Форумът
Това ми идване в Ченгду се оказа по-натоварено от предишното. Часове наред дискусии, предложения, нови дискусии, хвалби на различни партньори, всеки от които вярва, че е най-прав… и отново дискусии… Тук-таме почивки за обяд или вечеря.
Всъщност началото на конференцията беше доста мудно, но след като се поопознахме, започна да става интересно. И вероятно най-интересно щеше да бъде на психихоаналитиците, ако някой се беше сетил да ги покани.
Още първите дни установих, че кармата ми ме преследва и тук. Който ме познава знае за моята житейска драма – отдавна съм приел, че някой ме следи. Може да са от ДАНС, или ЦРУ, или ФСБ, не знам, но няма друг начин, по който да си обясня, че в който и ресторант да започна да се храня, поръчам ли от едно ядене повече от два пъти, то бива зачерквано от менюто!
Същото се случи и в хотела – имаме купони за огромната Шведска маса (или тук би било китайска маса?), която представлява около 10-15 маси с различни храни – не всички са гадни морски неща, има и много други, дори европейска кухня. Но колкото пъти си харесах нещо, следващия път вече го нямаше.
Накрая, примирен със съдбата, започнах да си мажа филии с масло. Мисля, че Джо Арнаудов, който стана свидетел на единия ми обяд с хляб и сол, щеше да получи удар. Но не всеки може да бъде като него – той например толкова много мрази скаридите, че се опитва да ги унищожи всичките! Мисля, че съвсем успешно от неговия престой в Китай може да започне Голямата Скаридена Депресия…
На третия ден Джо и Асен си тръгнаха – композиторите трябваше да посетят Китайска Монголия по причини, които никога не разбрах. Оттам ми писаха за град Ордос, наречен още Призрачния град. И снимки ми изпратиха – страхотна архитектура! Построили го китайците, за да урбанизират номадите. Но те не се вързали и продължават да си живеят в юрти, а градът си стои празен.
Замислих се, ами да ни го предложат на нас – съдейки по размаха им, вероятно Ордос ще е достатъчно голям, за да побере населението на България. Но после се сетих, че китайците не са тъпи и никога няма да се съгласят – помислете:
Византийската империя ни превзе и къде е сега? Османската империя ни асимилира и вече я няма. По време на голямата война бяхме с Германия и всички знаем какво му се случи на Хитлер. После бяхме в съветския лагер; да виждате на картата днес Съветски съюз? След много усилия влязохме в Европейския съюз… е, още е рано да се говори, но британците вече тръгнаха, въпрос на време е да се усетят и останалите… Та, китайците са умни хора – все пак са най-дълго оцелялата, съществуваща в днешно време държава в света (няколко хиляди години) – и не вярвам да се съгласят да издадат шест милиона постоянни визи на българите.
Но стига съм говорил за нашите проблеми, все пак чак в Китай избягах, за да си почина от тях.
Форумът наистина е интересен! Някои от представителите говорят за всичко друго, само не и по основните теми. В един момент се почувствах някак мило, все едно съм в родния парламент.
Очертаха се и два лагера – балтийци срещу балканци! Ябълката на раздора? Границите на интерпретацията. Северните държави бяха доста крайни в мненията си по въпроса, отричайки дори интерпретацията на Найджъл Кенеди на Годишните времена от Вивалди. В паузата се заинтересувах коя точно версия отричат – известната му или тази от преди две години, но май не ме разбраха и решиха, че се заяждам. Е, аз си се заяждах, де. Представителите от нашия регион реагираха остро.
Говорих си по темата и с представителката на Хърватия – Саня, която местните упорито наричат Санджа; но при положение, че за тях аз съм Лао Дън, не мисля, че тя има причини да се оплаква.
Имаше и други интересни моменти – директорът на Тимишоара ни показа различни видеокадри, измежду които особено впечатлиха – Кармина Бурана на летището (с жив човеко-лебед, пеещ от разнасяна напред-назад тава) и арията на Царицата на нощта, която пееше от вдигнато високо гребло (или както там се нарича) на движещ се багер. Зарадвах се, че не съм контра-тенор или колоратурен сопран.
Представителката на Полша реши, че трябва да си говори с нас на китайски и добре, че бяха китайците, да ни превеждат!
Представителят на Латвия от своя страна изрази своята гордост, че в момента е най-високият човек в Ченгду. Наистина, избягвах да съм около него – много е подтискащо усещането да си говориш с човек, на когото стигаш едва до слънчевия сплит.
Изказванията на китайците най-много ме впечатлиха. Знаят какво искат, знаят как да го постигнат и си гонят своето, без да вдигат много шум. Малко се стреснах, когато разбрах, че в Ченгду строят нова концертна зала. В паузата попитах представителя на Сечуан, не им ли стигат сегашните концертни зали, които са чудесни (в една от тях дори аз се изявявах преди месец). Той ми заяви, че са малки (под две хиляди места) и имат нужда от нова. Сетих се за новите Арени у нас и в опит да направя сравнение за себе си, се позаинтересувах колко по-голяма ще е новата им зала. Отговорът беше неочакван – няма да е много по-голяма. На въпросът ми “Защо, защо, защо?” отговори простичко и делово – при залите с над 2000 места започват акустичните проблеми… Да имаше кой да го каже това навремето на Людмила Живкова…
В конференцията взе участие и едно наше момче, казва се Юлиян, което направи достойно представяне на звукозаписната компания, в която работи и мисля, че заради това представяне ще можем да очакваме нови китайски поръчки за записи към България.
В изложението му имаше два момента, които силно ме впечатлиха.
Първият – броят на софийските филхармоници в “частния оркестър”, показан във видео-презентацията. Някой ден мога да ви разкажа защо нито един български оркестър няма “свой” облик. Или пък няма да ви разкажа. В крайна сметка, това видимо никого не го интересува.
Второто нещо, което ме потресе е, че трябваше да дойда в Китай, за да разбера, че в музиката на последния филм от “Междузвездни войни” – “Соло” – има силно българско участие! Хора, българи са участвали в записа на саундтрака на Star Wars!!!!!!! Днес съм 50% по-горд, че съм българин!
А сега спирам дотук и отивам на кино – отново да гледам “Соло”, като този път ще слушам още по-внимателно музиката на филма!