Самотните посрещания на Новата година взеха да ми стават навик.

Отново в Германия, в планината. Пристигнахме на косъм. След минути ще сме догодина.

Не всеки път имаме този късмет, помня посрещания и в автобуса.

Но не мога да се оплача!

Годината беше хубава. В никакъв случай безпроблемна, но ако нямаше проблеми, щеше да бъде скучно.

Това, което най-много ме зарадва в професионален план беше новата постановка на „Катерина Измайлова“ от Шостакович в Русе. Разтърсващ спектакъл не Вера Немирова, който ме влюби още повече в музиката на Шостакович.

Щастлив съм и, че Холендер беше на премиерата и я хареса. Всичко, което този труден човек хареса, има стойност.

Но все пак имаше неща, които ми липсваха. Истината е, че откакто Анастасия е в София, в Русе ми е някак празно. И Виена не ми достигаше. Е, тя Виена никога не ми е достатъчна.

И това ще бъде пожеланието ми за следващата година – искам повече време със семейството и повече време във Виена!