За социалните мрежи и бъдещето

Не, няма да бъде темата точно това, което очаквате.
Аз съм човек, който е силно заинтересован да разбере в каква посока се движат социалните мрежи. Разполагах с първия си акаунт в myspace през 90те, когато още нямаше друг такъв аналог (може би с изключение на AOL в щатите, но аз и там имах акаунт).
Днес имам акаунти в двадесетина различни социални мрежи. Не, не съм ненормален и нямам много свободно време. Целта ми е съвсем друга – да разбера какви са тенденциите и в каква посока ще ни запрати развитието на виртуалните технологии.
Вероятно за никого вече не е тайна, че никой от близките ни не ни познава толкова добре, колкото гугъл и фейсбук. Тези два гиганта разполагат с информация за всичко, което сме търсили из мрежата, което сме споделяли, към което сме имали отношение… всичко. Също така имат пълна информация за всяко наше движение по земното кълбо – откъде сме влизали, какви карти сме ползвали, къде-какво-колко сме плащали… няма да продължавам. Понякога се забавлявам да чета онези ситни редове, които трябва да приемем с натискане на бутона на мишката, за да инсталираме уиндоус, да създадем е-майл или да се регистрираме в социалните мрежи. Ако искате да преживеете няколко безсънни нощи – направете си някой ден труда. Ще установите, че всеки ви следи и записва, и че вие сте се съгласили с това.
Аз не изпитвам ужас от този факт. Още преди 20 години осъзнах, че изборът е между (почти) липсата на тайни от корпорациите (дори не държавата!) и живот в гората, със собствено селско стопанство и без връзка със света.
Интересното е, че тези данни дори биха могли да бъдат използвани в наша полза. Страшното е, че винаги съществува възможността да попаднат в ръцете на злонамерени хора или организации.
Но не за това ми е думата. В тази посока изборът ни така или иначе не е голям. А и най-перверзното по въпроса е, че всъщност ние сами даваме всяка една информация – абсолютно доброволно и без никакъв натиск.
Моят въпрос, обаче е, докъде може да се стигне в развитието на социалните мрежи. Ще се спра само на три от тях (моля останалите за извинение), за да дам нагледен пример: Google, Facebook, WeChat.
Google: аз лично се запознах с гугъл преди 15-20 години. Започна като търсачка – една от многото и съвсем не най-популярната. После въведоха мейлите (gmail), като в началото услугата дори не беше за свободен достъп. Повечето от вас си нямат и идея за днешните възможности на комерсиалната версия на gmail. След време се включи календарната им услуга, която, ако в момента блокира, ще нокаутира десетки хиляди фирми, извън частните потребители. Създадоха си и социална мрежа – Google+, която всъщност е дори по-лесна за използване от повечето им конкуренти и вероятно щеше да се наложи, ако не се беше появил брат Марк. Придобиха youtube, които в момента са интегрирана услуга на гугъл, с всички свои безгранични възможности. Google Suite е за корпорациите – ако разучите всички нейни възможности, ще установите, че реално ще можете през нея да управлявате всякаква компания… Колко от вас не използват картите на гугъл (google maps), когато са на път или на непознато място? Онлай-магазина на гугъл? Браузера Хром на гугъл? Операционните системи на гугъл (не чак толкова успешни)? Дори телефоните на гугъл! Няма да продължавам. Гугъл има още много различни приложения, повече или по-малко успешни, които са се вклинили в нашия живот и са го направили по-лесен и по-предвидим…
Facebook: за мой срам, жена ми (която е символ на унищожител на всякакви техники – без значение хардуер или софтуер) ме запозна с най-голямата днес социална мрежа през 2008 година. Първоначално се регистрирах, за да играя онлайн игри с приятели. Защото над два милиарда човека играят (без винаги да го осъзнават) игри, разработени за фейсбук. После осъзнах възможностите за връзка с приятели – не само чрез личен контакт, но и просто да разбирам какво се случва с тях, как живеят живота си, къде пътуват, с кого се срещат… С времето фейсбук се разви до невиждани досега размери и обсеби живота ни. Днес събитие, което не е регистрирано тук, все едно не се е случвало. Много работодатели на запад, когато извършват подбор на нови служители, проследяват хрониката им във фейсбук. Социалната мрежа създаде много нови възможности – създаване на събития (с възможността да каните на тях стотици хора), страници на локални забележителности, сайтове на публични личности и компании… Всъщност, по начина по който се развива тази услуга на фейсбук (ако не направят някой нов завой – не много хора си дават сметка за няколкото сериозни завои в посоката на интересите на социалната мрежа през последните години), очаквам да се опитат да обезсмислят уеб-сайтовете като услуга и да ги заменят със своите “страници”. За кратко имаха и е-майл услуга, която обаче спряха преди няколко години, в момента използват само месинджъра си за този вид лична комуникация. Имат опции за продажби онлайн. Имат някаква версия на личен блог (notes), както и възможности за качване на хиляди снимки и видео-записи. Впрочем, те вече се интегрираха и с една от най-големите мрежи за споделяне на снимки – инстаграм. Друга важна функция във фейсбук са групите – възможностите са сякаш безгранични – можете да създадете група по интереси или по местоживеене, можете да създадете и затворена работна група за вашата фирма. А има и корпоративни опции, които да подпомагат вашата компания – фейсбук-пространството workspace. До скоро (до преди проблемите на Цукербърг с Конгреса на САЩ) във вашето поле за новини можеше да видите и реклами