През последните седмици писах доста за The Last Jedi. Но преди да приключа с темата, ще се върна един последен път на нея. Досега писах винаги за прекрасните неща във филма, без да крия, че съм и разочарован. Сега искам да обясня, обаче, защо филмът е така мразен от феновете на сагата, въпреки цялата си брилянтност. Проблемите са само три, останалото са опити за оправдания. Но за да ги обясня, ще има спойлери. Предупредих.
1. Сноук, за когото всички предполагаха, че е един от най-значимите, дълголетни и интелигентни злодеи в историята, приключи земния си път, по никое време, победен от неуравновесен грозен младеж.
2. Всички коментираха и спореха през последните две години за това, кои са родителите на Рей, която е новият главен герой на Сагата. Оказа се, че са “никои” – просяци и пияници, продали я за още алкохол и отдавна умрели.
3. Легендата и героят на две поколения рицарят-джедай Люк Скайуокър, се оказа, че нищо не е постигнал, опитал се е да убие племенника си, защото се е уплашил от него, след което избягва от света на самотен остров, очаквайки смъртта си и докато цялата галактика го търси, той дои някакви животни и преживява, пиейки зелено мляко. И накрая умира. От умора.
Това е накратко. Разбира се, зад всяко едно от тези неща стои солидно и аргументирано обяснение, но това няма никакво значение. Защото с тези три точки режисьорът е постигнал нещо, което никой не е планирал и подозирал – унищожена е причината, поради която феновете обичат Star Wars.
И така, започвам от началото.
Аз много обичам да ходя на кино. Ходя от дете. Само ще кажа, че гледах “Нова надежда“, която тогава се наричаше просто “Звездни войни“, преди да стана на 10.
Години наред гледах ВСИЧКИ филми, които излизаха на големия екран. После избухна демокрацията, завесата вече не беше желязна и през нея започнаха да навлизат все повече и повече филми… докато един ден разбрах, че няма професия “професионален зрител”, че не мога да изгледам всичко, което стотиците филмови компании издават всяка година, че трябва да избирам между моя живот и киното. Станах избирателен. С времето установих кои филми ме карат да мечтая и кои ме депресират. И вече беше лесно.
Трябва да кажа, че Star Wars си остана химн на живота ми. Дълго време не си давах сметка за това, а и не ме интересуваше. Но често се заслушвах в споровете на различни колеги и приятели и в един момент имах отговора на въпроса, който никога не си бях задавал: Защо точно Star Wars?
Спирам за момент, за да уточня, че жена ми харесва съвсем друг тип филми, което си беше тежък шок за мен. Когато се наложи да приема този факт, започнах да се оглеждам наоколо и установих, че мъжете и жените принципно харесват различни филми (разбира се, винаги има изключения). Този факт, признавам, че го използвам, когато ми се налага да доказвам на представител(к)и на определени модни социални течения, че няма как мъжете и жените да бъдем еднакви. Защото просто не сме.
Повечето жени обичат емоционални филми, с дълбока психология, показващи човешките отношения, без боеве, с реалистичен (разбирайте ‘тъжен’) финал. Без жена ми. Тя не обича емоционални филми. Другото съвпада.
Повечето мъже обичат… не, не боеве. Боевете са следствие и, смея да твърдя, че в някаква степен ни ги налагат като модел от Холивуд. Мъжете обичат това, което обичат (но не винаги им се получава) и в живота. Да могат. Да са силни. Да са победители. Да са герои.
Затова са и толкова малко комиксите и филмите са жени-супер герои – за жените тези неща са несериозни, а за мъжете е обидно, жените да са по-силни от тях, особено при положение, че това остана едно от много малкото неща, в които мъжете са все още по-добри от жените (и причината е, че жена със силно изразени мускули е… плашещо. А жените все пак не искат да плашат мъжете). И в редките случаи на филми за жени – супер-герои, нека сме честни, целевата аудитория е пак мъжка. Иначе защо са все красавици и единствената им слабост е… някой мъж, в когото са влюбени?
