Nayden Todorov – Nayden Todorov

По пътищата на Европа V

Има едни такива моменти в живота – случват ти се неща и не знаеш – за добро ли е, за лошо ли… При мен се започна с поредното пътуване до Италия – страна красива, неорганизирана, пълна с музика, с история, с какво ли не… без организация. Но Италия е от онези – виждаш проблема и […]

Поглед назад към 2019

Отново е 31. Декември. И отново е време за равносметка. Накратко – интересна година! За скучаещите, ето и по-подробна версия – в текст и снимки: Започнах 2019 в Германия. Приключвам я също в Германия. И за добра симетрия, по средата на годината пак бях в Германия. Сигурно е някаква карма – Германия е първата “чужда” […]

За революциите

Много интересна тема се повдига напоследък около мен. Приятели ме питат, какво имам срещу революциите. Пиша тук, за да не се повтарям повече. Разбира се, това е мое лично мнение и винаги съществува възможността да бъркам. Но! 1. Революциите винаги са изяждали децата си. Не винаги веднага, но крайният резултат е винаги един и същ. […]

За поправката на поправката на реформираната реформа

В родните сценични изкуства има нови промени. По-точно, в държавните културни институти. Промените бяха приети от Министерския съвет преди няколко дни и са резултат от липсата на средства в Министерството на културата и необходимостта да бъде отпусната допълнителна сума (30.000.000 лева) за покриването на неотложните разходи. Причината не е трудна за досещане – един от […]

За парите

Написаното по-долу го знае всеки, но е възможно не всеки да е събрал всичките парченца на пъзела в обща картина. Често съм се чудил, кое е онова малко отклонение от Пътя, което е довело човечеството до това, което виждаме днес. Отговорът е ясен на мнозина, но явно всеки (който въобще се замисля по темата) трябва […]

По пътищата на Европа IV

Бари, Италия, Европа, Земя, Слънчева система, Млечен път (Някаква (вероятно) паралелна реалност, защото случващото се в момента не може да е истина…) Снощи имах приятен спектакъл на Риголето в южна Италия. Понеже на моменти ми липсва операта, такива спектакли са полезни за мен. Действат ми като портрет на Тодор Живков на емигрант. Всъщност, обичам страшно […]

Китайски хроники ХIII

Ден първи 23 часа път. Рудолщадт-Лайпциг-Мюнхен-Пекин-Нанджинг. Нищо не загубих по пътя и не изпуснах нищо, въпреки двучасовото зaкъснение на големия полет. В самолета – филми, гарнирани с кашлица. За момент се осъмних, като не си намерих на таблото в Пекин полета за Nanjing, че денят ще стане рязко интересен, но в крайна сметка всичко се […]

По пътищата на Европа III

Тюрингия Отново във влака. И разбира се – на път от любимия град за Германия. Беше малко ранно тръгването, в часове, в които обикновено си лягам. Затова и по-голямата част от пътя изкарах в друга вселена, създадена специално за мен от собственото ми подсъзнание. Е, малко приличаше на Star Wars, но това е разбираемо, нали […]

До Америка и назад VI

Американски хроники – ден 6 Последен ден в Лос Анжелис (утре летя за родния континент). Но и своеобразна кулминация – днес ще ходя на неделно матине на Филхармонията! Този оркестър вероятно впечатлява повечето хора с това, че е най-богатият на света, с бюджет, многократно надхвърлящ годишния бюджет за култура на Република България… Но мен ме […]

До Америка и назад V

Американски хроники – ден 5 Малко хора знаят коя е едната от двете основни причини да съм тази седмица в Лос Анжелис. El Sistema. Разбира се, не ми се ходи точно в момента във Венецуела, за което моля за разбиране, но имам огромен интерес да схвана точната структура на това явление и да разбера, дали […]

До Америка и назад IV

Американски хроники – ден 4 Отново съм станал и съм бодър като кукуряк, докато светът наоколо е подвластен на Морфей. Ако би било възможно това да се запази така и когато се завърна у дома.. Но дълбоко в себе си знам истината… даже не е и толкова дълбоко. В България ми се спи сутрин! Не […]

До Америка и назад III

Американски хроники – ден 3 Денят започна с дъжд. Не, с порой! Тъжни мисли ме обзеха, защото този следобед бе планиран за Дисниленд… По-късно през деня, когато свършихме с професионалните “развлечения”, Максим ме подкара нанякъде с колата. На въпроса ми “къде отиваме”, се изненада и отговори – Дисниленд. Посочих му очевидния факт, че над нас […]

