какво), да унижавате (без значение кого), да мразите (без значение защо).
Или можете да спрете, да се огледате и да тръгнете по онзи път нагоре, който вие сами си изберете. Ако успеете да разтопите глиненото си сърце, посоката ще бъде без значение, защото там, накъдето сме се запътили, се стига само със светлина, струяща от сърцето. Светлина от онзи Дъх, стаил се в нас, чакащ отново да си спомним кои сме…