Е, 2017 година трябва да е дошла… поне така ми казаха приятелите от Токио…

Момент за равносметка:

Високосната 2016 наистина изкоси високо. Животът е кръговрат, но тази година загубите за артистичния и научния свят бяха някак по-чувствителни. Но пък, от друга страна, кой знае какви бъдещи таланти са се родили…

В световен мащаб, това беше година на грешки. Грешки, които ще имат своите следствия, но и от които можем да се поучим! Както се казва: това, което не ни убива, ни прави по-силни!

За Държавна опера Русе беше силна година. Една от най-силните. Със силни изяви, разнообразни проверки, нови премиери, смели експерименти.

За мен беше трудна. Година за осъзнаване на натрупани във времето проблеми. На преценка и преоценка. Година на тежки решения. Решения с последствия, макар и още да не знам посоката на тези последствия.

Всъщност, истината е, че ентусиазмът ми започва да изтънява, не за сметка на прагматизма, но за сметка на разочарованието. Тези, които ме познават са наясно, че съм влюбен във Виена и всеки път, когато съм пред депресия или имам нужда да повярвам отново в смисъла на живота, забягвам за ден или два до там, за да събера сили да продължа борбата с вятърните мелници. Но след толкова години борба, умората на идеализма е вече факт. Вероятно защото хората около мен са станали груби, невярващи, цинични, агресивни, нихилисти… Винаги искащи, никога даващи. Винаги обвиняващи, никога прощаващи. Зная, причините са обективни, вечният недостиг на пари, разочарованието от също вечния преход… но това не променя факта, че идеализмът, който може да да ни спаси е на смъртно легло.

Уморих се да доказвам всеки ден, че вярвам в идея, и че имам кауза, уморих се хората да се чудят дали съм измамник или глупак. И да, в съня си вече търся алтернатива… А когато започна да се събуждам със съжаление, че сънят е свършил, значи наистина е вече време за промяна.

Започнах да звуча драматично. Не е това идеята! На този свят няма само лошо или само добро! Да, това беше година, поставяща въпроси и изискваща отговори. Но в никакъв случай не беше лоша година.

Всъщност, хубавото не бе по-малко от другото. Както винаги в живота.

Видях нови места, научих нови неща, запознах се с нови приятели. Прекрасно е, когато животът те дари с нови приятели, без да ти отнема старите. Ставаш по-богат.

През тази година имахме и интересни сделки и в семейството – те ме качиха на върха на Айфеловата кула, аз ги заведох в Дисниленд (няма как да не съм благодарен на приятелите, заради които се случи всичко). От това, че аз трябваше да се кача толкова високо, колкото баща ми не би могъл и да си представи, а Ангелина да разглежда детски паркове, спечели дъщеря ни Анастасия. Макар, че и на нея не и беше простено – трябваше на два пъти да разглежда Лувъра с нас. Сигурен съм, че някой ден ще разбере, че времето не е било загубено за нея.

Видях пирамидите. И Сфинкса. Дори само заради това си струваше годината.

Имаше дни, в които за 24 часа трябваше да бъда в четири държави. Трудно. Но се помни цял живот.

Не, не съжалявам за 2016, радвам се, че си тръгва, но с времето, в спомените ми от нея ще останат само хубавите неща. А те хич не бяха малко!

Сега ще гледаме напред. С надеждата 2017 да ни донесе повече мир! В личен план ще се радвам и на спокойствие, но не държа твърде. Надявам се на здраве, обаче – за близките ми, за мен самия, за всички хора! Освен това си пожелавам повече време и сили за всички щуротии, които са ми в главата! И промяна! Каквато ще да е промяна, но да върне моите мечти.

А на всички вас пожелавам онези трите, които винаги са движили света напред и които ние, за съжаление, напоследък сме позабравили: вяра, надежда и любов!

Честита Нова Година!!!