До Америка и назад II

Американски хроники – ден 2 Събудих се в 2.00. Като по часовник. Повреден часовник. Е, не е толкова страшно. Само дето по това време на денонощието няма много възможности – нито за работа, нито за развлечение. Добре, че Хищникът е с мен. Включих го и изкарах следващите няколко часа в опити да си подпомогна организацията […]

До Америка и назад I

Американски хроники – ден 1 “Ден” е силно диминуирано понятие за този времеви отрязък. В смисъл – денят ми продължи 26 часа. В 5.30 бях на летището. Закусих със Светлин Русев, който явно е от онези малко хора, които пътуват повече от мен, организирахме по време на закуската датите за гостуванията му през следващия сезон […]

За дефектите в системата

Поредна политическа игра с жертви на приятелски огън ме накара да се замисля по-дълбоко какво и защо не функционира в държавната сфера в България. Винаги съм твърдял, че не системата ни убива, а ние убиваме системата. Например, при некачествен ремонт, хората винаги с удоволствие обвиняват политиците. И аз го правя с удоволствие. Но дори в […]

По пътищата на Европа II

Януари 2019 г. Германия. Какво ме свързва с Германия? Карма някаква. Защото аз съм музикант. Ок, не съм. Диригент съм. Но както и да ги броя, повечето от половината концерти и спектакли в живота си съм изнесъл в Германия. Започна се от далечната 1991, а краят му не се вижда… Не се оплаквам!!! Никой не […]

НИК (Тед Дойн)

1. -Хей! – Винченцо се обърна. Някакъв непознат мъж му махаше приветливо. В този момент един камион профуча през улицата на метър от него, точно оттам, където щеше да се намира, ако не бе спрял. Човекът, който му извика де приближи. -Лошо ли Ви е? Винченцо само посочи към отдалечилия се камион. -Да. Хората днес […]

БЕГЪЛЦИ (Тед Дойн)

1. Звездата беше вече съвсем близо и изпълваше илюминаторите. -Нищо. – промърмори мъжът. -Не може да е нищо, изчисленията ни бяха точни, тук някъде трябва да е. – Жената се стараеше да говори спокойно, но потрепванията в гласа ѝ издаваха истинското ѝ душевно състояние. -Съжалявам, Гея, компютърът просто не открива нищо. Може да сме сгрешили […]

СЕРУМЪТ (Тед Дойн)

1. (Финал) Ресторантът беше точно зад ъгъла. Удобно за бързо връщане в хотела, в случай на нужда. Не че би се появила такава. А и доста голямата група музиканти, които гръмогласно се обясняваха нещо на рецепцията когато излизах, биха отказали всеки да се върне обратно. Влизайки в заведението се огледах. Всъщност изглеждаше доста добре, особено […]

Поглед назад към 2018

Отива си 2018. И в последния ден е време за равносметка. Всъщност, аз нямам от какво да се оплаквам. Беше нелеко време, но пълно със срещи, емоции и преживявания. А след няколко часа ще се случи и последният ми концерт за тази година. Къде бях: 1. БЪЛГАРИЯ. Ами, нормално. В София работя, в София е […]

За изчисленията при делегиран бюджет

От 2011 година държавните театри, опери и симфонични оркестри се финансират по нов начин, който се нарича ДЕЛЕГИРАН БЮДЖЕТ. През първите няколко години тази форма е нагласяна няколко пъти и от 2015 година насам съществува без съществени промени. Тук искам да обясня с възможно най-прости думи как функционира този механизъм, тъй като от неща, които […]

За финансирането на оперните театри у нас и по света

Мнозина няма да харесат това, което ще напиша тук. Поводът е статия във вестник Бряг (http://www.briag.bg/otvoreno-pismo-ot-rusenskata-opera-zatuvame-zaradi-virtualen-dulg/), която е обръщение на колегите от Русе, с искане за премахване на делегирания бюджет. Признавам, че аз самият имам много противоречиво отношение към тази форма на финансиране, но написаното в обръщението ме изплаши. Първо, защото показва неразбиране на начина, […]

За Истината

Живеем в страшно време, вероятно без напълно да го осъзнаваме. През вековете са се водили много войни – за територии, за богатства, за влияние… Днес сме в разгара на най-тежката война – тази за истината. И дори не знаем коя страна защитаваме. Точно защото, въпреки всичките ни убеждения и учения, все по-малко можем да я […]

