Дневници на Дириджендъра

По пътищата на Европа V

Има едни такива моменти в живота – случват ти се неща и не знаеш – за добро ли е, за лошо ли… При мен се започна с поредното пътуване до Италия – страна красива, неорганизирана, пълна с музика, с история, с какво ли не… без организация. Но Италия е от онези – виждаш проблема и […]

По пътищата на Европа IV

Бари, Италия, Европа, Земя, Слънчева система, Млечен път (Някаква (вероятно) паралелна реалност, защото случващото се в момента не може да е истина…) Снощи имах приятен спектакъл на Риголето в южна Италия. Понеже на моменти ми липсва операта, такива спектакли са полезни за мен. Действат ми като портрет на Тодор Живков на емигрант. Всъщност, обичам страшно […]

Китайски хроники ХIII

Ден първи 23 часа път. Рудолщадт-Лайпциг-Мюнхен-Пекин-Нанджинг. Нищо не загубих по пътя и не изпуснах нищо, въпреки двучасовото зaкъснение на големия полет. В самолета – филми, гарнирани с кашлица. За момент се осъмних, като не си намерих на таблото в Пекин полета за Nanjing, че денят ще стане рязко интересен, но в крайна сметка всичко се […]

По пътищата на Европа III

Тюрингия Отново във влака. И разбира се – на път от любимия град за Германия. Беше малко ранно тръгването, в часове, в които обикновено си лягам. Затова и по-голямата част от пътя изкарах в друга вселена, създадена специално за мен от собственото ми подсъзнание. Е, малко приличаше на Star Wars, но това е разбираемо, нали […]

До Америка и назад VI

Американски хроники – ден 6 Последен ден в Лос Анжелис (утре летя за родния континент). Но и своеобразна кулминация – днес ще ходя на неделно матине на Филхармонията! Този оркестър вероятно впечатлява повечето хора с това, че е най-богатият на света, с бюджет, многократно надхвърлящ годишния бюджет за култура на Република България… Но мен ме […]

До Америка и назад V

Американски хроники – ден 5 Малко хора знаят коя е едната от двете основни причини да съм тази седмица в Лос Анжелис. El Sistema. Разбира се, не ми се ходи точно в момента във Венецуела, за което моля за разбиране, но имам огромен интерес да схвана точната структура на това явление и да разбера, дали […]

До Америка и назад IV

Американски хроники – ден 4 Отново съм станал и съм бодър като кукуряк, докато светът наоколо е подвластен на Морфей. Ако би било възможно това да се запази така и когато се завърна у дома.. Но дълбоко в себе си знам истината… даже не е и толкова дълбоко. В България ми се спи сутрин! Не […]

До Америка и назад III

Американски хроники – ден 3 Денят започна с дъжд. Не, с порой! Тъжни мисли ме обзеха, защото този следобед бе планиран за Дисниленд… По-късно през деня, когато свършихме с професионалните “развлечения”, Максим ме подкара нанякъде с колата. На въпроса ми “къде отиваме”, се изненада и отговори – Дисниленд. Посочих му очевидния факт, че над нас […]

До Америка и назад II

Американски хроники – ден 2 Събудих се в 2.00. Като по часовник. Повреден часовник. Е, не е толкова страшно. Само дето по това време на денонощието няма много възможности – нито за работа, нито за развлечение. Добре, че Хищникът е с мен. Включих го и изкарах следващите няколко часа в опити да си подпомогна организацията […]

До Америка и назад I

Американски хроники – ден 1 “Ден” е силно диминуирано понятие за този времеви отрязък. В смисъл – денят ми продължи 26 часа. В 5.30 бях на летището. Закусих със Светлин Русев, който явно е от онези малко хора, които пътуват повече от мен, организирахме по време на закуската датите за гостуванията му през следващия сезон […]

По пътищата на Европа II

Януари 2019 г. Германия. Какво ме свързва с Германия? Карма някаква. Защото аз съм музикант. Ок, не съм. Диригент съм. Но както и да ги броя, повечето от половината концерти и спектакли в живота си съм изнесъл в Германия. Започна се от далечната 1991, а краят му не се вижда… Не се оплаквам!!! Никой не […]

По пътищата на Европа I

Във влака. Пътувам от любимия град за Германия, да се срещна със стари познати и нови непознати. Всичко е пълно. Над местата пише кое е резервирано и от коя до коя гара. По немски. Идва един мургав на моя възраст и започва да ми се кара, че няма къде да седне. Реших да не му […]

