В родните сценични изкуства има нови промени. По-точно, в държавните културни институти. Промените бяха приети от Министерския съвет преди няколко дни и са резултат от липсата на средства в Министерството на културата и необходимостта да бъде отпусната допълнителна сума (30.000.000 лева) за покриването на неотложните разходи. Причината не е трудна за досещане – един от основните проблеми на делегирания бюджет е, че няма как затворена финансова система да субсидира отворена такава. Въпреки това, аз се стремя да не подхождам грубо към делегирания бюджет, защото помня до какво доведе другият – фиксираният такъв. Тези промени обаче са твърде тежки за държавните културни институти, въпреки че вина за тях има и в институтите. И така, какви са промените:
а) Ограничаване на преходния остатък на ДКИ в рамките на 10% от годишния бюджет на съответния институт.
б) Ограничаване на годишния прираст на субсидията за ДКИ до 105% от заложения бюджет.
в) Ограничаване на субсидията при изяви извън собствената сцена до фиксирана бройка (1000) седящи места.
г) Ограничаване на субсидията до средна цена на билет за съответно събитие от 20 лева.
б) Ограничаване на годишния прираст на субсидията за ДКИ до 105% от заложения бюджет.
в) Ограничаване на субсидията при изяви извън собствената сцена до фиксирана бройка (1000) седящи места.
г) Ограничаване на субсидията до средна цена на билет за съответно събитие от 20 лева.
Промените удрят по различен начин различните културни институти, като най-ощетени се оказват националните такива.
В момента обаче, аз няма да коментирам как всичко това ще се отрази в частност на състава, който съм длъжен да пазя, а ще дискутирам общия смисъл на промените, като при това ще се позова на математиката.
И така, първите две от промените имат абсолютно ясно предназначение – създаване на условия за предвидимост и стабилизиране на бюджета на Министерството на културата и оттам – стабилизиране на бюджетите на второстепенните разпоредители. Тези две мерки (от които Софийската филхармония е особено губеща) са всъщност справедливи, защото покриват основния технически проблем на делегирания бюджет, за който писах в началото.
Причината за ограничаването на преходния остатък е, че той реално смъква бюджета на Министерството на културата още в началото на годината и реалният оперативен бюджет се оказва по-нисък от заложения в Държавния бюджет. Друг е въпросът, как се натрупва такъв – Когато някоя институция се окаже финансово успешна, тя започва да трупа средства, които обаче не може да изхарчи, поради заложените от Министерството на финансите лимити за годишни разходи.
Ограничаването на годишния ръст до 105% е гаранция за стабилност на централната система, защото една рязка промяна в политиката на институтите може да доведе до неочакван ръст и оттам – срив на цялата система. Моето притеснение тук обаче е във факта, че ДКИ никога не са започвали годината със 100% бюджет и, ако това остане така и през следващата година, тази промяна ще означава ежегодно намаление на бюджетите на културните институции.
Останалите две промени са рестриктивни спрямо културните институти, но аз лично не виждам смисъла от тях:
Третата промяна обезсмисля в голяма степен ползването на големи зали от типа на Националния Дворец на Културата.
Четвъртата промяна прави трудно (до невъзможно) осъществяването на концерти-събития, сериозни (наистина) нови премиери и гостуването на големи световни имена на наша сцена.
Странен факт е, че едно от обясненията за промените беше (справедливото) възмущение от прекалено многото комерсиални продукции на ДКИ за сметка на стойностното изкуство. Факт обаче е също така, че четвъртата промяна ще доведе до още по-голямо намаляване на „класически“ концерти и спектакли (чиято средна цена е доста под 20 лева) за сметка на носещите по-големи приходи (комерсиални) събития.
При приблизителни изчисления, последните две промени ще доведат до намалянето на субсидията на Софийската филхармония с около 2.000.000 лева годишно. Дотук – добре. Да видим обаче какви биха били последствията от това (подчертавам, че цифрите са измислени, а приблизителните съотношения между тях, понеже са различни за различните институти, ще ползвам от опита си в Софийската филхармония):
(МРАЗЕЩИТЕ МАТЕМАТИКАТА МОГАТ ДА ПРЕСКОЧАТ ДОЛНИТЕ РЕДОВЕ И ДА ОТИДАТ НАПРАВО НА НАЛАГАЩИЯ СЕ ИЗВОД ОТ ЦЯЛОТО УПРАЖНЕНИЕ)
Годишен бюджет: 7.000.000 лева
Бюджетът се съставя от собствените приходи и държавната субсидия (за извънстоличните опери и за филхармониите субсидията е 6 лева върху спечелен лев от продаден билет):
Собствени приходи 1.000.000 лева
Държавна субсидия 6.000.000 лева
Държавна субсидия 6.000.000 лева
Дейността на ДКИ е изнасянето на концерти и/или спектакли.
Залагаме примерно 100 събития за една година.
При 100 събития, средният приход от концерт/спектакъл е 10.000 лева.
Залагаме примерно 100 събития за една година.
При 100 събития, средният приход от концерт/спектакъл е 10.000 лева.