За жените

Не! В никакъв случай! Моля да бъда извинен, нямах това предвид! Всъщност, ще говоря за мъжете! Това не би обидило никого. Как се нарича такъв като мен – сексист? Защото като видя красива жена по улицата, първият ми инстинкт е да я загледам. Разбира се, не го правя. Защото, както разбрах отдавна, за жените днес […]

За политиката днес

Преди много време, когато политиката още не беше “професия”, а обединяване на хора около определени идеи, лявото и дясното са били простички понятия. Най-общо казано, левите са се борили за надмощие на социалните интереси над икономическите, а десните са се борили за превес на икономическите интереси над социалните. Идеята е била, че който и да […]

За моите единадесет години в град Русе

Равносметка на един период, който промени живота ми. Преди година и половина – на 20. януари 2017 година спечелих конкурса за директор на Софийската филхармония и това отбеляза края на повече от 11 години работа в Русенска опера. -Бяха трудни години – на реформи от всякакъв характер в цялата страна, на желание да докажа на […]

По пътищата на Европа I

Във влака. Пътувам от любимия град за Германия, да се срещна със стари познати и нови непознати. Всичко е пълно. Над местата пише кое е резервирано и от коя до коя гара. По немски. Идва един мургав на моя възраст и започва да ми се кара, че няма къде да седне. Реших да не му […]

Китайски хроники ХII

Финално И така, конференцията се оказа интересно занимание – запознаваш се с нови хора и научаваш начина им на мислене. Който съвсем не е един и същ за различните култури. Един интересен пример забелязах при преводите – за някои неща китайците казват пет думи, на нас ни ги превеждат в скоропоговорка с осем-девет изречения. В […]

Китайски хроники ХI

Форумът Това ми идване в Ченгду се оказа по-натоварено от предишното. Часове наред дискусии, предложения, нови дискусии, хвалби на различни партньори, всеки от които вярва, че е най-прав… и отново дискусии… Тук-таме почивки за обяд или вечеря. Всъщност началото на конференцията беше доста мудно, но след като се поопознахме, започна да става интересно. И вероятно […]

Китайски хроники Х

Време за вечеря Очаквах някакъв формат, подведен от предварителните документи и подценил Китай, който да бъде значително по-малък. Мислех си също, че знам кой къде е позициониран по света. Поради което срещата с Джо Арнаудов и Асен Аврамов беше истински (добре де, позитивен) шок за мен. Бях подготвен и за ритуала със запознанствата и размяната […]

Китайски хроники IX

Отново в Пандария Разбира се, надявах се да дойда отново в Ченгду. Но понякога изпълнението на желанията ни е наистина светкавично. Когато си тръгвах, мечтаех да дойда пак в близките 2-3 години. Не очаквах, обаче, да е след един месец! При това, този път пристигнах не сам, а с целия си багаж! Здравей, ChengDu! Друга […]

За социалните мрежи и бъдещето

Не, няма да бъде темата точно това, което очаквате. Аз съм човек, който е силно заинтересован да разбере в каква посока се движат социалните мрежи. Разполагах с първия си акаунт в myspace през 90те, когато още нямаше друг такъв аналог (може би с изключение на AOL в щатите, но аз и там имах акаунт). Днес […]

Китайски хроники VIII

Последен ден – на гости в Пандария Преди около 20 години ми се случи нещо, което почти ме отказа от музиката и дирижирането (в онзи момент смятах, че съм приключил завинаги). Основна заслуга за връщането ми обратно имаше директорът на фондация Ленард Бърнстейн в Йерусалим, който от тогава насам ми е скъп приятел и ментор. […]

Китайски хроники VI

Нов ден – нов късмет. Започна нормално. В смисъл – изтичах до вратата с надежда за бележка, че багажът е пристигнал, но нямаше такава. Спомням си преди години в Русе, дойдеше ли декември, всяка сутрин дъщеря ми тичаше до вратата, за да провери дали джуджетата на Дядо Коледа са и оставили нещо в окачения бoтуш. […]

Китайски хроники V

Забелязвам, че на повечето от четящите им е весело. Е, днес ще ви разочаровам. Имате ли представа с какви мисли се събужда човек сутрин в Китай? „Вратата!“ Вече е банално, знам дори какво ще си помисля като се събудя. И въпреки това ставам с ентуасиазъм и почти изтичвам до вратата за да проверя дали няма […]

