Поредната статия във Фейсбук ме провокира да пиша по една тема, която по принцип винаги съм избягвал, защото знам, че мнението ми е противоположно на 90% от хората около мен.

Моля ви, преди да ме заплюете и да ме блокирате в знак на протест, се замислете, че с много от вас сме добри познати или приятели и това ми мнение, което съвсем не е от вчера, не е пречело досега на взаимните ни контакти.

Темата е (НЕ)РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ.

Ами аз не смятам, че това е правилно! Не може да има равенство между жени и мъже и колкото повече се опитваме да го постигнем, толкова по-зле ще стават нещата. Важно е да подчертая, че според всичко, което чета, когато говорят за равенство и дават примери, хората всъщност говорят не за равенство в отношенията, а за еднаквост в дейностите в живота.

Да започна от там – ако жените толкова много искат да са равни/еднакви с мъжете, първо да спрат да раждат (то и без това нещата отиват в тази посока в западния свят). Тогава ще сме много по-„равни“, а освен всичко друго, най-късно до сто години ще сме освободили планетата от жалкото си присъствие. При това – без глад и без войни!

Съжалявам много, но мъжете не могат да раждат, тоест, не можем да сме равни по друг начин, освен вие да спрете, скъпи жени. И това, че не раждаме е с основание – природата (или ако предпочитате – Той) си знае работата – проблемът е не само физиологичен, мъжете доказано не могат да издържат на болка колкото жените. И ги е страх от болката. И това не са пози! Когато дъщеря ми успя на няколко пъти да се нарани лошо, жена ми отреагира всеки път съвсем практично и хладнокръвно, докато аз бях в дива паника и когато единият път се наложи да ходим до Пирогов, лекарят, като ме погледна, попита кого първо да прегледа – раненото дете или мен…

Жени, недейте да се смеете, вас ви е страх от хлебарки…

Друга не-еднаквост – твърдо съм убеден, че мъжете са по-големи естети, а жените са по-практични. Огледайте се около вас и ще го забележете навсякъде – и в избора на къща, на домашни потреби и дори – на партньор в живота… Или да цитирам Мерилин Монро, която е искала да докаже, че жените са по-умни от мъжете: „Да сте виждали жена да тича след мъж, защото той има дълги крака?“

Обикновено при повечето видове животни, мъжките екземпляри са по-красиви, за да привличат женските. Е, при хората е обратно. Съжалявам, мъже, родили сте се в грешния биологичен вид.

Да, мъжете се заглеждат по красиви жени, не само по красиви коли. И когато някой мъж не се заглежда в красивите жени, хората наоколо имат подозрения, че той е с различни сексуални наклонности. А жените, колкото и да обясняват, че не харесват това, се стараят да изглеждат винаги красиви – или за да се харесат на мъжете, или за да дразнят другите жени.

Как стои въпросът при мъжете? Ако един мъж полага същите грижи за външния си вид, колкото една жена, и мъжете, и жените го дискриминират, смятат го за отклонение. Което е абсурдно, особено, ако искаме да сме равни, нали?

Признавам си честно, ако не е за хората, които са важни за мен, бих влезнал вмагазина и бих купил 30 еднакви тениски и с това бих приключил модната част в живота си. Не че не съм го правил това с тениските…

Сега да погледнем в оркестрите – в началото на 21. век и последният бастион на мъжете падна и Виенска филхармония започна да приема и жени. Дори в момента, за наша обща гордост, единият от концертмайсторите на този феноменален оркестър е българка! Вече няма оркестри само от мъже. И ако би имало – биха ги осъдили за дискриминация! Ако се загледате обаче, ще установите, че по света има доста дамски оркестри! Това „равенство“ ли е?

В този ред на мисли, когато преди много години попитали Тосканини, защо не иска да има жени в оркестъра си, той отговорил – „Защото красивите пречат на оркестрантите (мъже), а грозните – на мен!“

А жените диригенти? До ден днешен музикантите в оркестрите приемат с усмивка „диригентките“ (дори дума няма за това!). Впрочем, виждал съм страхотни жени диригенти, но когато ги обсъждат и хвалят, оркестрантите (и мъже, и жени) обсъждат, колко „мъжки“ се държали и имали здрава ръка и владеели оркестъра „като мъж“. Аз ако съм жена, бих се обидил на такава похвала.

Шегата настрана. Не можем да бъдем еднакви. Природата го е направила да е така. Един много умен човек, с когото преди време обсъждахме разликите между представителите на двата пола, ми беше казал приблизително следното:

„Още от праисторическо време хората са били разделени по начин, който да запази съществуването на нашия вид – жените са се грижили за вътрешната защита на семейството, а мъжете – за външната. Жените са държали семейството сплотено, то не би могло да съществува без тях. Те са се грижили за членовете на му – мъж, деца, родители. Мъжете са пазили семейството от външни опасности (диви животни, злонамерени хора, природни бедствия) и са подсигурявали храната (чрез лов и земеделие).
В днешно време, със смяната на гледната точка на жените (в голяма степен поради вина на мъжете, които не са се грижили достатъчно за тях или са ги карали с отношение и поведение да се чувстват непълноценни в ролята, която са изпълнявали преди), семейството започва да се разпада.“

Колко често жените се обиждат, че мъжете не са забелязали някаква промяна в тях. Ако щете ми вярвайте, разбирам ги отлично, но и аз самият не помня как е била облечена жена ми преди 24 часа! Мога да си спомня как ме е гледала или как ме е накарала да се чувствам вчера, миналия месец или миналата година по това време, но дори животът ми да зависи от това, не мога да се сетя с какви обици е била, независимо от това, че повечето съм и ги подарявал аз. Различни сме! Виждаме различни неща, забелязваме различни неща, запомняме различни неща.
Не намирам това за лошо. Напротив. Смятам, че се допълваме. Което означава, обаче, че не сме еднакви – или с израза, който хората обичат (съвсем неправилно) да използват – не сме равни.

Спирам дотук.

Но понеже не искам да става много сериозно, все пак не искам да ме намразите прекалено, ще разкажа за финал един мой любим виц, доказващ, че не сме и не можем да бъдем еднакви:

„Учените решили да разберат каква е разликата между мъжката и женската логика и провели тест, съставен от един-единствен въпрос – Каква е вероятността, като излезете на улицата, да срещнете динозавър?

Когато задали този въпрос на представителя на мъжете, на него му отнело три дни за да намери верния отговор – използвал най-модерните технологии за изчисления, вкарал в задачата вероятността да се намери динозавърско яйце, то да е просъществувало в условия, в които да не е загинал зародишът, никой да не го е намерил и съответно унищожил в продължение на хилядолетия и т.н. … Накрая мъжът изморен и потен, но горд, представил своя отговор:
-Вероятността да срещна динозавър на улицата е 0,000437%.

Задали същия въпрос на представителката на жените. Последвал моментален отговор:
-Вероятността да срещна динозавър на улицата е 50%.
Учените, доста объркани от отговора, попитали жената, дали би могла да поясни.
-Много е просто – отговорила тя. – или ще срещна, или няма да срещна!“