Вероятно сте забелязали също, че повечето приказки (пак с изключения) са с хепи енд. (Тук жена ми ще ме попита с лоша усмивка: И Андерсен ли?) Свършват там, където обикновено в реалния живот идва “събуждането”. Сещате ли се? Няма да се заяждам и няма да го напиша. Но фактът, че повечето мъже харесват филми за герои означава, че жените са обикновено прави, когато твърдят, че мъжете “не са пораснали”. Нека всеки мъж си признае, че поне веднъж в живота си е чувал тази реплика…
Впрочем, в последно време има една нова тенденция във филмите за “герои” – да бъдат мрачни и не задължително с хепи енд. Някои казват, че това е така, защото е модерно. Други – защото е реалистично. Аз по някаква случайност установих, че това започна да се случва горе-долу по времето, когато за първи път разбрах, че половете не били 2, а 31. Вероятно от тези 31 пола, поне десет са с мъжки външни полови белези, но “пораснали”. Най-вероятно това е хубаво. Но аз въпреки това предпочитам да си запазя детската страст към героите и към щастливите финали.
Честно, колко мъже познавате, които не искат да са герои и не обичат хепиенда?
И така, какво представлява оригиналният филм Междузвездни войни, преди Дисни да купят компанията на Лукас?
Нека ви го разкажа:
В филма се разказва за едно абсолютно обикновено момче, което обича да мечтае, но реално няма шансове да стане друго освен фермер, като приемните си родители.
Това е историята на 99% от хората по света, които в един момент се налага да приберат мечтите си в някой шкаф, за да оцелеят в заобикалящия ги битовизъм.
Само че се случва нещо и изведнъж това момче се оказва в кораб, управляван от авантюрист, който е видял какво ли не, придружавано от един от последните рицари в света, който му помага да открие в себе си неподозирани сили, докато търси да спаси принцеса в беда. Освен това се оказва, че отдавна убитият баща на момчето е бил също рицар, от отдавна забравена епоха и е убит лично от един от най-лошите. И така, момчето не само спасява принцесата, но и спасява благородната нелегална опозиция, която се бори с най-големия тиранин на света и неговия пръв помощник – страшилището, убило баща му. Спасява я, като успява да извърши почти невъзможното и унищожава най-страшното оръжие за масово унищожение, създавано някога, което никой друг не успява преди него да унищожи.
Схващате ли? Това е приказка за пораснали деца! И е само първият, от много филми за това момче и неговото семейство! Това е историята-мечта, която сънува нощно време всяко малко и всяко пораснало момче!
И филмите разказват историята по-нататък:
Момчето намира страхотни приятели – авантюриста с най-бърз кораб на света, красивата принцеса и странното голямо и силно същество, с което е по-добре да не се заяждаш. Намира и най-великия учител на рицари в света, всъщност, последния оцелял рицар въобще и се обучава при него. Бори се с лошите и търпи загуби, но се измъква по невъобразими начини и в крайна сметка става по-силен. Внимание: оказва се, че баща му не е убит, а е най-известният злодей на света, от когото всички се страхуват.
По-нататък разбираме и други подробности – баща му, който е лорд, е бил най-голямата надежда на рицарите за спасение на света, преди една измама и смъртта на любовта на живота му – майката на момчето – която е обичана от всички кралица! – да го превърнат в злодей! И прекрасната принцеса му е сестра!
Какво се случва накрая? Момчето става рицар, успява да спаси приятелите си и цялата благородна опозиция, успява да стори невъзможното и да събуди отново доброто у баща си, който умира, помагайки му да победи зловещия император, за да възтържествува на света доброто!
Е? Помните ли началото? Едно абсолютно обикновено момче… А накрая? Рицар с необикновени умения, напомнящи магия, с възможно най-благородно потекло, унищожил зловещата империя, победил най-силните възможни противници и спасил света!
Това е, за което мечтае всяко дете! Без значение дали е на 10 или на 50 години! И това ни бе отнето от режисьора Райън Джонсън.