Китайски хроники IV

Мразя китайските комари! На тях, обаче, видимо им харесва европейската кухня! Целият съм нахапан, все едно вампири са си правили угощение с мен! И всичко това, защото искам да дишам! Снощи, изморен от кулинарните вечерни преживявания, реших, че искам повече въздух, отколкото може да ми предложи хотела и отворих прозорците. Днес вече знам защо ги […]

Китайски хроники III

Време за работа. Сутринта беше мудна. Събудих се почти в последния момент, но това нямаше значение, понеже така и не се разбрахме със служителите от хотела дали и къде има закуска. В смисъл – те може и да са ми казали, не знам. С мен тук говорят предимно на китайски. Но преди първа репетиция това […]

Китайски хроники II

Нйе Мън Хау! Европеец в Китай… това е един добър тест за изпитание на вярата. Защото много неща се случват на доверие… особено ако не знаеш езика. Езикът. Едва тук си давам представа, колко е важно човек да може да говори чужди езици. И в главата ми изниква спомен от четвърти клас, когато на улицата […]

Китайски хроники I

Безумно начало на поредната авантюра. След тръгване от Враждебна (знаехте ли, че така се казва Софийското летище?) в 7.10 в събота и пристигане в Сечуан в 5.10 в неделя, някакви американци решиха да се заяждат с граничния контрол, че за китайците има повече гишета, отколкото за чужденците. Резултатът? Около 500 китайци минаха за 20 минути, […]

За агресията и омразата

Някой ще ми обясни ли какво се случва наоколо? Негативизъм накъдето и да се обърна! В новините, в политиката, в киното и телевизията, в социалните мрежи, в обществото… навсякъде! Да, светът не върви във верната посока! Но къде е причината? Кой е виновен? Как да сменим посоката? Повечето хора, които познавам, реагират гневно и с […]

За Отмъстителите, Супергероите и за онова, което се опитват да ни кажат

Близките ми знаят, че съм киноман. Знаят също така, че съм голям фен на фантастиката, фентъзито и въобще на всички жанрове, които дават възможност на своите създатели да си разгърнат въображението. Затова се старая да следя новите книги и филми от любимите ми жанрове, като особено при филмите напоследък все повече се възхищавам на невероятните […]

За Култа към Светлината

Пoпитаха ме, защо в моя FB профил пише “Войн на Светлината”. Това тук е моят отговор. Ако не ви е притеснявало другото, няма нужда да четете и това. Исторически погледнато, винаги когато най-важните учения са губили връзката с първичния си смисъл, когато хората са забравяли тяхното послание, но са запомняли някак, че са важни, те […]

За обективността в оценяването на културните институти

Всяка година, когато Министерството на културата публикува натуралните показатели, както и своите комплексни оценки, някъде из мрежите тръгва дискусия. Разбира се, тези които повдигат темата, са онези, които не са доволни от оценката си. И тук идва въпросът – прави ли са те да не са съгласни? Отговорът е: “да”. Има и още един отговор […]

Китайски хроники VII

Концертът Понеже снощи цяла вечер се занимавах с един грузинец (Гия Канчели. Заповядайте на концерт в София на 17. Май), сутринта естествено не се събудих, но и не беше голяма драма, понеже генералната репетиция бе обявена за 15.00 ч. В 14.00 ни взеха с Кана от хотела и тръгнахме към залата. Времето – сияйно, облаците […]

ДВОРЯНИНЪТ (Тед Дойн)

1. В малко затворено помещение, няколко човека водеха тих и привидно спокоен разговор, седнали около бяла кръгла маса. Жената, която изглеждаше най-високопоставена, се обади. -Освобождава се място. Малко е в нищото, но човек никога не знае къде може попие словото. -Не е ли по-добре да се целим в големите населени места? -Целим се навсякъде. Не, […]

ПРОКЛЯТИЕ (Тед Дойн)

1. Момичето изскочи сякаш от нищото и аз набих спирачки толкова внезапно, че ако не бях си сложил колана, вероятно щях да изхвръкна през предното стъкло. Важното е, че успях да спра навреме. Или почти навреме. Не ми стана съвсем ясно. В крайна сметка фордът спря с ужасно свистене на гумите по разбития асфалт, но […]

ПРИСЪДА (Тед Дойн)

