Близките ми знаят, че съм киноман. Знаят също така, че съм голям фен на фантастиката, фентъзито и въобще на всички жанрове, които дават възможност на своите създатели да си разгърнат въображението. Затова се старая да следя новите книги и филми от любимите ми жанрове, като особено при филмите напоследък все повече се възхищавам на невероятните визуални постижения на филмовите студиа.

Преди няколко дни бях и на премиерата на Отмъстителите: Infinity wars. Реших да си дам малко време след филма, за да съм сигурен в мнението си. Впрочем, филмът е прекрасно направен! Препоръчвам го на всички, които обичат фантастиката и не са фенове на главните действащи лица. Тук, обаче, няма да говоря за това, което ми е харесало, а за онова, което определено не ми харесва, като се извинявам предварително, че заради необходимостта да не развалям удоволствието на тези, които тепърва ще го гледат, няма да навлизам в детайли! След като го гледате, ще ме разберете. И така:

1. Основната сила на понятието “супергерой” е да дава сили на нас – супер-нормалните – да се справяме със супер-несправедливия свят наоколо. Те се справят със своите суперсили, ние – с нашата супер-увереност, придобита от техните истории, че доброто все пак не може да умре и накрая ще тържествува. Затова, колкото и да се възхищавам на техническото майсторство на филмите от последните години, няма как да се съглася с логиката, която те следват.

2. Няма как да не се съглася с критиците на последния филм на Марвел за едно – идеята на понятието “супергерой” е, че той е изключителен, единствен по рода си. Когато събереш много “единствени по рода си” на едно място, те не са вече нито изключителни, нито единствени по рода си. И се губи целият смисъл на идеята за “супергерой”.

3. Съзнателно или подсъзнателно децата (а и не само те) възприемат някакъв морал от книгите и филмите. Наясно съм, че темата за “морала” не е на дневен ред, но какво точно се втълпява в главите на хората с филми, които са с подобен сценарий (а те напоследък стават все повече)?

4. “Последният джедай” беше прекрасно направен филм. И въпреки това бе сринат със земята от феновете. Ще е добре студията да се замислят за причините. Защото вървят по същия път и с останалите филми, чиито истории са интересни и вълнуващи за различни хора през последните няколко десетилетия.

Няма да пиша повече, за да не развалям изненадите, които филмът ще ви поднесе. Ще се върна, обаче, отново на един филм от преди няколко години, който мина малко между другото, въпреки изключителното послание, което носи в себе си – Утреландия (Tomorrowland). Хората сме силни същества – и в сферата на градивното, и в сферата на разрушението. Все си мисля, че сме извършили повече от достатъчно разрушения в себе си и в околния свят и може би трябва да се опитаме да сменим плочата преди да е станало прекалено късно. За тази цел, обаче, би следвало и онези, които съзнателно или несъзнателно влияят на нашите мисли и емоции (а индустрията на Холивуд определено е една от тях) да променят посланията, които ни отправят.