Мнозина няма да харесат това, което ще напиша тук. Поводът е статия във вестник Бряг (http://www.briag.bg/otvoreno-pismo-ot-rusenskata-opera-zatuvame-zaradi-virtualen-dulg/), която е обръщение на колегите от Русе, с искане за премахване на делегирания бюджет. Признавам, че аз самият имам много противоречиво отношение към тази форма на финансиране, но написаното в обръщението ме изплаши. Първо, защото показва неразбиране на начина, по който функционира тази система и второ, защото познавайки реакциите на политиците днес, някой може да реши да възстанови ситуацията от 2010 година. А тя беше страшна. Наясно съм, че нашият народ няма дългосрочна памет. Но помня случаи, в които трябваше да обявим „престой“ (спиране на всякаква дейност), поради невъзможност за изплащане на задълженията (към Топлофикация, енергоснабдителите и т.н.). Помня как криехме всеки лев приход, за да можем да платим най-забавените хонорари. Помня унизителни срещи, които имах с доставчици на услуги, които искаха от мен лични гаранции, за да не пратят съдии-изпълнители в операта. Помня и периодичните съкращения в щата. Особено добре си спомням заповедта за „масови уволнения“, когато се поиска от директорите да съкратят между 60-90 човека. Помня я, защото тогава си разбих здравето, за което си плащам и до днес.
Делегираният бюджет има много пробойни и аз ще се радвам някой ден всички заедно да насъберем сили да ги запушим. Но сега няма да говоря за минусите му, а за основния му плюс – той дава на културните институти такава автономия, каквато те никога в историята си не са имали! За съжаление, тази свобода на действие в почти всяко отношение е обвързана със собствените приходи. Нещо, което нямаше императивен характер до 2011 година, когато тази странна форма на финансиране бе въведена.
На колегите от Русе няма да припомням нищо, защото са в прекалено трудна ситуация, за да им усложнявам и аз допълнително темите за размисъл. Но помня, че Русенска опера до края на 2016 година нямаше подобни финансови задължения като тези в момента, а системата оттогава не е променяна. По личен опит, това, което е създавало някаква несигурност в работата ми, са били моментите на промени – от фиксиран към делегиран бюджет, от изчисление на билет към изчисление на лев… От друга страна, с въвеждането на делегирания бюджет бяха мотивирани директорите на държавните културни институти да осъвременят и активизират работата на институтите. Отново повтарям, че делегираният бюджет има и минуси, които бих се радвал да дискутираме, но в мениджърско отношение, той дава много по-голяма свобода от предишната форма на финансиране. Бих искал също да подчертая, че към датата на въвеждане на делегирания бюджет, Държавните опери разполагаха с 188 щатни бройки, цифра, която благодарение на новата форма на финансиране бе драстично повишена, в резултат на което бе дадена работа на повече музиканти и бе възможно създаването на малко по-нормален работен процес, с възможност за назначаване на допълнителни служители там, където е необходимо. Наблюденията ми към момента, в качеството ми на директор на Софийската филхармония – благодарение на делегирания бюджет, институцията е в състояние да планира и осъществява конкурентно способна дейност на подобни състави в европейски мащаб и да осигурява сравнително нормално заплащане на своите служители, според техните достижения в работния процес.
Смятам, че трябва да се намери начин да се помогне на Русенската опера, но не такъв, от който да пострадат всички, включително и колегите от Русе.
Къде е проблемът?
Според настоящото финансиране, различните културни институти имат различен принос към собствения си бюджет. За извънстоличните оперни театри съотношението между собствените приходи от билети и държавната субсидия е 14.28% собствени приходи от билети към 85.72% държавна субсидия.
Колегите са били убедени да искат отмяна на сегашното финансиране, според което собствения им принос е под 15%. Искам да припомня, обаче, че българите през последните години (включително русенци) отричат категорично всеки ляв модел на управление на държавата. Това се вижда и по изборните резултати, и по мненията във форумите и в социалните мрежи. А тежката истина е, че в онзи свят, към който се стремим, държавата не подпомага културните институции на 100%. Никъде. В нито една демократична държава. И смятам да дам няколко примера с онези оперни театри, които всички ние сочим, когато ни питат кое е онова, към което се стремим.
Бих искал да подчертая и факта, че операта по света и у нас принципно има много повече публика от симфоничната и камерната музика взети заедно. Причината е, че днес хората са свикнали да възприемат околния свят визуално, тоест, за тях е много по-важно какво виждат, отколкото какво чуват. Има и още един аспект – в театъра, операта и оперетата се разказват истории, които могат да привлекат вниманието на хората, докато в симфоничната и камерната музика се изисква повече въображение и абстрактна мисъл.