1. -Хората не помнят кои са. Не помнят защо са създадени. Нищо не помнят. И въпреки това се унищожават един друг с омраза, каквато никой друг вид не познава. Лошото е, че унищожавайки себе се, унищожават и околния свят. Дарио се огледа изненадано. В главата му нямаше никакъв спомен как се е озовал на това […]

СДЕЛКА (Тед Дойн)

Из дневниците на пианиста 1. Концертът свърши. Потроших си ръцете, в опит да пресъздам на пианото онази голяма Музика, която е в главата ми. Зад мен от оркестъра се чуваха безумни звуци. На няколко пъти си мислех, дали да не скоча и да убия концертмайстора. Ценителите на изкуството по света биха ми били благодарни. Всъщност, […]

ИНТЕЛЕКТ (Тед Дойн)

1. Странно. Нищо не усещам. Абсолютно нищо! Как е възможно? -Здравей? Стреснах се и отворих очи. Бяха двама. Възрастен мъж и младо момиче. И двамата с бели престилки. В болница ли съм? Опитах се да им отговоря, но не успях. Не си усещам устата. Всъщност, продължавам нищо да не усещам. -Чува ли ни? – обърна […]

ФРАНЧЕСКА (Тед Дойн)

1. -Мамо, искам я! Видимо изморената жена продължи да чисти, без да спира и да погледне към детето, само каза: -Не пипай нищо, Катарина, иначе господин Уилшир няма да разрешава вече да те водя с мен! -Ама тя е много красива, не може ли само да я пипна? Този път жената спря да работи и […]

СПЕЦИАЛНА (Тед Дойн)

1. -Ана, веднага ела тук! Малкото момиче гледаше изплашено баща си, неразбиращо, какво точно не е наред. -Остави я, Томас! Не виждаш ли, че я плашиш? -Да я беше научила на повече ред и отговорност, за да не се налага да я плаша! – се сопна Томас Грег на жена си и се обърна отново […]

ПРОБУЖДАНЕ (Тед Дойн)

1. Крея изпитваше ужас. Болката беше нетърпима и я събори на земята. По-страшно от физическото страдание, обаче, беше осъзнаването какво се случва! Тя се променяше. Точно в часа, в който военните бяха изпратили сигнала до спътниците, с който трябваше да разкрият злото на Земята беше дошъл и първият невидим удар, който я замая. Все пак […]

ИЗКУПЛЕНИЕ (Тед Дойн)

1. Хората често бъркаха Роман Яновски с поляк. Всъщност той бе роден в Америка, както и неговите родители. Името му беше наследство от дядо му, който бе дошъл тук, бягайки от престъпленията на нацистите в Европа. Родителите на Роман бяха лекари. Баща му бе започнал работа в болницата Хънингтън в Пасадена веднага след дипломирането си. […]

НАСЛЕДСТВО (Тед Дойн)

1. -Не е ли страхотно? Казах ти, че през нощта е много по-вълнуващо! Нито трябва да се чудим кой ни гледа, нито да се съобразяваме накъде летим! А и звездите са невероятни над облаците! Кажи, не ти ли напомнят за вкъщи? Той се засмя и замаха още по-бързо, за да я настигне. Откъде я вземаше […]

ГЛАСЪТ (Тед Дойн)

1. Всичко започна една сутрин, докато се бръснех. Погледнах в огледалото и то беше там. Трудно е да опиша какво беше точно – не се виждаше ясно и трептеше леко във въздуха. Най-ясни бяха очите – остър взор, вперен в мен с някакво скрито напрежение, сякаш се опитваше да ме изучава и осъзнаваше, че нещо […]

За машината наречена “Оркестър”

Идеята на този текст е да отговори на неизкушените на въпроса „какво представлява симфоничният оркестър“. Така че, ако сте професионален музикант, няма нужда да четете нататък и можете направо да заповядате да разгледате страницата на Софийската филхармония – sofiaphilharmonic.com. Е, започваме. Сега трябва да ви разкажа как понятието „оркестър“ произлиза от Древна Гърция и колко […]

За разочарованието от Последния джедай и за мечтите на момчетата

През последните седмици писах доста за The Last Jedi. Но преди да приключа с темата, ще се върна един последен път на нея. Досега писах винаги за прекрасните неща във филма, без да крия, че съм и разочарован. Сега искам да обясня, обаче, защо филмът е така мразен от феновете на сагата, въпреки цялата си […]