Още веднъж, историята на Джонсън, разказана в The Last Jedi в три точки:
1. След много години разбираме, че момчето, което вече е пораснало, е рицар, обичан герой и жива легенда… и се е провалил. Изплашва се. Вдига оръжие над спящия си племенник. Бива победен. Отказва да се бори и избягва. Скрива се от всички, включително и от най-близките си приятели и от сестра си. Отказва се и от необикновените си умения и заявява, че майната им на рицарите, те трябва да умрат. Накрая, все пак, решава да помогне на обречената си сестра и на последните останки от онези добри хора, с които навремето е победил злата империя да избягат. И докато помага, се изтощава толкова много, че умира.
2. Появява се нова героиня, която има умения, подобни на тези на провалилия се рицар, има и неговия едновремешен ентусиазъм и желание да помогне доброто да възтържествува. Има само един проблем – търси родителите си, които е загубила като малка.
Сега си спомнете за това, за какво мечтаят момчетата – за герои, силни, благородни и съвсем не на последно място (още по-добре ако е голяма тайна и никой не знае дълго време за нея) – с благородна кръв – наследници на велики родове от отминали велики епохи… Това го знае всеки, не случайно и Фейсбук е пълен с тестове за миналите ви животи, в които сте или Цезар, или Клеопатра, но никога клошар от времето на Голямата депресия… И феновете мечтаеха в продължение на две години и спореха от кой род ще се окаже момичето.
Е, режисьорът ни поднесе и тук изненада – от никакъв род не е момичето. Просяци-алкохолици, продали детето си за още пиене… И после умрели. Не, не са убити. Няма драма. Умрели са от алкохолизъм. Как да не го „обичаш“ този режисьор…
3. Противникът – Великият злодей, който е толкова велик, че всичко знае и може, демонстрира наистина впечатляваща и необикновена сила и мощ, чете мислите на хората и със силата на мисълта си кара хора и предмети да летят из въздуха. И бива убит от своя ученик ей така, между другото, докато си стои на трона. По средата на втория от общо три филма…
Във филма има и други моменти, които феновете наричат „грешки“. Не, не са грешки. Режисьорски решения са. И не са непременно лоши, но демонстрират едно и също нещо – незачитането и неуважението на Джонсън към каноните, създадени от старите филми, които са направили от сагата легенда.
Към всичко това трябва да добавя, че през последните 20 години съществуваха поредица книги от известни писатели за живота на Люк Скайуокър и неговите приятели, с интересна история, с различни завои, но в крайна сметка – героична и впечатляваща. Когато Дисни купиха фирмата на Джордж Лукас, веднага обявиха тази вече известна история от книгите за „невалидна“. Това беше първият голям удар за феновете. После „убиха“ и Хан Соло, който умря от ръката на сина си. Миналата година бе изключително тъжна за феновете, защото почина актрисата Кари Фишер, която е в ролята на принцеса Лея. Което означава, че и във филма предстои нейната кончина. И сега това…
Е, дали разбирате реакцията на феновете?
Извън всичко написано, трябва да кажа в името на истината, че филмът е впечатляващ във всяко друго отношение – историята е интригуваща и с изненадващи обрати, операторската работа е фантастична, актьорите играят прекрасно, има много красиви кадри и чудесна, но не натрапчива хореография в индивидуалните боеве. Независимо какво ще чуете от феновете на Star Wars, атмосферата е невероятна и напомня донякъде на стила на оригиналните филми от сагата. Работено е видимо и за изкарване на вътрешната борба у хората и човешките взаимоотношения, нещо, което не сме виждали в далечната галактика от 1983 година насам. Има и хумор, който на мен не ми натежава, напротив, събужда някаква носталгия. И нещо, с което Star Wars се отличават от повечето други подобни ленти – има отново уж „случайни“ реплики, които да предадат на зрителя неусетно философските послания на сагата. Да! Star Wars е филм, пълен не само с битки, ефекти и идеология, но и с послания, които могат да ни помогнат в нашия, не чак толкова героичен живот!
Завършвам това, станало вече дълго писание, с три от посланията на The Last Jedi:
Предавай винаги нататък това, което си научил!
Най-великият учител е провалът!
Надеждата е като слънцето, ако вярвате в нея само когато я виждате, никога няма да преживеете нощта!