Много интересна тема се повдига напоследък около мен. Приятели ме питат, какво имам срещу революциите. Пиша тук, за да не се повтарям повече. Разбира се, това е мое лично мнение и винаги съществува възможността да бъркам. Но!
1. Революциите винаги са изяждали децата си. Не винаги веднага, но крайният резултат е винаги един и същ.
2. Революциите винаги са носели със себе си разделение в обществото и са оставяли травма, за чието лечение са нужни десетилетия (поколения).
3. Революциите никога не са постигали онова, което са имали за цел, винаги в последствие някой ги е яхвал и използвал за съвсем други от първоначалните им цели.
Двете най-известни революции на нашето време са Великата френска революция и Великата октомврийска революция. И двете са започнали с идеята за премахване на едноличните режими и установяване на справедливост в обществото. Френската революция обаче води след себе си Наполеон, който се провъзгласява за император и потапя в кръв Европа. А Октомврийската революция… вие знаете достатъчно добре до какво доведе.
В същото време обаче, ние (в сравнително нормалните страни) живеем много по-добре от времето на двете революции. Причината е, че храна има навсякъде, у дома през зимата е топло, а през лятото – хладно, можем за часове да се прехвърлим в произволна точка на планетата, децата ни има къде да учат, ако се разболеем, ни лекуват и т.н. и т.н.
Причината за всичкото това е онази “революция”, за която почти никой не говори – развитието на науката! Науката се постига по един изключително прост начин – с развитието на образованието и желанието за непрекъснато търсене в сферата на непознатото.
Имаме обаче един друг проблем. Хората са станали себични, всичко (дори любовта) се изчислява в пари, омразната реч е се е превърнала в нормална част от живота, много от младите не могат да намерят смисъла на съществуването си.
Причината за това е липсата на една друга “революция” – емпатията. А тя се постига с развитието на културата. Културата е онова, което предопределя как се държим един с друг и как възприемаме света около нас. Културата се възпитава чрез изкуствата и нейн израз, освен всичко друго, е поведението ни един към друг.
Питат ме защо не харесвам революциите… Харесвам ги! Но не уличните революции, а онези другите – които се постигат с развитието на науката, образованието и културата!