STAR WARS !!! SPOILERS !!! STAR WARS
Започвам направо и без въведение! Според мен, този епизод завърши една почти неуверена крачка от предишния (а също и Роуг уан) – да изземе изключителната “собственост” на джедаите и ситите над Силата.
В оригиналните филми тя беше важна, доколкото е силата (оръжието) на двата ордена. Силата бе оръжие, но и цяла философия за тези, които си служат с нея. При това добра философия.
В създадените в последните години игри изкристализира и кодексът на джедаите:
Няма емоция, има покой.
Няма невежество, има познание.
Няма страст, има мир.
Няма хаос, има хармония.
Няма смърт, съществува само Силата.
Няма емоция, има покой.
Няма невежество, има познание.
Няма страст, има мир.
Няма хаос, има хармония.
Няма смърт, съществува само Силата.
В новите епизоди (1-3), Силата бе съвсем принизена, с въвеждането на мидихлорианите. Беше си направо обидно отношението към онази дарба, която прави джедаите и ситите различни от останалите хора. Вместо те да са средство за въздействие на Силата в света, тя бе представена като тяхно средство за упражняване на власт, различна по вид, но еднаква по предназначение със светлинния меч. Дарбата им бе показана не като способност да получават достъп до обединяващата всичко енергия на този свят, а като “фокуси” за влияние над околната среда…
После дойде епизод 7 и режисьорът ни уби с твърдението, че новите “лоши” не са част от сит-ордена, а са нещо различно. Маз Каната пък беше някъде в сивия сектор и малко престъпник, ама добра душа… и имаща достъп до Силата.
След това се появи и междинният епизод Rogue one, който бе рекламиран като филм без джедаи. (Признавам, че това уби донякъде първоначалното ми желание да го гледам). Явно беше, обаче, че главната героиня Джин Ерсо притежаваше потенциал, който, макар и никога да не разви, ѝ помагаше във възлови моменти. И разбира се, голямата изненада – Чирът Имуе от ордена на Пазителите на Уилс, който не бе джедай, дори не умееше активно да ползва каквито и да било “трикове”, но въпреки това явно имаше достъп до Източника, от който нашите любими джедаи и сити черпят енергия, а мантрата му беше – Силата е с мен и аз съм едно със Силата.
И накрая ни се изсипа и епизод 8 на главите. В който Люк обяснява, че джедаите са били надменни в разбирането си, че едва ли не само те имат право на достъп до Силата и тя би изчезнала с тях. И заявява най-безцеремонно, че джедайският орден трябва да прекрати своето съществуване. И дава безценен урок на Рей – разбирането за това какво е Силата. А именно: всичко! Или по-точно – онази енергия, която свързва всичко в цялото, което ние възприемаме като Вселената. Аз лично приех твърдението с лекота, защото то ми харесва.
Харесва ми идеята, че не Силата е наш инструмент, а ние сме част от нея.
Въобще идеята, че Силата е всичко и всички, че не става дума за борба на добро и лошо, а за баланс, води до съвсем друга логика. И по тази логика, ако няма силно изразено “могъщо” “добро”, няма да има и такова “зло”… По тази логика джедаите, ситите и въобще всички същества, които използват отключения си достъп до Извора на енергия на този свят за да му въздействат и да го формират по своите желания и морални норми са не пазители, а отклонения. Защото “баланс” означава спокойствие без големи амплитудни скокове към Светлина или Мрак. Което води до извода, че Силата е неутрална и за нея няма наистина “добро” и “зло”. И винаги, когато балансът бъде загубен чрез залитане в едната посока, “Силата се пробужда” в някого, за да се изравнят полюсите. (А дали “събуждането” в Рей не е точно това – резултат от наличието на двама могъщи представители на “тъмната” страна и то в момент, в който Люк се е “отделил” от Силата и няма кой да компенсира със “светлина”, за да има баланс?) По тази логика Силата дори може да има свое съзнание (все още не знаем дали мечът, или някой, или нещо предизвика виденията на Рей в епизод 7) и просто да търси изравненост без пикове. Просто спокойствие. Но пък струва ли си свят, в който всичко е изравнено и няма развитие?…
На мен, всъщност, ми е забавна мисълта да сравнявам в някаква степен Силата с нашите представи за Бог. Но това е друга тема.
Остава въпросът, защо се появяват тези амплитудни пикове на хора с крайни представи за света и достъп до обвързващата всичко енергия. Ако използваме една тъжна теория от нашата действителност (тук и сега, а не преди много години в една отдалечена галактика), че само страданието носи развитие, защото щастието в дългосрочен план кара човек да губи мотивация (поради нежеланието за промени… кой ли би искал щастливите мигове да свършват…), то тогава би се обяснило и появяването на Валкорион, Сидиъс, Сноук (и защо не Хитлер и Сталин) и прочие, защото тяхното съществуване би предизвикало появата на антиподите им, като Сател Шан или Йода… Ако сравним Светлината и Тъмнината, или пък Доброто и Злото с една чаша пълна с вода, то желанието на Силата би било вероятно водата да е с температура, равна на околната среда. Ако, обаче, половината от водата е гореща, а другата половина – студена, то техният опит за смесване и взаимно балансиране би довел до движение. А движението е символ на живота, както неговият антипод – застоят – е символ на смъртта.
Може би точно това е проблемът със Силата – че търси баланс, но същевременно пази и живота и затова търси движението… което всички се надяваме да е напред.
Може би точно това е проблемът със Силата – че търси баланс, но същевременно пази и живота и затова търси движението… което всички се надяваме да е напред.
Впрочем, иронично е от тази гледна точка търсенето от страна на джедаите на Избрания, който да донесе баланс в Силата, защото ако горното заключение е вярно, то самите джедаи са отклонение от този баланс. А кой знае, може би Анакин/Вейдър наистина е бил този избран, защото, подобно на Реван преди него, е успял да премине (двупосочно!) и от двете страни на разделителната линия между Светлината и Мрака, показвайки ни (без ние всъщност да го разберем), че деление няма, Силата е единна в своята цялост и всичко друго е плод на нашите предразсъдъци…
Остава, разбира се, и въпросът с Рей и Рен. Дали тя е само “светла”, а той – само “тъмен”; дали те са черно-бели или са цветни в своето отстояване на принципи и гледни точки (помните ли думите на Оби-Уан?…); дали са двете страни на една и съща монета или са две крайности, които се привличат за да се саморазрушат? И една малко странна мисъл: Възможно ли е, напук на всичко, точно сега да се е появил Избраният, но това да бъде не един човек, а двама, различни в почти всяко отношение – зло/добро, нихилизъм/емпатия, мъж/жена…
Дисни разбиха представите ми за света на Междузвездни войни. Но това би могло да се окаже и нещо хубаво и от един полярен до сега свят да бъде създаден свят на цветност и многообразие. Многообразие с един-единствен корен – Силата.
Това са моите размисли след премиерата на епизод 8, с тъжното име “Последният джедай”. За повечето от нас би било доста тъжно, ако горното се окаже истина и героите, с които живеем от 40 години се окажат само плод на някаква фикция. От друга страна, ако всичко описано тук е вярно, то това би означавало, че във всеки един от нас съществува порта, зад която се намира личният ни достъп до Енергията, която обединява света в едно цяло. И остава само да намерим ключа…