на всички стоки и услуги, които ви интересуват (или са ви интересували през последните години) – фейсбук събираше тази информация за вас и ви снабдяваше с това, което би могло да ви заинтересува. Фейсбук ви предизвиква да споделяте живота си – колко от вас не са виждали въпроса: “какво мислите днес”? Ако попълните полетата в целия си профил, ще се получи едно СV, доста по-пълно от онова, с което кандидатствате за работа. Също така имате опция да посочите вашите роднини, измежду фейсбук-приятелите си. Има дори опция за наследство на акаунта ви след вашата смърт! Един от най-гениалните ходове на Марк, бе идеята да обвърже чрез плъгини фейсбук с различни страници на фирми и личности (страницата ви направо не струва, ако няма препратка към фейсбук-страницата и линк “like”) и дори с конкурентните социални мрежи! Осъзнавате го или не, коментирате в различни сайтове през профила си във фейсбук. Вече е въпрос на престиж да имаш линк към най-голямата социална мрежа. Twitter, VK, Tumbrl и всякакви други социални услуги вече могат да се свържат директно с фейсбук, както може, разбира се, и собственият ви сайт. С последните въведения, предизвикани от Конгреса на САЩ, много от допълнителните функции на фейсбук са силно ограничени и социалният гигант се връща в някаква степен към първоначалната си идея за мрежа, която да служи основно за връзка с приятели. Не мисля, че това ще допадне на всички, защото “фейсът” се бе превърнал в нещо като новинарска мрежа – мястото, откъдето да се информираме за случващото се по света. Но това си имаше и лошите страни – една от най-коварните – новото понятие “фейк-нюз”. Друг проблем, който основателите на фейсбук не можаха да предвидят, бе набиращата скорост вълна на общ негативизъм у хората – мнозина, които имат или са имали някакви принципни морални задръжки в реалния живот, изливат невероятни количества негативизъм и омраза в социалната мрежа – сякаш това, че нямат “жив” събеседник пред себе си, ги освобождава от всякакъв самоконтрол на изказа и от всякаква човешка толерантност. Това явлениие вероятно ще се изучава някой ден от психолозите. Впрочем, знаете ли колко наивна е била първоначалната идея на фейсбук? Бил е създаден като университетски сайт за запознанства…
WeChat: това е китайският еквивалент на… всичко. Съвсем дословно. Ако някой успее да спре WeChat за седмица, Китай вероятно ще рухне. Всякакви услуги на компании като фейсбук, гугъл, ютуб, туитър, вайбър и прочие са забранени в Китай. Тяхното място е заето от WeChat. Какво отличава уичат от останалите социални мрежи? За регистрацията е необходим телефонен номер. Не можеш да имаш “online-приятел”, който не ти е приятел в личния живот! Тоест, това наистина е “социална” мрежа за връзка с (реални) приятели. Можете лесно да се досетите за причината. Чрез социалните мрежи през последните две десетилетия са се променяни политиките на цели държави, дори са били организирани атентати и революции. Няма да коментирам и възможностите за влияние (от “анонимни” хора или организации) върху обществото. Китай са разрешили въпроса генерално, чрез следното ограничение – твой приятел в социалната мрежа може да бъде само човек, който знае телефонният ти номер (всъщност, двустранно) или който може да скенира от твоя телефон QR-кода на твоя профил. Иначе, ако сте западни граждани, wechat с нищо няма за ви впечатли – можете да поствате статуси и снимки (които могат да бъдат виждани от всички ваши приятели или ограничена група, но няма “публична” опция; можете да го използвате и като месинджър и т.н. Нещата, обаче, коренно се променят, ако номерът ви е китайски и имате регистрирана към акаунта китайска кредитна карта. В абсолютно буквален смисъл, от този момент нататък, вие може и да не видите никога повече пари в брой! Всичко в Китай може да се плаща през WeChat! Всичко! Можете да потърсите къде дават любимия ви филм (или концерт), да намерите киното, където го дават, да поръчате такси, след филма да изберете ресторант наблизо или да поръчате храна за вкъщи; ако сте далече, можете да си изберете хотел наблизо, можете да си купите книги за вечерта или да потърсите нощен бар. Ако сте на непознато място, включвате картата и тя ви насочва, като ви уведомява за задръствания, парко-места и вероятно време на пристигане. Или предпочите градски транспорт? Няма проблем. И т.н. и т.н. и т.н. Ако ви е скучно, можете да проверите и дали има ваши приятели в този момент наоколо. Всичко това – през wechat. Плащането – също! Разбира се, правителството винаги ще знае всичко за вас. Но на запад не е по-различно. С тази разлика, че на запад правителството ще трябва да закупи/изтъргува нужната му информация от частните корпорации.
А сега си помислете, какво би станало, ако някой ден най-големите социални мрежи (например тези трите) решат да се обединят? Не, не можете да си го представите, никой няма достатъчно въображение за това, дори Оруел. Но бъдете спокойни, това едва ли някога ще се случи. Макар че и сега положението е достатъчно страшно.
Обаче основният въпрос е по-скоро: в какъв свят искаме да живеем – независим или удобен.
Аз имам и още един въпрос: не представляват ли това изключително удобство и този тотален контрол края на развитието на човека?

Related Posts

За революциите

За парите

За дефектите в системата

За Истината

За жените

За политиката днес

За моите единадесет години в град Русе

За агресията и омразата

За Култа към Светлината

За насилието, отношенията между половете и в крайна сметка за Неговия образ и подобие

Categories

  • За мен
  • Музикален кът
  • От мен