И така, как стоят нещата по света:
ВИЕНСКАТА ОПЕРА (STAATSOPER WIEN) – информацията, която ползвам, е от 2007 година, когато в Австрия управляваха социалисти, известни с това, че финансират активно културата. Днес В Австрия управляват консерватори и крайно-десни.
Служители – 948, включващи музиканти (хор и оркестър), балет, солисти, технически служби (без ателиета – те са отделна фирма), администрация.
Бюджет – около 100.000.000 евро. (Почти два пъти по-голям от тогавашния бюджет за култура на България и все още по-голям от днешния бюджет у нас).
ДЪРЖАВНО ФИНАНСИРАНЕ – 55%. Останалите 45% са собствено финансиране – от билети, наеми, спонсори и провеждането на ексклузивния Оперен бал.
Средно посещение на залата към 2007 година – 97.2% (през 2017 процентът е бил над 99), като цените на билетите варират от 5 евро до 255 евро (С изключение на оперния бал, където най-скъпия билет достига до около 15.000 евро).
Линк за информация: https://www.trend.at/home/unternehmen-staatsoper-950-mitarbeiter-100-mio-budget-subventionen-sponsoren-176012
МЮНХЕНСКАТА ОПЕРА (BAYERISCHE STAATSOPER) – информацията, която ползвам е от официалните доклади на операта за 2014 година. Както знаем, във връзка с кризата от 2008 и 2009, Германия повиши бюджета за култура, с идеята, че това ще помогне на обществото да преодолее икономическата криза.
Служители – 956, от тях: ръководство – 12, оркестър – 162, хор – 97, балет – 76, солисти – 27, други артисти – 77, технически персонал – 230, ателиета – 62, грим и костюми – 152, администрация – 61.
Представления годишно – 466, от тях в собствената сграда – 273. 9 премиери годишно.
Средно посещение на залата към 2014 година – 95,27%, в цифри – 578.405 публика годишно.
Разходи – 102.465.479 евро годишно, от тях за артисти – 50.774.995 евро.
Собствени приходи – 37.672.777 евро, от тях 30.536.262 евро от билети.
Държавна субсидия (в наши измерения това е субсидия от областта, държавата не ги финансира директно, въпреки че са държавна опера)– 56.741.260 евро. Общинска субсидия – 4.959.700 евро.
Линк за информация: https://www.staatsoper.de/media/content/PDFs/Sonstiges/Jahresbericht_2014.pdf
ЦЮРИХСКАТА ОПЕРА (OPERNHAUS ZÜRICH) – информацията, която ползвам е от отчета им за сезон 2014/2015. Операта в Цюрих е една от добрите опери в Европа, без да е в топ 10 и е най-реномираният швейцарски оперен театър. Операта в Цюрих е акционерно дружество.
Приходи – в три категории – обществени (държава, община, област), билети (от спектакли, концерти, турнета), други (спонсори, реклама, наеми). Обществени приходи – 81.440.000 франка; приходи от билети – 26.051.000 франка; други приходи – 13.592.000 франка.
Разходи – Заплати и хонорари – 93.576.000 франка; постановки, реклама и други разходи – 21.398.000 франка.
Представления за сезон 2014/2015 – 331. Посетители – 237.642. Средно посещение на залата към сезон 2014/2015 – 84.1%
Служители – общо 592. От тях 25 – ръководство; 55 – солисти; 115 – оркестър; 63 – хор; 45 – балет; 248 – технически служби и ателиета; 34 – администрация, 7 – други.
Линк за информация: https://opernhaus.ch/site/assets/files/0/19/414/geschaeftsbericht_14_15.pdf
КОВЪНТ ГАРДЪН (ROYAL OPERA HOUSE – COVENT GARDEN) – информацията, която ползвам е от годишния им отчет за 2017 година. Ковънт Гардън е един от най-популярните и успешни оперни театри в света, техни спектакли се излъчват и по кината в много държави.
Приходи – 141.000.000 британски лири. От тях 18% са от държавата, 31% са от приходи от билети, 29% са от спонсори и меценати, 20% са от реклама, 1% са от наеми и 1% – други.
Разходи – 130.300.000 британски лири. От тях 15% са капиталови, 63% са за дейност, 5% са за реклама, 4% са за заплати на ръководството и администрацията, 13% – други. (Ако нещо ви липсва – няма грешка…)
Заглавия през годината – 19 опери (от тях – 7 премиери) и 12 балета (от тях – 3 премиери). Общо 326 спектакъла.
Средно посещение на залата към 2017 година – 670.500 посетители при пълняемост – 95%. Посетители на кинопрожекциите на спектакли на Ковънт Гардън – 806.900 в 41 страни. Посетители на спектакли на театъра в турне – 63.000 човека.
