Казват: Опознай врага си, за да го победиш.

Пробвал съм, не става.

Много е трудно да се бориш с някого, чиято болка ти е известна. Започваш да виждаш в него не врага, а човек като теб, който бяга от своите кошмари, преследва своите цели, обича своите близки… Започваш да разбираш мотивите му и въпреки че той остава твой противник, вече не можеш да се хвърлиш напред с всичките си сили, в името на твоята собствена истина. Защото осъзнаваш, че той, човекът отсреща, се бори с теб по абсолютно същата причина – вярва в своята истина и е готов да я пази с цената на всичко.

Трудно е да се бориш с някого, когато не можеш да дефинираш кой от двама ви защитава доброто и кой – злото. Когато се окаже, че двете страни са доста сходни и всъщност не става дума за борба на добро със зло, а битка на различни гледни точки, без непременно винаги едната да е по-лоша или по-добра от другата.

Затова и най-добрата почва за страха и омразата е незнанието. Когато не познаваш някого можеш без проблеми да се изправиш срещу него, да го обвиниш за всичко, за което вярваш, че е виновен и в крайна сметка можеш дори да победиш. Но ако знаеш, че на този свят победата не е на по-добрия срещу по-лошия, а на по-силния срещу по-слабия… тогава дали ще се зарадваш от тази победа, дали няма да остане зрънце съмнение…

Забелязали ли сте, че големите промени и често възхода на една компания в днешно време идват след смяната на ръководството? Запитвали ли сте се някога – защо това е така? Ако действително всеки нов лидер е толкова по-добър от предишния, то вече управляващите би трябвало да са най-малкото равни на Супермен… Истината е малко по-болезнена: Новият ръководител на компанията идва с идеите си за нейното развитие и нищо не може да го спре да ги осъществи! Само застанете на пътя му и ще се превърнете в най-кратки срокове в част от миналото. С времето, обаче, той започва да опознава хората, с които работи и това започва да спира неговия устрем. Защото той не смее вече просто да следва идеите си, без преди това да прецени как тяхното осъществяване се отразява на хората около него – кой би бил наранен, кой би останал без работа, на кого биха били прекършени мечтите… Така постепенно всичко се затлачва, защото когато познаваш хората, теб те е грижа за тях и започваш непрекъснато да изчисляваш как-къде-какъв компромис можеш да направиш, за да вървят нещата, макар и по-бавно, напред, без да жертваш чуждите съдби. Може би това е едно сравнително добро обяснение, защо е нужно компаниите да сменят от време на време своето ръководство, за да могат да вървят напред и нагоре…

Кой знае…

Така че, ако искате да победите противника, не си губете времето да го опознавате, съберете сили и нападайте!

Ако, обаче, решите, че искате да търсите диалог, тогава се интересувайте за всичко около него, за мотивите му, за причините, поради които той е такъв какъвто е, това какво харесва и от какво се нуждае, от какво се страхува и какво го е довело до този страх… И обърнете специално внимание не на това, което ви разделя, но на общите неща между вас. Този път е по-бавен, по-труден и не непременно по-успешен. Но успеете ли, постигате три неща – побеждават и двете страни, вероятно сте спасили човешки съдби, победата е много, много по-истинска и дългосрочна!