Поглед назад към 2017

Някои изпращат новата година у дома, други – в ресторанта. Ние я изпращаме на сцената… Беше интересна година. Ама ние помним и какво казват китайците за интересните времена… В личен план имах силни размествания, може да се каже, че тази бе една от най-обърканите години в живота ми. Не лоша… но объркана. Започнах я в […]

За насилието, отношенията между половете и в крайна сметка за Неговия образ и подобие

Ако някой чете какво пиша (защото знам, че мнозина просто харесват бутона “Like”), вероятно ще е забелязал, че избягвам активно две теми – дефинирана религия и партийна политика. Не, че нямам становище по въпросите, но то си е мое лично мнение и не желая, изразявайки го публично, да окажа някакво влияние на хората около мен. […]

За Силата и за моите (може би грешни) изводи от Епизод 8

STAR WARS !!! SPOILERS !!! STAR WARS Започвам направо и без въведение! Според мен, този епизод завърши една почти неуверена крачка от предишния (а също и Роуг уан) – да изземе изключителната “собственост” на джедаите и ситите над Силата. В оригиналните филми тя беше важна, доколкото е силата (оръжието) на двата ордена. Силата бе оръжие, […]

За частните и бюджетните организации в културата у нас

Едно сутрешно интервю с мен, в което, бидейки още сънен, казах неща, които ме терзаят, но иначе премълчавам, предизвика на няколко места полемика. Поради това ми е важно да изясня казаното от мен, за да се знае контекстът. Изречението, което по някаква причина бе избрано от цялото интервю да бъде изкарано в заглавието е: „Когато […]

За нуждата от нова зала

Напоследък се говори за необходимост от нова концертна зала. Странно. Аз мислех, че имаме нужда от нов пълнеж на съдържание в случващото се в старата. Но понеже темата е актуална, реших сега и аз да напиша за нуждата от нова концертна зала на София. И не крия – по обективни причини, мнението ми е субективно. […]

За отношението ни към Музиката

Винаги съм се учудвал, когато хората слагат категорични оценки в музиката – „Това произведение не става“ или „Това изпълнение е лошо“. Случвало ми се е хора да ми обясняват, че не желаят да чуят дадено произведение, защото било прекрасно изпълнено, когато са го чули преди тридесет години и няма как „сега“ да е по-добре. Подобни […]

Поглед назад към 2016

Е, 2017 година трябва да е дошла… поне така ми казаха приятелите от Токио… Момент за равносметка: Високосната 2016 наистина изкоси високо. Животът е кръговрат, но тази година загубите за артистичния и научния свят бяха някак по-чувствителни. Но пък, от друга страна, кой знае какви бъдещи таланти са се родили… В световен мащаб, това беше […]

За Медиите

В последните години хората започнаха да имат проблем с политиците. Мнозина в обществото ни се радикализираха, други престанаха въобще да се интересуват. Аз нямам такъв проблем. Защото знам, че ако даден политик не ти харесва, можеш да съдействаш за неговото отстраняване след около четири години. Имам, обаче, съвсем друг проблем и това са медиите – […]

За (не)равенството между жените и мъжете

Поредната статия във Фейсбук ме провокира да пиша по една тема, която по принцип винаги съм избягвал, защото знам, че мнението ми е противоположно на 90% от хората около мен. Моля ви, преди да ме заплюете и да ме блокирате в знак на протест, се замислете, че с много от вас сме добри познати […]

За комата на Българската музика

Повод за настоящото писание е статия във вестник Култура от 20. Май 2016 (http://www.kultura.bg/bg/article/view/24769) с автор Кирил Василев. Причината да пиша не е да му противореча, а по-скоро да допълня донякъде информацията за това какво се случва и може би да дам един от възможните отговори на въпроса „защо“. Разбира се, в края на статията […]

За опознаването на “другия”

Казват: Опознай врага си, за да го победиш. Пробвал съм, не става. Много е трудно да се бориш с някого, чиято болка ти е известна. Започваш да виждаш в него не врага, а човек като теб, който бяга от своите кошмари, преследва своите цели, обича своите близки… Започваш да разбираш мотивите му и въпреки че […]

За реформата и нашето отношение към нея

Във връзка със събитията в нашия сектор от последните седмици, ще се опитам да представя фактите и личното си мнение по въпроса, като ще се радвам и на различни мнения от моето в коментарите, а също така ще се радвам, различните мнения да не включват обиди. ОБЕКТИВНО (факт) През 2010 година имаше реформа. Думата РеФорма […]

