разкази – Nayden Todorov

НИК (Тед Дойн)

1. -Хей! – Винченцо се обърна. Някакъв непознат мъж му махаше приветливо. В този момент един камион профуча през улицата на метър от него, точно оттам, където щеше да се намира, ако не бе спрял. Човекът, който му извика де приближи. -Лошо ли Ви е? Винченцо само посочи към отдалечилия се камион. -Да. Хората днес […]

БЕГЪЛЦИ (Тед Дойн)

1. Звездата беше вече съвсем близо и изпълваше илюминаторите. -Нищо. – промърмори мъжът. -Не може да е нищо, изчисленията ни бяха точни, тук някъде трябва да е. – Жената се стараеше да говори спокойно, но потрепванията в гласа ѝ издаваха истинското ѝ душевно състояние. -Съжалявам, Гея, компютърът просто не открива нищо. Може да сме сгрешили […]

СЕРУМЪТ (Тед Дойн)

1. (Финал) Ресторантът беше точно зад ъгъла. Удобно за бързо връщане в хотела, в случай на нужда. Не че би се появила такава. А и доста голямата група музиканти, които гръмогласно се обясняваха нещо на рецепцията когато излизах, биха отказали всеки да се върне обратно. Влизайки в заведението се огледах. Всъщност изглеждаше доста добре, особено […]

ДВОРЯНИНЪТ (Тед Дойн)

1. В малко затворено помещение, няколко човека водеха тих и привидно спокоен разговор, седнали около бяла кръгла маса. Жената, която изглеждаше най-високопоставена, се обади. -Освобождава се място. Малко е в нищото, но човек никога не знае къде може попие словото. -Не е ли по-добре да се целим в големите населени места? -Целим се навсякъде. Не, […]

ПРОКЛЯТИЕ (Тед Дойн)

1. Момичето изскочи сякаш от нищото и аз набих спирачки толкова внезапно, че ако не бях си сложил колана, вероятно щях да изхвръкна през предното стъкло. Важното е, че успях да спра навреме. Или почти навреме. Не ми стана съвсем ясно. В крайна сметка фордът спря с ужасно свистене на гумите по разбития асфалт, но […]

ПРИСЪДА (Тед Дойн)

1. -Хората не помнят кои са. Не помнят защо са създадени. Нищо не помнят. И въпреки това се унищожават един друг с омраза, каквато никой друг вид не познава. Лошото е, че унищожавайки себе се, унищожават и околния свят. Дарио се огледа изненадано. В главата му нямаше никакъв спомен как се е озовал на това […]

СДЕЛКА (Тед Дойн)

Из дневниците на пианиста 1. Концертът свърши. Потроших си ръцете, в опит да пресъздам на пианото онази голяма Музика, която е в главата ми. Зад мен от оркестъра се чуваха безумни звуци. На няколко пъти си мислех, дали да не скоча и да убия концертмайстора. Ценителите на изкуството по света биха ми били благодарни. Всъщност, […]

ИНТЕЛЕКТ (Тед Дойн)

1. Странно. Нищо не усещам. Абсолютно нищо! Как е възможно? -Здравей? Стреснах се и отворих очи. Бяха двама. Възрастен мъж и младо момиче. И двамата с бели престилки. В болница ли съм? Опитах се да им отговоря, но не успях. Не си усещам устата. Всъщност, продължавам нищо да не усещам. -Чува ли ни? – обърна […]

ФРАНЧЕСКА (Тед Дойн)

1. -Мамо, искам я! Видимо изморената жена продължи да чисти, без да спира и да погледне към детето, само каза: -Не пипай нищо, Катарина, иначе господин Уилшир няма да разрешава вече да те водя с мен! -Ама тя е много красива, не може ли само да я пипна? Този път жената спря да работи и […]

СПЕЦИАЛНА (Тед Дойн)

1. -Ана, веднага ела тук! Малкото момиче гледаше изплашено баща си, неразбиращо, какво точно не е наред. -Остави я, Томас! Не виждаш ли, че я плашиш? -Да я беше научила на повече ред и отговорност, за да не се налага да я плаша! – се сопна Томас Грег на жена си и се обърна отново […]

ПРОБУЖДАНЕ (Тед Дойн)

1. Крея изпитваше ужас. Болката беше нетърпима и я събори на земята. По-страшно от физическото страдание, обаче, беше осъзнаването какво се случва! Тя се променяше. Точно в часа, в който военните бяха изпратили сигнала до спътниците, с който трябваше да разкрият злото на Земята беше дошъл и първият невидим удар, който я замая. Все пак […]

ИЗКУПЛЕНИЕ (Тед Дойн)

1. Хората често бъркаха Роман Яновски с поляк. Всъщност той бе роден в Америка, както и неговите родители. Името му беше наследство от дядо му, който бе дошъл тук, бягайки от престъпленията на нацистите в Европа. Родителите на Роман бяха лекари. Баща му бе започнал работа в болницата Хънингтън в Пасадена веднага след дипломирането си. […]

НАСЛЕДСТВО (Тед Дойн)

1. -Не е ли страхотно? Казах ти, че през нощта е много по-вълнуващо! Нито трябва да се чудим кой ни гледа, нито да се съобразяваме накъде летим! А и звездите са невероятни над облаците! Кажи, не ти ли напомнят за вкъщи? Той се засмя и замаха още по-бързо, за да я настигне. Откъде я вземаше […]

ГЛАСЪТ (Тед Дойн)

1. Всичко започна една сутрин, докато се бръснех. Погледнах в огледалото и то беше там. Трудно е да опиша какво беше точно – не се виждаше ясно и трептеше леко във въздуха. Най-ясни бяха очите – остър взор, вперен в мен с някакво скрито напрежение, сякаш се опитваше да ме изучава и осъзнаваше, че нещо […]

Categories

Latest posts