Китайски хроники ХII

Финално И така, конференцията се оказа интересно занимание – запознаваш се с нови хора и научаваш начина им на мислене. Който съвсем не е един и същ за различните култури. Един интересен пример забелязах при преводите – за някои неща китайците казват пет думи, на нас ни ги превеждат в скоропоговорка с осем-девет изречения. В […]

Китайски хроники ХI

Форумът Това ми идване в Ченгду се оказа по-натоварено от предишното. Часове наред дискусии, предложения, нови дискусии, хвалби на различни партньори, всеки от които вярва, че е най-прав… и отново дискусии… Тук-таме почивки за обяд или вечеря. Всъщност началото на конференцията беше доста мудно, но след като се поопознахме, започна да става интересно. И вероятно […]

Китайски хроники Х

Време за вечеря Очаквах някакъв формат, подведен от предварителните документи и подценил Китай, който да бъде значително по-малък. Мислех си също, че знам кой къде е позициониран по света. Поради което срещата с Джо Арнаудов и Асен Аврамов беше истински (добре де, позитивен) шок за мен. Бях подготвен и за ритуала със запознанствата и размяната […]

Китайски хроники IX

Отново в Пандария Разбира се, надявах се да дойда отново в Ченгду. Но понякога изпълнението на желанията ни е наистина светкавично. Когато си тръгвах, мечтаех да дойда пак в близките 2-3 години. Не очаквах, обаче, да е след един месец! При това, този път пристигнах не сам, а с целия си багаж! Здравей, ChengDu! Друга […]

Китайски хроники VIII

Последен ден – на гости в Пандария Преди около 20 години ми се случи нещо, което почти ме отказа от музиката и дирижирането (в онзи момент смятах, че съм приключил завинаги). Основна заслуга за връщането ми обратно имаше директорът на фондация Ленард Бърнстейн в Йерусалим, който от тогава насам ми е скъп приятел и ментор. […]

Китайски хроники VI

Нов ден – нов късмет. Започна нормално. В смисъл – изтичах до вратата с надежда за бележка, че багажът е пристигнал, но нямаше такава. Спомням си преди години в Русе, дойдеше ли декември, всяка сутрин дъщеря ми тичаше до вратата, за да провери дали джуджетата на Дядо Коледа са и оставили нещо в окачения бoтуш. […]

Китайски хроники V

Забелязвам, че на повечето от четящите им е весело. Е, днес ще ви разочаровам. Имате ли представа с какви мисли се събужда човек сутрин в Китай? „Вратата!“ Вече е банално, знам дори какво ще си помисля като се събудя. И въпреки това ставам с ентуасиазъм и почти изтичвам до вратата за да проверя дали няма […]

Китайски хроники IV

Мразя китайските комари! На тях, обаче, видимо им харесва европейската кухня! Целият съм нахапан, все едно вампири са си правили угощение с мен! И всичко това, защото искам да дишам! Снощи, изморен от кулинарните вечерни преживявания, реших, че искам повече въздух, отколкото може да ми предложи хотела и отворих прозорците. Днес вече знам защо ги […]

Китайски хроники III

Време за работа. Сутринта беше мудна. Събудих се почти в последния момент, но това нямаше значение, понеже така и не се разбрахме със служителите от хотела дали и къде има закуска. В смисъл – те може и да са ми казали, не знам. С мен тук говорят предимно на китайски. Но преди първа репетиция това […]

Китайски хроники II

Нйе Мън Хау! Европеец в Китай… това е един добър тест за изпитание на вярата. Защото много неща се случват на доверие… особено ако не знаеш езика. Езикът. Едва тук си давам представа, колко е важно човек да може да говори чужди езици. И в главата ми изниква спомен от четвърти клас, когато на улицата […]

Китайски хроники I

Безумно начало на поредната авантюра. След тръгване от Враждебна (знаехте ли, че така се казва Софийското летище?) в 7.10 в събота и пристигане в Сечуан в 5.10 в неделя, някакви американци решиха да се заяждат с граничния контрол, че за китайците има повече гишета, отколкото за чужденците. Резултатът? Около 500 китайци минаха за 20 минути, […]

Китайски хроники VII

Концертът Понеже снощи цяла вечер се занимавах с един грузинец (Гия Канчели. Заповядайте на концерт в София на 17. Май), сутринта естествено не се събудих, но и не беше голяма драма, понеже генералната репетиция бе обявена за 15.00 ч. В 14.00 ни взеха с Кана от хотела и тръгнахме към залата. Времето – сияйно, облаците […]

Categories

Latest posts