Линк за информация: https://s3-eu-west-1.amazonaws.com/static.roh.org.uk/about/annual-review/pdfs/ROH-Annual-Report-16-17.pdf
МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА (METROPOLITAN OPERA NEW YORK) – сезон 2014/2015 – информацията, която ползвам е от годишния им отчет за 2015 година. Метрополитън е един от най-известните оперни театри в света.
Собствени приходи – 161.000.000 долара – 52%. От тях 90.500.000 долара (29.3%) – от продажба на билети; 70.500.000 долара – други приходи.
Държавна и общинска субсидия – 0%.
Спонсори – 149.800.000 долара – 48%.
Разходи – 309.700.000 долара. От тях за заплати и хонорари – 243.500.000 долара.
Разпределение на разходите по проценти – 63.1% – разходи за оперни спектакли, 2.3% – балетни спектакли, 5.5% – премиери, 6.9% – стрийминг, 2.5% – медии, 19.7% – други разходи.
Заглавия през годината – 24 заглавия в 297 спектакъла. Спектакли извън театъра – 12.
Линк за информация: https://www.metopera.org/globalassets/about/annual-reports/fy15_annual_report.pdf
МИЛАНСКАТА СКАЛА (TEATRO АLLA SCALA DI MILANO) – информацията, която ползвам е от изследване на икономическото състояние и влияние на Скалата за 2011 година. Това е най-известният оперен театър в света.
Бюджет за 2011 година – 113.847.000 евро.
Обществена субсидия – 49.328.411 евро, от тях 33.238.474 – държавна субсидия.
Приходи от билети и спонсори – 64.518.589 евро.
Разходи за служители – 65.545.640 евро. Разходи за хонорари – 16.284.000 евро
Изпълнявана музика – 65% италианска, 35% чуждестранна.
68% от публиката е от Милано, 15 % гости от Италия, 17% чужденци. Общо продадени билети – 402.050
Линк за информация: http://www.ask.unibocconi.it/wps/wcm/connect/cf6960a9-a5b2-4467-a75d-db41eb18dfc7/Teatro+alla+Scala+-+Centro+ASK+Bocconi+-+Eng.pdf?MOD=AJPERES&CVID=j.d8rg7
ПАРИЖКА ОПЕРА (OPERA NATIONAL DE PARIS) – информацията, която ползвам е от общо изследване за 2011 година. Положението с Парижката опера е малко странно, тъй като това, всъщност, не е един театър. В известната ни сграда Opéra Garnier днес се играят само балетни спектакли, докато оперните спектакли се играят в модерната сграда на Opéra Bastille. Бюджет за 2011 година – 197.241.784 евро. Държавна субсидия – 105.941.784 евро. Собствени приходи от билети и спонсори – 91.300.000 евро Общ капацитет на залите – 5508 места (4 зали – Гарние, Бастилия, Амфитеатър, Студио) Общо публика – 800.000 за 2011 г., от тях 78.000 – чужденци.
Линк за информация: http://www.ask.unibocconi.it/wps/wcm/connect/cf6960a9-a5b2-4467-a75d-db41eb18dfc7/Teatro+alla+Scala+-+Centro+ASK+Bocconi+-+Eng.pdf?MOD=AJPERES&CVID=j.d8rg7
За финал, ще се върна към България и финансовите резултати на родните оперни театри за 2017 година.
Софийска опера (която е със значително по-лош процент държавно финансиране от извънстоличните такива) – собствени приходи – 2.351.585 лева, държавна субсидия – 7.531.892 лева, разходи – 11.401.582 лева.
Старозагорска опера – собствени приходи – 495.220 лева, държавна субсидия – 2.608.416 лева, разходи – 3.943.686 лева.
Русенска опера – собствени приходи – 449.627 лева, държавна субсидия – 2.362.346 лева, разходи – 4.600.758 лева.
Бургаска опера – собствени приходи – 478.597 лева, държавна субсидия – 2.452.526 лева, разходи – 3.046.798 лева.
Пловдивска опера – собствени приходи – 896.328 лева, държавна субсидия – 3.806.147 лева, разходи – 4.803.239 лева.
Варненска опера – собствени приходи – 876.372 лева, държавна субсидия – 4.177.093 лева, разходи – 4.801.874 лева.
Тези цифри не са виртуални. Пълната информация може да бъде изтеглена от сайта на парламента, има я и тук: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10210449726510520&set=pob.1564871144&type=3&theater
Казано съвсем просто – принципът на тази система е разходите да се съобразяват с приходите. И колкото повече искаме да променим системата, толкова по-опасно е на някой да му хрумне да ни приравни към останалия западен свят. И тогава наистина ще пострадаме.
Така че, моето мнение е – вместо да искаме да махнем нещо, преди да сме намерили по-добро (а по-добро винаги има, но някой трябва да го потърси), нека се концентрираме върху това, как да се стабилизира Русенска опера, която винаги е била и си остава една от най-добрите в България.