Така, това бяха приходите, сега да видим разходите (цифрите са измислени, съотношението е взето приблизително от Софийската филхармония):
Средства за възнаграждения по трудови взаимоотношения (заплати и т.н.) 4.500.000 лева
Задължителни осигуровки за работодателя 1.000.000 лева
Други разходи (СБКО, авторски права, хонорари, командировки, хотели и пътни разходи, издръжка сграда, реклама и т.н.) 1.500.000 лева
Задължителни осигуровки за работодателя 1.000.000 лева
Други разходи (СБКО, авторски права, хонорари, командировки, хотели и пътни разходи, издръжка сграда, реклама и т.н.) 1.500.000 лева
Постигнатият общ разход е 7.000.000 лева
Краен годишен финансов баланс – задължителният за бюджетните институции – 0,00 лева
(щеше ми се да е толкова просто…)
(щеше ми се да е толкова просто…)
Тук е моментът да кажа, че балансът между приходите и разходите е една много деликатна тема и всяка необмислена намеса може да го взриви.
Както казах, за Софийската филхармония, намалената субсидия от третата и четвъртата рестрикция е около 2.000.000 лева.
Възможностите оттук нататък са две.
Първата възможност е да се съобразят разходите с новите дадености. Това може да стане по два начина – съкращаване на служители и намаляване на дейността.
Съкращаването на служителите ще направи една сериозна част от репертоара невъзможна за изпълнение без допълнителни музиканти (нови разходи!), нещо, което вече е реалност в страната, където дори по-голямата част от българското творчество не може да се изпълни със собствени сили, поради намалените състави. Разбира се, въобще не коментираме социалния момент, България отдавна не е социална държава. Няма да коментираме и художествения момент (свалянето на качеството), понеже това също отдавна не е интересна тема и за управляващите, и за управляваните.
Намаляването на дейността ще доведе до намаляването на приходите.
Намаляването на приходите ще доведе до намаляването на субсидията.
Намаляването на на субсидията ще доведе до нови съкращения и ново намаляване на дейността.
Намаляването на приходите ще доведе до намаляването на субсидията.
Намаляването на на субсидията ще доведе до нови съкращения и ново намаляване на дейността.
Накратко: това е спирала с един единствен край, който дори няма да изрека тук.
Поради всичко гореизложено, аз винаги съм отричал тази първа възможност. Който ме познава, знае за какво говоря.
Втората възможност е да се намери начин да се достигне обратно до разрешената субсидия, която да е достатъчна за нормалното функциониране на института. Проблемите са само два. Единият е, че в оркестрите не свирят инструменти и в оперите не пеят гласове, а зад гласовете и инструментите има живи хора, на чийто гръб ще се случи това. По-интересен за финансистите обаче е вторият проблем. Ето го и него.
За да се набави липсващата субсидия от 2.000.000 лева, трябва да се увеличи дейността. Горните (примерни) сметки показват един среден приход от около 10.000 лева на концерт и разход на концерт около 15.000 лева (сещате се – авторски и издателски права, хонорари, декори и костюми, издръжка сграда, реклама и т.н.).
Как да компенсираме тези 2.000.000 лева? Ето пример:
Добавяме в сезона (на гърба на музикантите и артистите) още 28 събития.
Приходите от тях ще бъдат 280.000 лева.
Субсидията върху тези приходи, при спазване на горните рестрикции, ще бъде 1.680.000 лева.
Общата сума от собствен приход и субсидия в тази ситуация ще бъде 1.960.000 лева.
Приходите от тях ще бъдат 280.000 лева.
Субсидията върху тези приходи, при спазване на горните рестрикции, ще бъде 1.680.000 лева.
Общата сума от собствен приход и субсидия в тази ситуация ще бъде 1.960.000 лева.
ВОАЛА! Спасихме се!
На пръв поглед.
Защото добавянето на 28 концерта/спектакъла означава и добавянето на разходите за тях. И при среден разход (както изчислихме по-горе) от 15.000 на събитие, това означава увеличение на годишните разходи с 420.000 лева. И всички ние сме добре дошли в зоната на дефицита!
Защото добавянето на 28 концерта/спектакъла означава и добавянето на разходите за тях. И при среден разход (както изчислихме по-горе) от 15.000 на събитие, това означава увеличение на годишните разходи с 420.000 лева. И всички ние сме добре дошли в зоната на дефицита!
ИЗВОД:
Третата и четвъртата рестрикция от новите промени, гласувани от Министерския съвет, ни дават възможност да избираме между съсипването на човешки съдби и сриването на културни институти от една страна и вкарването на културните институти (съответно и на Министерството на културата) във финансов колапс от друга страна.
Понеже няма как това да е желаният ефект от това постановление, единственото, което ми хрумва е, че в стремежа си да ограничи приходите, Министерството на финансите е забравило да изчисли ефекта на промяната върху разходите.
И остава въпросът: с какво тези промени ще променят съотношението между високото изкуство и комерсиалните продукции?
ПП: Пишещият тези редове е музикант и е учил математика до 8-ми клас. Възможно е написаното да са глупости и през последните десетилетия сметките му да са се оказвали верни само поради наличието на грандиозен късмет. Когато разберем обаче, дали това е така, вече ще бъде късно за всички.