Човек получава шанс за всичко.

Но не го разбира. Поне не, докато не е станало късно. А понякога така и не разбира.

Проклятието  на човека е възможността му да взема решения. Защото той го прави – възползва се непрекъснато от това си право. Без да разполага с необходимото познание, което да му помогне да вземе верното решение.

После идва осъзнаването, че пътят не е този. И трябва понякога много тежък размисъл, за да разбереш, кога е бил моментът, в който си взел решението, което те е довело до това, което убива част от теб. Дори и да го разбереш, обикновено вече е късно да реагираш. Но често всъщност човек не се и замисля, как се е случило. Просто обвинява – на глас или вътре в себе си – някого или нещо за лошия си късмет.

Иска се много сила да осъзнаеш и приемеш фактите, такива каквито са. Иска се още повече интелект, за да разбереш кой е истинският, а не привидният момент на грешното решение. И се иска безкрайна мъдрост да можеш да осъзнаваш силата на решенията, които взимаш, преди да си ги взел.

И началото на верния път е в осъзнаването, че всичко в нашия живот е плод на решенията ни, взети днес, вчера или някъде в миналото.

Това е Дар! Или проклятие. Нарича се свободна воля. Свободна воля, която определя нашия живот.