Повод за това писание е случващото се пред парламента в последните дни. Осъзнавам, че позицията ми е малко нестандартна и приемам всяка критика и всяко различно мнение, но ще блокирам тук и в живота всеки, който реши да отправя обиди към мен.

Кървищата пред парламента ме накараха да се замисля за действията и мотивите на двете страни – протестиращи и полиция.

ПРОТЕСТИРАЩИТЕ

Първо, смятам, че отдавна този протест престана да бъде “граждански”. От известно време насам, той е политически. Основателните в огромната си част искания от началото на протестите постепено останаха на заден план и изчезнаха, заменени от призива за незабавна оставка и скандиранията “червени боклуци”. Тоест, това се превърна в масов протест на хората срещу определена политическа партия – лявата. Доколко тя е наистина лява, е съвсем друга тема. Парадоксът тук е, че изчезналите искания от началото на протестната вълна бяха с определено лява насоченост, което е логично, предвид все по-голямото обедняване на хората и все по-голямата концентрация на (частни) монополи в държавата. Но фактът е, че протестиращите в момента искат само едно – оставка – без да се интересуват какво ще последва след това. А то е – нови избори, с изразходени за тях нови десетки милиони, същите партии, същата система, същите проблеми. Аз не вярвам в този вид протести, като част от формата на демокрация. Не защото са неоснователни. А защото не са на място. Протестите са извънредна ситуация, предизвикана от неизпълнени политически или социални обещания. Преди да се стигне до нея, обаче, трябва да бъде преведно в ход основното свойство на демокрацията – изборът на политическите субекти, които да олицетворяват властта в следващите 4 години. Писах и преди, не може да имаш претенции към властта, след като не си употребил правото си на избор. Негласувайки си декларирал, че това не те интересува. Демокрацията не е свобода или по-лошо – свободия, а отговорност! Отговорност да избереш и да носиш последствията от своя избор. Както също и толерантност към тези, които са имали различен избор от твоя. В демократичното общество властта не се взима със сила, а с убеждаване на хората в своите идеи. И не е нормално, освен в наистина извънредни обстоятелства, да прекратяваш пълномощията на избраните със сила. Което е целта на протестиращите в момента. “Демократичността” на разбиването на обществена собственост и замерянето с павета няма да коментирам.

ПОЛИЦИЯТА

Мнозина се радваха в началото на протестите, че полицията ги подкрепя. Грешка. Мнозина обвиниха полицията за това, че е била агресивна на 40ия ден. Пак грешка. Работата на полицията не е да търси справедливост, за това има други органи. Работата на полицията е да пази реда и закона. И да, полицията трябва да се подчинява на властта, защото властта е нейн работодател. Полицаите получават своите заповеди и заплати от министъра на вътрешните работи, който е съществена част от властта. А не е нормално някой да тръгне да бие своя шеф, защото той бил несправедлив. Не е законно. А в случая с полицията, това би довело до анархия и гражданска война. И още – отделните полицаи са живи хора и е нормално много от тях да подкрепят протестиращите. Както е нормално да има и агресивни елементи измежду тях, особено след повече от месец извънредни часове извън работното им време, на улицата, поставени под огромно напрежение. Защото на протестиращите им е тежко (те и за това протестират), на политиците също не им е леко в тази ситуация, освен ако не са мазохисти, но най-тежко е за полицаите, които трябва да държат двете групи далече една от друга, за да не пламне искрата на гражданската война. Да, отделните полицаи може и да не са съгласни с управляващите. Но това не означава, че не трябва да пазят закона, когато той бива нарушаван. Или както един от тях се произнесе пред протестиращ “Не пазим тях, пазим вас от това, което искате да направите”! И нали на всички ни е ясно, че по принцип полицията е и винаги е била репресивен апарат, служещ на властта. Без значение коя е властта. Колкото е по-сериозна демокрацията, толкова по-социална може да е полицията. Но ние си знаем – България никога в своята история не е била особено демократична държава. Никой никога не ни е учил как да бъдем демократични и какви отговорности носи демокрацията със себе си. Този път имаме тепърва да го извървим. И той няма да бъде лек. Както се вижда и от настоящата ситуация.