Поглед назад към 2015

Самотните посрещания на Новата година взеха да ми стават навик. Отново в Германия, в планината. Пристигнахме на косъм. След минути ще сме догодина. Не всеки път имаме този късмет, помня посрещания и в автобуса. Но не мога да се оплача! Годината беше хубава. В никакъв случай безпроблемна, но ако нямаше проблеми, щеше да бъде скучно. […]

За Европа и бежанците

В момента в Европа има нов проблем. Голям проблем. Неочакван за мнозина проблем. Бежанците. Цифрите са страшни. Мнозина виждат сякаш преселение на народите. И хората не знаят как да реагират. Борят се чувствата на толерантност и самосъхранение. Което е по-страшно – засилват се националистичните движения. Защото много хора се страхуват. И отново – според едни […]

За новото Ново финансиране на културата – статистически поглед

Вчера мина през Министерския съвет новият начин за финансиране на културните институции в България. За съжаление, според новия принцип на финансиране, значение ще имат не художествените резултати каквато беше (неуспешно приложена) идеята преди 2009, не и броят на публиката, както беше от 2010 до вчера, а финансовите възможности на жителите на града, които биха проявявали […]

За поредната реформа на Реформата

Помня, преди 5 години как колегите от Министерството на Културата ни предлагаха 4-5 варианта за промени, а ние се избихме да дискутираме как е най-правилно, на-справедливо, най-добре. Накрая ни блъснаха в стената със съвсем различен модел. Сега се случи нещо подобно, само аз вече гледам някак отстрани, отдавна осъзнал, че мнението ми е само […]

За гръцкото “не” или “а сега – накъде?”

Е, случи се. Някой успя да разклати Европа отвътре. Хората по целия континент се разделиха на две – едните видяха връщане на демокрацията, другите – Деня на Страшния съд. При това и едните, и другите не са прави. Защото ситуацията въобще не е черно-бяла, а е с много нюанси на сивото. На тъмно-сивото. Къде […]

За отношението ми към проблемите в културната реформа

Не че не съм съгласен с много неща от написаните в последните седмици. Но!: когато “марковите” институти се справяха със ситуацията, тогава нямаше протести и реформата работеше. Когато около 500 хора на изкуството, основно музиканти от извънстоличните институции останаха без работа, реформата работеше. Когато определени институции почти удвоиха бюджета си чрез делегирания бюджет, реформата работеше. […]

За Шарли

Аз не съм Шарли. Да поясня: Аз съм срещу убийствата във всичките им форми! Не харесвах подигравките на вестника, но това си е тяхно право. Да не обиждаш човека срещу теб е въпрос на добро възпитание, а не закон. А свободата на словото, която всички в момента по убеждение или поради лицемерие подкрепят ти дава, […]

Поглед назад към 2014

Време е за равносметка. Имам проблеми с нещата в Бългaрия, защото сравнявам с Германия, Австрия, Швейцария… Но когато започна да сравнявам със страни като Гърция, Испания или Италия, осъзнавам, че не сме толкова зле, колкото си мислим. 2014 може да се нарече успешна. Постигнахме много. И много неща не успяхме да постигнем. Но не бих […]

За изборите

Отново идват избори. Отново медиите ни заливат с нечия омраза. И отново се чуват отвсякъде гласове „няма да гласувам“. Тези редове не пиша за тези, които са избрали вече за кого да гласуват – на тях каквото и да кажа, няма да им променя мнението. Не ги пиша и за другите, които още не […]

Поглед назад към 2013

Честита Нова Година, Ein frohes neues Jahr, С Новым Годом, Happy New Year, Gelukkige nuwejaar, ilufio ètussé, Gëzuar vitin e ri,güets nëies johr, shnorhavor nor tari, amokitanone, yeni iliniz mübarək, aw ni san’kura, mbuee, urte berri on, З новым годам, subho nababarsho, asgwas amegas, mbembe mbu, nauka sal mubarak hoe, bonne année, sretna nova godina, […]

За протестиращите и полицията

Повод за това писание е случващото се пред парламента в последните дни. Осъзнавам, че позицията ми е малко нестандартна и приемам всяка критика и всяко различно мнение, но ще блокирам тук и в живота всеки, който реши да отправя обиди към мен. Кървищата пред парламента ме накараха да се замисля за действията и мотивите […]

