Написаното по-долу го знае всеки, но е възможно не всеки да е събрал всичките парченца на пъзела в обща картина.
Често съм се чудил, кое е онова малко отклонение от Пътя, което е довело човечеството до това, което виждаме днес.
Отговорът е ясен на мнозина, но явно всеки (който въобще се замисля по темата) трябва да достигне до него сам. Направих го и аз.
Отговорът е ясен на мнозина, но явно всеки (който въобще се замисля по темата) трябва да достигне до него сам. Направих го и аз.
И така, аз знам кой е виновен за всичките ни проблеми днес!
Финикийците!
Вероятно никого не съм изненадал с това си прозрение, но тук следва обяснението ми, което може да се стори изненадващо за някои. Финикийците са виновни, не защото са измислили парите, а защото не са ни оставили инструкции за употреба! И в резултат на незнанието ни как да боравим с тях, ние постепено сме превърнали средството в цел.
Какво имам предвид?
Парите в основата си са един доста добре развит калкулатор. Или, ако искате – средство за сравнение. Защото тяхната цел е да измерят и съпоставят стойността на човешкия труд.
Идеята, всъщност, е доста проста. Колкото повече и разнородни дейности извършва един човек, толкова по-малко възможности има той да навлезе в детайл и да се превърне в майстор.
Поради което, принципно не се среща често в човешката история един човек сам да си построи къща, с изпечените от него тухли, да я обзаведе със сглобените от него мебели, за материалите за които преди това е отрязал определено количество дървета в гората (и засадил нови, за да има въздух, който да дишат внуците му), да си построи камина, която да го топли през зимата и да изкопае необходимото му количество въглища, без, разбира се, да забравя да посее пшеница и да насади домати, докато отглежда крави, които да дои за мляко, от което да си прави сирене… и в свободното си време да свири, например, на чело, докато децата му му припяват в нестроен хор композираната от него песен върху написани преди година пак от него стихове…
Не вярвам на света да съществуват много хора, способни на горното. И финикийците (добре де, знаем, че не са финикийците, но нали за тях е легендата), вероятно, също не са вярвали и са намерили интересно решение на проблема – разделили са труда между различни хора. И понеже е глупаво един да умира от глад в топлата си къща, докато друг да умира от студ, но за сметка на това добре нахранен на улицата, хората са започнали да си разменят труда – един ще посади доматите, друг ще напише песен, трети ще сглобява мебели…
И тук, уважаеми дами и господа, е ролята на парите – да измерят колко песни струва диванът в хола и колко пшеница струва камината в дневната.
Сравнителен калкулатор на труда и уменията на хората. Нито повече, нито по-малко. Това са парите.
Само че, във времето някой, притежаващ власт (по онова време например – меч в ръката) е решил, че може да използва този калкулатор, за да събира чуждия труд за себе си. И така се ражда идеята за натрупването на парите.
И постепено те от средство се превръщат в цел. А хората с времето са забравили, че целта на живота им е да бъдат и са я заменили с нова цел, подходяща за случая – да имат!
Впрочем, държавата е създадена с почти същата цел, като парите – да улесни съвместното съществуване на хората. Как? Взима от всеки човек малко от труда му (у нас – 10%) и със събрания труд (разбирай – пари) гради общи (обществени) съоръжения/улици/сгради, които всички да използват, за да бъде по-лек и по-добре устроен животът им. За да функционира държавата, обаче, трудът на хората трябва да е реален (т.е. да “произвежда” нещо), а дали това в днешната действителност у нас е така, ще ви оставя сами да си прецените.
И понеже заговорих за държавата, тоест – за политика, да си кажа моето виждане, през призмата на измервателното средство “пари”, за проблемите на капитализма и още по-големите проблеми на комунизма:
Проблемът на капитализма в днешния му вид е, че капиталът се съсредоточава в едни, а трудът е оставен за други. Което променя целия смисъл на съществуването на парите като средство за измерване на труд и деформира съзнанието до степен да се видоизмени смисъла на съществуването на човека. Резултатът е мегапотребителско общество, за което средството се е превърнало в цел, а основният смисъл на живота е да трупаш резерви от труда на другите.
Проблемът на комунизма е чисто математически. Един от основните му постулати: „От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“ се превежда през призмата на калкулатора “пари” така: трудът на едни ще се зачете за труд на други, защото те (другите) не могат да се трудят повече. Това е един от най-добрите начини в дългосрочен план да бъдат демотивирани онези, които са в състояние да се трудят повече или по-качествено. И това, според мен, е основната причина за краха на социалистическия строй. Защото, не бива да забравяме (а ние го правим), че този строй не бе победен от външни сили, а се самопреобразува в капитализъм (уви, в една от най-дивите форми на капитализма) в резултат на вътрешни процеси.
Разбира се, бедните (едни, които не получават резултата от собствения си труд и други, които ги мързи да го полагат) винаги ще предпочитат лява (социална) форма на управление, а богатите (едни, натрупали резултата от чужд труд и други, трупащи резултата от своя скъпо ценен труд) ще предпочитат дясна форма на управление.
Без значение кой е социално-икономическият строй, обаче, общото е едно – изместен център на смисъла на живота. В резултат на това, днес ние живеем в общество, в което парите са основен смисъл на съществуването ни, а човешката личност и нейното развитие, както и междучовешките отношения се явяват някакъв страничен елемент, който дори не е фактор в обществените процеси.
И това не подлежи на корекция, защото всички корекции (избори, преврати, революции) могат да променят единствено външните условия на живот, но не и начина ни на мислене.
Не искам да звуча като Грета, не искам да плаша никого. Принципно не вярвам в страха, като средство за развитие. А и животът може да продължи и в тази посока (и ще го направи). Единственото, което губим, е неговия смисъл. Но това, така или иначе вече никого не го интересува.
Спирам дотук, за да отида да си проверя банковата сметка…