За българската криза

България сякаш никога не е имала политици, с които да се гордее. Винаги нещо не е било наред, винаги сме имали причина да се съмняваме, винаги нещо е загрозявало цялостната картина. Но дали в чужбина нещата са по-добри? Един от най-абсурдните, по мое мнение, президенти на САЩ, започнал няколко безсмислени войни и родоначалник на […]

За свободната воля

Човек получава шанс за всичко. Но не го разбира. Поне не, докато не е станало късно. А понякога така и не разбира. Проклятието на човека е възможността му да взема решения. Защото той го прави – възползва се непрекъснато от това си право. Без да разполага с необходимото познание, което да му помогне да вземе […]

Поглед назад към 2012

Да те връхлети миналото. Така мога да опиша 2012. Не се оплаквам! Миналото ми е чудесно. Бъдещето ме притеснява. Годината беше интересна във всякакъв смисъл. Най-новото е, че започнах да преподавам. И сега се чудя, харесва ли ми това или ще надделее притеснението, че мога да объркам мислите на млади хора, със своите виждания за […]

Поглед назад към 2011

Така. Една мечта е изпълнена. Външният вид на Русенската опера отговаря на нивото ѝ. Сега остава да направим нещо и за интериора. Също и Домът на Русенска филхармония. Имаме обещан ремонт! Да видим! Малко ми съсипа живота нашият премиер с непрекъснатите промени в плановете си за Русе. Изгорях и с няколко самолетни билета. Но в […]

Поглед назад към 2010

“Европа свършва там, където няма класическа музика” – Стефан Цвайг Посрещам Новата година на турне. Но и със семейството. Сеге се чудя, това какво означава – че през следващата година ще съм повече време по турнета, или повече време със семейството? Анастасия е щастлива, което е важно и твърди, че е получила най-големия подарък от […]

За хората на изкуството и реформата

Страшно е. В България се провежда в момента „реформиране” на културата и културните институции. Дали и доколко тази реформа е правилна, ще отсъди времето. За съжаление, след всяка неуспешна до сега (то други няма) реформа следва нова, която би следвало да поправи поразиите на предишната, но положението всеки път става все по-лошо. Може би, […]

За … мен, не-русенеца

От 5 години работя в град Русе, давам всичко от себе си за идеи, в които вярвам, за град, който харесвам, за оркестър, от който се възхищавам, за една институция, чиято съдба съм приел присърце. И въпреки това, във всеки един момент на криза – истинска, каквато е в момента или измислена -поради човешка грешка, […]

За Реформата в Културата

Понятието “реформа” винаги е било свързвано с негативни емоции в Българската култура. Вероятно, защото реформите никога не са били правени с цел оптимизиране на дейност или влияние, а по-скоро са били резултат от липсата на достатъчно финансиране в един или друг момент от страна на държавата. Поради това у нас думата „реформа” се е превърнала […]

За онова, което държи сградите да не паднат…

Има на този свят различни хора – талантливи, елегантни, умни, добродушни, спокойни, здрави, въодушевени, интелигентни, трезвомислещи, милосърдни… Всеки човек притежава поне едно от тези достойнства, някои и повече… Но кое свързва всички заедно? Отношенията между тях! Не качествата на отделния човек правят качеството на едно общество, защото всеки човек има качества в една или друга […]

За Омразата и Отрицанието

Всъщност, това което ме накара да се замисля над тези неща са изборите. И по-точно – коментарите на хората преди и след това. Не че преди не съм мислил по темата, но някак си смятах, че това което виждам и на което ставам свидетел са епизодични явления, от които не могат да се правят генерални […]

За Развитието на Човека

Това е тема, върху която може да се напише серия от научни трудове.. Но идеята ми съвсем не е да представям нещо ново, което още е непознато, или още по-малко нещо, което отдавна вече е известно! Не. Идеята на това писание е да представя някои мои размисли и въпроси, възникнали в мен през последните няколко […]

За Влиянието на Музиката

Тази тема не представлява мои разсъждения, а по-скоро е синтез на познанието до което съм достигнал през годините. Като мое хоби и професия, музиката заема важно място в живота ми, за това се интересувам от нейната същност и от влиянието, което тя оказва върху нас. Технически погледнато музиката представлява организиран сбор от звуци, които от […]

Categories

Latest posts